Решение № 105 от 09.12.2024, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Търговско дело 153/2024
- Вид
- Решение № 105
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 19.03.2025
- Състав
- АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.125 ал.1 т. 4 · Търговски закон
- чл.150 - 153 · Търговски закон
- чл.150 - 153 · Търговски закон
- чл.150 - 153 · Търговски закон
- чл.150 - 153 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 105 гр. ХАСКОВО, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Търговско дело № 20245600900153 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 25 ал. 4 от Закона за търговския регистър, образувано по жалба от Р. М. И. - управител на „Ерато Ресурс“ ЕООД, с ЕИК: *****, подадена чрез адв. А. Д., срещу отказ № 20241024174345/28.10.2024 г. на длъжностно лице по регистрация, постановен по партидата на „Ерато Ресурс“ ЕООД.
Прави се искане за отмяна на отказа като незаконосъобразен и даване на указания на длъжностното лице към АП-ТР да впише заявените обстоятелства.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и се запозна с приложените към нея доказателства, приема за установено следното:
Подадената жалба против отказа на Агенцията по вписванията изхожда от активно легитимирано лице и е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Преценена по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения: Регистърното производство пред АВ-ТРРЮЛНЦ е започнало по заявление вх. № 20241024174345 от 24.10.2024 г., подадено от Р.
М. И. – законен представител на „Ерато Ресурс“ ЕООД, с искане по партидата на дружеството да бъдат нанесени промени в капитала на дружеството.
Заявителят счита, че тези промени настъпват по силата на закона, поради прекратяване на участието в дружеството на съдружника „Ерато холдинг“ АД, обявен в несъстоятелнос,на основание чл.125 ал.1 т. 4 от ТЗ.
Не се спори, че пред АВ-ТРРЮЛНЦ е било представено само решение за обявяване на „Ерато холдинг“ АД в несъстоятелност, както и че решението за това – каква да бъде съдбата на дела от капитала, собственост на 1 несъстоятелното дружество, не е било представено ведно със заявлението.
Видно от доводите на жалбата, въз основа на която е инициирано настоящото произнасяне, такова решение не е било прието, като жалбоподателят счита, че се касае за законна последица от обявяването на „Ерато холдинг“ АД в несъстоятелност, а следователно разпореждането с капитала, респективно неговата промяна, не се дължи.
При извършена на основание чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ проверка ДЛР е приело, че за допускане вписването на заявеното обстоятелство следва да бъде уреден статутът на дружествения капитал, като същото трябва да бъде обективирано и в изменен дружествен договор. Изложени са доводи в смисъл, че автоматичното заличаване на съдружник по чл.125, ал.1, т.4 от ТЗ, може да доведе до намаляване на имущественото покритие на капитала и да увреди дружествените кредитори. Ето защо във фактическия състав на заличаването му следвало да се включи и произнасянето на ОС на дружеството досежно съдбата на освободените от заличения съдружник дялове. Връщането на дела на прекратилия участието си съдружник, респ. изплащането му на лица по чл.149, ал.З, т.2 от ТЗ, представлявало хипотеза на намаляване на капитала на дружеството по смисъла на същата разпоредба. Ето защо, освен да бъде взето решение за намаляване на капитала, следвало да бъдат спазени и разпоредбите на чл.150 - 153 от ТЗ, защитаващ правата на кредиторите при намаляване капитала на търговеца.
На база представените със заявлението документи, ДЛР е достигнало до извода за неспазване на реда по чл.150 - 153 от ТЗ, поради което е постановен атакувания отказ.
ХОС намира тези аргументи на ДЛР за основателни. В регистърното производство се охраняват както интересите на лицата в членствени правоотношения с дружеството, така и тези на самото дружество, третите лица и публичния интерес. Действително, заличаването на съдружник поради възникване на предпоставките на чл.125 ал.1 т. 4 от ТЗ се дължи по силата на закона, без да е нужно изрично произнасяне на съдружниците. Но доколкото напускането на съдружника може да доведе до намаляване на имущественото покритие на капитала, това може да даде неблагоприятно отражение върху интересите на кредиторите на това дружество. За да се избегне този риск, необходимо е ОС на дружеството да приеме решение относно съдбата на освободените от заличения съдружник дялове. Оставащите в дружеството съдружници нямат задължение да покрият тези дялове, поради което е възможно да се достигне до изплащане на ликвидационния дял на съдружника. Връщането на дела на прекратилия участието си съдружник, респ. изплащането му на лица по чл.149, ал.З, т.2 от ТЗ, представлява хипотеза на намаляване на капитала на дружеството по смисъла на същата разпоредба.
Ето защо, както правилно приема ДЛР, необходимо е освен да бъде взето решение за намаляване на капитала, да бъдат спазени и разпоредбите на чл.150 - 153 от ТЗ. Няма спор по делото, че нито е прието изрично решение за намаляване на капитала, нито е спазен посоченият ред. Така, както в момента 2 са вписани в АВ-ТРРЮЛНЦ данните за капитала на „Ерато ресурс“ ЕООД, налице са свободни, непоети дялове, което уредбата на ТЗ не позволява.
Доводите на жалбоподателя в противоположен смисъл са неоснователни, а посочената съдебна практика, уреждаща вписването на заличаването на съдружника, а не разпореждането с дружествения капитал, е ирелевантна.
Поради гореизложеното жалбата, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а атакувания отказ на ДЛР към АВ-ТРРЮЛНЦ – потвърден.
Искането на АВ-ТРРЮЛНЦ за присъждане на деловодни разноски се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. ХОС в настоящия си състав се солидаризира с формираната съдебна практика в смисъл, че създадената нова ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ , която постановява, че "в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс", не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл.
25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството молителят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Р. М. И., в качеството му на законен представител на „Ерато Ресурс“ ЕООД, с ЕИК: ***** жалба срещу мотивиран отказ № 20241024174345/28.10.2024 г. на длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията – ТРРЮЛНЦ.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в 7 дневен срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 3