Решение № 59 от 23.02.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. ХАСКОВО, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р.М. К. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500025 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №704/15.11.2023г., постановено по гр.д.№2703/2022г. Районен съдХасково: ОТХВЪРЛЯ предявения от О. Г. П. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 ал.1 от ГПК, да се приеме, за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че не дължи сумите от 3 712,58лв., ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата 100лв.- разноски по арбитражното производство и сумата от 50лв.-разноски по производството пред СГС, по изпълнителен лист от 26.05.2011г., издаден от СГС по т.д.№1587/2011г., на основание Решение №1098/30.07.2009г. по арбитражно дело №1098/2009г. на Арбитражен съд, за принудително събиране на които е образувано изпълнително дело №4965/2011г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег.№838 и изпълнително дело №1727/2022г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, рег.№929, поради погасяването им по давност, като неоснователен;

ОСЪЖДА О. Г. П. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД сумата от 200лв., представляващи направени разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът О. Г. П., който чрез пълномощника си адв.Н.Т.-АК-Хасково го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Счита,че по смисъла на действащата съдебна практика в периода от 2011г. до 2015г. перемцията имала правно значение и следвало да намери приложение разпоредбата на чл.330 ал.1 б.“д“ от ГПК/отм./, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство да се прекрати. В тази връзка поддържа, че от доказателствата по делото се установявало по несъмнен начин,че в периода от 19.07.2011г. до 24.09.2013г. не 1 са извършвани изпълнителни действия по изп.д.№4965/2011г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, поради което са настъпили последиците на чл.433 ал1. т.8 от ГПК. След 24.07.2013г. по отношение на вземането започнала да тече предвидената в чл.110 от ЗЗД пет годишна давност за погасяване на задължението, което е погасено на 25.07.2018г., независимо от това, че в този период са били изпратени запорни съобщения до работодателя на длъжника. Цитира съдебна практика, която според него има значение за правилното приложение на материалния закон и постановените тълкувателни решения във връзка с давността. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РСХасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК. Претендира присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемата страна

„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД-гр.София, чрез пълномощник, с който се оспорва жалбата и се излагат доводи за нейната неоснователност.

Намира правните изводи на първоинстанционния за правилни и законосъобразни, съобразени с изискванията на материалния закон. Претендира въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Хасково. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

РС-Хасково е бил сезиран с иск , с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, предявен от ищеца О. Г. П., чрез пълномощник против ответника „Кредит Инсако Инвестмънтс БГ“ЕАД-гр.София Ищецът е твърдял,че срещу него има образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с район на действие Окръжен съд-Хасково с изпълнително основание -изпълнителен лист издаден на 26.05.2011г. по т.д.№1587/2011г. по описа на СГС, въз основа на влязло в сила арбитражно решение по арбитражно дело №1098/2009г. Твърдял е също, че вземанията по посочения изпълнителен лист са изцяло погасени.

Безспорно по делото е установено, че срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист от 26.05.2011г. по т.д.№1587/2011г. по описа на СГС, на основание чл.406, вр. чл.404 т.1 от ГПК вр. чл.51 ЗМТА, въз основа на Решение №1098/30.07.2009г. на арбитражно дело №1098/2009г. на Арбитражен съд с арбитър Б.Г. Не е спорен и факта,че този изпълнителен лист е издаден в полза на „Профи Кредит България“ЕООД-гр.София. По молба на посоченото търговско дружество на 18.07.2011г. е било образувано изпълнително дело №20118380404965 по описа на ЧСИ Милен Иванов Бъзински, рег.№838, с район на действие СГС, по което до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение , а до различни банки и до работодателя на длъжника са били изпратени запорни съобщения. С молба от 26.09.2018г. по посоченото изпълнително дело като взискател е конституиран „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД-гр.София, който въз основа на договор за прехвърляне на вземания е придобил процесните вземания от първоначалния кредитор „Профи Кредит България“ЕООД. С Постановление от 19.04.2022г. изпълнителното производство по посоченото изпълнително дело е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, а изпълнителният лист върнат на взискателя, ответник в настоящето производство.

