Решение № 266 от 29.06.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 1405/2026
- Вид
- Решение № 266
- Подписан
- 29.06.2026
- Състав
- Тодор Минов
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.4, т.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 266 гр. Стара Загора, 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20265530201405 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 884936-F876266 от 17.04.2026 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ /оправомощена със Заповед № З-ЦУ-30575 от 02.04.2026 година на изпълнителния директор на НАП/, с което на „ПИ ЕНД ЖИ 05“ ЕООД, ЕИК 208275623, представлявано от Ж. В. И., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 520 /петстотин и двадесет/ евро за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл. 185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.
В жалбата, чрез процесуалния представител, се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли съда същото да бъде отменено изцяло. Евентуално се счита, че деянието 1 представлява маловажен случай, като се моли съда да се отмени наложеното административно наказание и да се приложат последиците по чл. 63, ал.2, т.2 ЗАНН. Претендират се разноски.
Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Претендира за разноски.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На „ПИ ЕНД ЖИ 05“ ЕООД, ЕИК 208275623, представлявано от Ж. В. И. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F876266 от 16.03.2026 година за това, че при извършена проверка на 11.03.2026 година в 13.18 часа, на търговски обект – бърза закуска, находящ се в град Стара Загора, на кръстовището на улица „Граф Игнатиев“ и улица „Цар Иван Шишман“, стопанисван от „ПИ ЕНД ЖИ 05“ ЕООД е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 година, издадена от Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършва продажби чрез електронен магазин е допуснато нарушение на разпоредбите на същата. При проверката е било установено, че „ПИ ЕНД ЖИ 05“ ЕООД, ЕИК 208275623, представлявано от Ж. В. И. е нарушило разпоредбите на чл. 26, ал.1, т.7 от Н-18/13.12.2006 година, като в издаваните от работещото в горепосочения обект фискално устройство /ФУ/ модел DATEX DP 150 с идентификационен номер на фискалното устройство DA008229 и идентификационен номер на фискалната памет 79008229 касови бележки липсва точно наименование и вид на стоката. При извършената контролна покупка на 11.03.2026 година в 12.53 часа, на два броя дюнери, на обща стойност 9,20 евро е издаден фискален касов бон № 0015914/11.03.2025 година от наличното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство, видно от които в издаваните фискални касови бележки, липсват изискуеми реквизити – наименование и вид на стоката. В същия като 2 наименование на стоките е посочено „закуски“, а не е посочено точното наименование и вид на закупената стока /дюнери/. Нарушението не води до не отразяване на приходи.
Тази фактическа обстановка актосъставителят е възприел като нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 година на Министъра на Финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти , изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление. На дружеството, на основание чл. 185, ал.2 предложение 2, във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в минималния предвиден в закона размер от 520 евро.
За изясняване на обстоятелства по делото се събраха и гласни доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Съгласно чл. 26, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: т.7 наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.
На първо място – безспорно е, че проверявания търговски обект се стопанисва от дружеството жалбоподател. Това обстоятелство се потвърждава 3 от събраните по делото писмени доказателства и по същество не се оспорва по делото. Предвид този факт, по отношение субекта на нарушение е налице специалното качество, предвидено в нормативния акт, тъй като дружеството жалбоподател попада сред лицата, по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 година, като по отношение на същото, във връзка с конкретния търговски обект, не е налице изключението по чл. 28 от Наредбата. За същото лице е относимо задължението по чл. 25 от Наредбата. Ето защо съдът намира, че административно-наказателната отговорност е ангажирана правилно.
Изпълнителното деяние на разглеждания фактически състав се изразява в издаване на фискална касова бележка, която не съдържа посочените в разпоредбата реквизити. В конкретния случай административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че в издадения на 11.03.2026 година касов бон не е записано наименованието на закупената стока, а е посочено родово определение – „закуска“.
Осъществяването на това деяние се доказва по безспорен начин от представените по делото писмени доказателства – фискален бон от 11.03.2026 година /лист 31 от делото/, както и от показанията на актосъставителя Х. и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта – Л. Б.. Съдът приема, че действително е била извършена продажба на стоки в търговския обект.
Следва да се има предвид, че реквизитите на фискалната касова бележка, уредени в чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 година не са посочени самоцелно, а имат за функция да индивидуализират предмета на продажба в достатъчна степен, така че потребителят да получи пълна и ясна информация досежно закупената стока или потребената услуга. В настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че в проверения обект се предлагат различни видове хранителни стоки /виж списък на стоки – лист 23 от делото/, всяка от които може да се отнесе към родовото понятие „закуска“. Ето защо и не се споделя изложеното в жалбата, че това наименование позволява идентифициране на стоката и услугата. В тази връзка съдът намира, че действително на 11.03.2026 година, във връзка с търговската дейност на дружеството-жалбоподател е издадена фискална касова бележка, която не съдържа посочените в чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н18/13.12.2006 г. Изпълнителното деяние се явява доказано.
4
Административно-наказателната отговорност е реализирана по реда на чл. 83 ЗАНН, която се приема като обективна и безвиновна. Безспорно нарушението е извършено във връзка с дейността на жалбоподателя. Поради тази причина и обсъждането на субективната страна на нарушението се явява безпредметно.
Предвид изложеното, съдът намира, че от страна на дружеството жалбоподател действително е било извършено описаното в наказателното постановление административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал.2 във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за допуснатото и описано по – горе нарушение, за юридическите лица е предвидено административно наказание имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лева, доколкото административното нарушение не води до неотразяване на приходи. При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат пред вид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В разглеждания случай е наложено административно наказание от съответния вид в минимален размер, поради което предвид принципа reformatio in pejus, коментарът на последното се явява безпредметен.
Следва да се посочи, че в конкретния случай съдът намира за неприложима хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят не се характеризира с ниска степен на обществена опасност. Според дефиницията на §1., ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая, установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определяне на нарушението като „маловажен случай“, което да наложи прилагането на чл. 28 ЗАНН. Нарушението на изискванията по чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13/12/2006 година на министъра на финансите е формално 5 административно нарушение, поради което и обстоятелството, че нарушението не е довело до не отразяване на приходи не обуславя конкретното нарушение с по-ниска степен на обществена опасност от типичните случаи от този вид. Всъщност именно липсата на щета за бюджета е било основание за налагане на по-леката санкция по чл. 185, ал.1 от Закона за данъка за добавена стойност, при прилагането на чл. 185, ал 2, изречение второ от Закона за данъка за добавена стойност. Липсата на признака повторност е основание нарушението да се квалифицира по основния, а не по по-тежко наказуемия състав на чл. 185, ал.4 от Закона за данъка за добавена стойност. Не се установяват и други обстоятелства, намаляващи обществената опасност на деянието до такава степен, че същото да се квалифицира като „маловажен случай“, предвид цитираното легално определение.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление не се установиха нарушения на производствените правила, представляващи основания за отмяна на същото.
Предвид изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, се явява законосъобразно и като такова - следва да бъде потвърдено.
Предвид претенцията на представителя на въззиваемия за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение към минималния предвиден размер от 102,26 евро.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 884936-F876266 от 17.04.2026 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ /оправомощена със Заповед № З-ЦУ-30-575 от 02.04.2026 година на изпълнителния директор на НАП/, с което на „ПИ ЕНД ЖИ 05“ ЕООД, ЕИК 208275623, представлявано от Ж. В. И., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 520 /петстотин и двадесет/ евро за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и 6 изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл. 185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Разпечатката съдържа 32 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef6336b0-b724-4682-88b4-9ea3093be10b