Решение № 161 от 29.12.2022, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Силистра, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Д.

Членове:

Теодора В. Василева

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20213400500219 по описа за 2021 година

Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от

Областна дирекция на МВР, Силистра, представлявана от Юлиян Кръстев Караславов – директор, чрез процесуален представител, против решение №260001/18.01.2021 г.,постановено по гр. дело № 7 69/2019 г. на Дуловския районен съд, с което съдът Е ОСЪДИЛ жалбоподателя да заплати на Д. Б. А., , от гр. Дулово, обл. Силистра, сумата от 196.07 лв. /сто деветдесет и шест лева и седем стотинки/, за положен и незаплатен извънреден труд в размер на 33 часа за периода от 19.12.2016 г. до 31.05.2017 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на иска - 19.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 6,70 лева /шест лева и седемдесет стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 19.12.2016 г. до 31.05.2017 г., а също и съответни разноски в полза на ищеца Д. Б. А. и ДТ в полза на съда.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл.271 от ГПК, предвид което моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Според изложените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение като противоречащо на материалния закон, районният съд неправилно приема, че е налице непълнота в специалната нормативна уредба, която следва да бъде попълнена с прилагане разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Статутът на служителите в МВР се урежда със специалния ЗМВР, в който законодателят изчерпателно посочвал техните права и задължения и възнаграждения за положен труд, вкл. допълнителни такива. За процесния период имао правна регламентация на нощния труд в ЗМВР и при наличието на специална уредба субсидиарното приложение на НСОРЗ е незаконосъобразно. Прави възражение за 1 недължимост на адв. възнаграждение на въззиваемата страна по реда на чл. чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, претендира и разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство - Д. Б. А., чрез адвокат М. Д. от СсАК, е депозирал отговор по реда на чл. 267 ГПК, с който оспорва жалбата, счита, че същата е неоснователна, моли да бъде оставена без уважение като такава, претендира разноски за тази инстанция. Според въззиваемия, през процесния период в ЗМВР и подзаконовите му нормативи липсва изрично законово правило, уреждащо въпроса дали е налице извънреден труд при надвишаване нормата работни часове при сумирано изчисляване на работното време вследствие превръщане на нощните часове в дневни.Счита, че при тази празнота следва да намери приложение правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, а становището на насрещната страна, че нормалната продължителност на нощния труд в МВР била 8 часа намира за неправилно, поради което а при преобразуването на нощния труд в дневен следва да се приложи коефициент 1, 143.

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима.

Пред районния съд е заявена искова претенция с правно основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР във връзка с чл.187,ал.5, т.2 от ЗМВР , от настоящия въззиваем Д. Б. А., чрез адв.

Д. от АК, гр. Силистра, против въззивника пред тази инстанция –ОДМВР, гр. Силистра, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 000 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие на преобразуване на нощния към дневен труд за периода от 19.12.2016 г, до 31.05.2017 г. исковата молба, до окончателно плащане на сумата. На основание чл.86 от ЗЗД, претендира за сумата от 300 лева представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението за положен извънреден труд вследствие на преобразуването на нощния към дневен труд за периода от 19.12.2016 г, до 31.05.2017 г. Претендира и направените по делото разноски, включително минималния размер на адвокатския хонорар по чл.7,ал.2 т.2 от НМРАВ.

Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през процесния период е заемал длъжността „младши инспектор” в група „ООР” при РУ-Дулово към ОДМВР - Силистра.

Безспорно е също така, че за периода от 19.12.2016 г. до 31.05.2017 г. той е полагал труд по график на 12-часови смени определени в заповед № 3423-705/18.08.2016г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР - Силистра. Вещото лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1, 143, е в размер на 196,07 лева, а лихвата за забава върху тази сума до датата на завеждане на делото възлиза общо на сума в размер от 6,70 лева. В тази връзка, по молба на ищеца и по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на исковите претенции до размера, установен със заключението на експертизата.

Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не КТ и Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за прилагане на коефициента 1, 143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден труд.

На основание чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните 2 служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, Доп. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумарно на тримесечие (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, ДВ, бр. 14 от 2015 г.). Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР в редакцията от ДВ, бр. 14 от 2015 г.). Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ съдържа дефиниция на понятието "извънреден труд"- това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно време. В чл. 50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът, който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в случаите на чл. 50 от ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. В ал. 2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Чл. 187, ал. 3 от МВР е предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите, но не и че това нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят е използвал термина "средно 8 часа" за всеки 24-часов период. Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители – полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. За процесния период са действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з908/02.08.2018 г., като само наредбата от 2014 г. съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0, 143, като полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл. То е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови правоотношения това става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).

Чл. 9а, ал. 4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента п о чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Нормата на чл. 9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018 г., но разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е с това съдържание от 2007 г., когато е приета и не следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и 3 нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, с изключение на наредбата от 2014 г., не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по – конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители, вкл. и тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта - чл. 46, ал. 2 от ЗНА. В случая става дума за непълнота, а не за празнота на законов акт, както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за нормативните актове. След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов –ДВ, бр.