Не е спорно и обстоятелството, че на 19.09.2022г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с район на действие Окръжен съд-Хасково по молба на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД-гр.София, въз основа на описания по-горе изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №20229290401727, по което на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена лично на 07.10.2022г. и предприети действия по принудително изпълнение-изпратени запорни съобщения и съобщения за налагане на 2 възбрана върху недвижими имоти. Към момента това изпълнително дело е висящо и производството по същото е спряно като обезпечение на предявения иск по чл.439 от ГПК.

Ищецът в настоящият случай с предявения иск по чл.439 от ГПК се позовава на обстоятелства, които са настъпили след издаване на изпълнителния лист от 26.05.2011г., поради което този иск е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество твърдението на ищеца за погасяване на вземанията по този изпълнителен лист по давност.

Основният спор по делото е правен и касае давностния срок за погасяване на вземанията, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното принудително изпълнение за събиране на вземането по посочения изпълнителен лист от 26.05.2011г.

Съгласно действащото през 2011г. ППВС №3/1980г. и до приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г., давност по време на изпълнителния процес по изп.д.№ 20118380404965 по описа на ЧСИ Милен Иванов Бъзински, рег.№838 ,с район на действие СГС в периода от 18.07.2011г. до 26.06.2015г. не е текла. Съгласно т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Взискателят трябва да поддържа с действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. Съгласно същата т.10 от диспозитива на решението, "когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие". Изрично е посочено, че давността се прекъсва с последното извършено валидно изпълнително действие. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е взел предвид постановките и задължителното тълкуване дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС касаещо приложението на института на давността в изпълнителния процес.Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980г. в обратен смисъл. Поради тази причина и в случай на негово бездействие, което състояние е продължило повече от две години изпълнителното производство следва да се счита прекратено по право, без да има правно значение обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се произнесе с нарочно постановление за това или не. Актът не ЧСИ има в този случай само констативно, но не и правопораждащо действие.

В този ред на мисли следва да се приеме, че в рамките на конкретното изпълнително производство по изп.д.№ 20118380404965 по описа на ЧСИ Милен Иванов Бъзински, рег.

3

№838, с район на действие СГС в периода от образуване на делото 18.07.2011г. до влизане в сила на ТР №2/2015г. на 26.06.2015г. погасителната давност относно вземанията е спряла да тече, поради което в този период е без значение дали взискателят е бил пасивен не. След 26.06.2015г. давностният срок за процесните вземания е започнал отново да тече, и е бил прекъсван с предприетите същински действия по изпълнението спрямо длъжника свързани с изпращане на изпращането на запорни съобщения до работодателя, насрочване и извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, запорно съобщение до банка, като последното действие по това дело е от 17.09.2020г., когато е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“АД. С това последно действие по принудително изпълнение е прекъсната давността по изпълнителното дело и е започнала да чете нова петгодишна давност, която не е изтекла към датата на подаване на исковата молба24.10.2022г. Т.е към момента на подаване на исковата молба задължението на ищеца не е погасено по давност. Също така от последното действие предприето по изпълнителното дело на 17.09.2020г./при действието на ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС/е започнала да тече нова давност, започнал е да тече нов петгодишен срок, за погасяване вземането по давност като до изтичането на този срок, който би бил 2025г. взискателят е образувал вече и ново изпълнително дело №20229290401727 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с район на действие Окръжен съд-Хасково, на 19.09.2022г. и с действия предприети по това дело отново е прекъснал теченето на давността. Правилно съдът е приел, че без правно значение е обстоятелството, кога ЧСИ е постановил прекратяване на първоначалното изпълнително дело и кога е настъпила перемцията по това дело, тъй като последната е без правно значение за прекъсване на давността. В този ред на мисли правните изводи направени от първоинстанционният съд са съобразени и с ТР №3/2020г. в сила от 28.03.2023г., в което изрично е посочено, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС. Ето защо при образуването на изпълнителното дело пред ЧСИ Милен Иванов Бъзински през 2011г. са били задължителни указанията дадени в Постановление №3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно които след образуването на изпълнително дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, т.е. погасителната давност не тече при висящност на изпълнителния процес. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Тълкувателното решение от 2015г. няма обратно действие, поради което както правилно и приел и първоинстанционният съд давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015г. не тече, а след тази дата започва да тече давностния срок за погасяване на вземането,който може да бъде прекъсван,спиран и пр.