Протокол № 1468 от 16.10.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1468 гр. Варна, 16.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20253100501759 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Въззивникът А. Т. Б., редовно и своевременно призован за днешно съдебно заседание, не се явява лично, представлява се от адвокат Н. В., с пълномощно по делото.

Въззиваемият ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, редовно и своевременно призован за днешно съдебно заседание, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат Б. М., с пълномощно по делото.

АДВ. В.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 3791 от 13.08.2025 година:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Т. Б. срещу частта от Решение № 1173/07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 14587/2023 г. на ВРС, с която е отхвърлен предявеният от него срещу ответника, настояща въззиваема страна, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждането на ответника да му 1 заплати горницата над присъдените 4 000 лв. до претендираните 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие на ПТП от 04.08.2023 г., настъпило по вина на водач, управлявал застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил „Рено“ с рег. № ****** с водач К.К.П., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се отправя искане за отмяна на решението в атакуваната част поради неправилност, респ. за постановяването на ново такова, с което да бъде присъдена допълнително сумата от 6 000 лв., явяваща се отхвърлената с обжалвания акт част от претендираното като дължимо обезщетение.

Единственото оплакване на жалбоподателя касае приетия от ВРС за справедлив размер на обезщетението, като, изхождайки от заключенията по СПЕ и СМЕ и от свидетелските показания, същият счита, че акцентът при определянето на дължимата сума следва да бъде поставен върху последиците от ПТП върху психиката му.

Претендират се разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗАдв.

В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор по жалбата, въззиваемата страна излага становище за нейната допустимост, но я оспорва като неоснователна и моли за потвърждаването на първоинстанционното решение. Излага подробни аргументи в подкрепа на тезата си, че решението е правилно, като поддържа и че определяният размер кореспондира с критериите за справедливост, разглеждани от позицията на 2023 г.

От ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве" АД е постъпила частна жалба, в която е формулирано искане за отмяна на Определение № 6662/20.05.2025 г., постановено по гр. д.

№ 14587/2023 г. на ВРС, с което горепосоченото решение е изменено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК в частта за разноските, като е увеличен размерът на присъденото по реда на чл. 38 от ЗАдв възнаграждение в полза на ищцовия представител – адвокат Н. В. от 852.83 лв. на 1335.04 лв. Искането е мотивирано с доводи за неправилност на обжалвания акт.

На първо място се твърди, че той е немотивиран, доколкото първоинстанционният съд се е ограничил единствено до посочване на критерии за дължимост на по-високо възнаграждение, без реално да приложи същите към конкретиката на правния спор, вкл. и спрямо липсата на правна сложност на спора. Отбелязва се и че не следва да бъде присъждан хонорар за явяване в трето поред заседание, не само доколкото хонорарът следва да бъде съобразен с действително положения труд, а не с броя на явяванията в съдебно заседание, но и защото Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения не следва да бъде прилагана с оглед решението по дело C-438/2022 на СЕС. Сочи се, че размерът на възнагражденията, посочен в нея, може да има единствено ориентировъчен характер.

Обръща се внимание и че адвокатът осъществява представителство по 2 дела с идентичен предмет по занятие, поради което, а и с оглед незначителният обем на производството и липсата на необходимост от приложението на извънредни юридически способи, не може да се обоснове присъждането на хонорар в увеличения размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК по жалбата не е постъпил отговор от другата страна.

АДВ. В.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам отговора на въззивната жалба.

Нямам възражения по доклада.

АДВ. М.: Поддържам отговора на въззивната жалба и депозираната частна жалба.

Нямам възражения по доклада.

С оглед изразеното становище, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е обективиран в Определение № 3791 от 13.08.2025 година, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в Определение № 3791 от 13.08.2025 година.

АДВ. В.: Няма да соча други доказателства. Представям списък с разноски и договор за правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.

АДВ. М.: Няма да соча други доказателства. Представям списък с разноски.

С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа и от правна страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. В.: Уважаема г-жо Председател, считаме, че така определеното обезщетение за неимуществени вреди от първоинстанционния съд се явява несправедливо, както с оглед физическите увреждания, получени от моя доверител, така и с оглед психологичните травми.

По отношение на физическите увреждания, те са 5-6 на брой, квалифицирани като леки телесни повреди. Ще обърна внимание, че не се касае за леки, повърхностни ожулвания. Вещото лице в експертизата е насочило вниманието към това, че се касае за дълбоки такива, получени в следствие на триене на тялото на моя доверител, който около 15-20 м се е трил по асфалтовата повърхност и се е спрял в задната част на автомобила, който е причинил това ПТП. Красноречив факт за това е, че една година след инцидента вещото лице е установило на мястото на бедрената става все още наличен белег, т.е. не става въпрос за незначителни увреждания с кратък период на възстановяване.

3

Отделно от това вещото лице потвърждава, че макар оздравителният период може да се характеризира с това, че е в рамките на две седмици, то възстановителният период е доста по-дълъг, което се потвърждава от свидетелските показания, че доверителят ми около два месеца не е можел да управлява автомобил, бил е освободен от дежурство от съответното РУ и т.н.

По отношение на психологичната травма д-р К. обърна внимание, че професионалният опит на ищеца в разследването на ПТП е едно утежняващо психиката му обстоятелство. Моят доверител повече от 10 г. работи като разследващ полицай в IV РУ. IV РУ се характеризира като най-голямото по площ РУ в страната, обхваща повече от 70 села. Същото е изпълнено с множество ПТП, предвид характеристиките, че повечето от тях се случват извън населени места, то много често тези ПТП завършват и с летален изход, т.е. за тези 10 г. моят доверител е обслужвал многобройни тежки ПТП, вкл. най-тежките. В тази връзка твърдим, че едно такова произшествие по отношение на него лично, предвид битието му като разследващ, в много поголяма степен нанася психологични последици в неговата психика, каквото е становището на д-р К.. Затова считам, че така определеното обезщетение се явява незначително и несправедливо.

Моля да присъдите сторените разноски по делото.

АДВ. М.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решение, с което да потвърдите първоинстанционното такова. Считаме, че същото, от събрания доказателствен материал, е разгледано задълбочено, взети са предвид изготвените експертизи, свидетелските показания и съдът е стигнал до законосъобразни изводи относно справедливия размер на обезщетение.

Във връзка с изложеното от колегата искам да обърна внимание, че дълбочината на една рана е относително понятие и по-скоро за определяне на справедливия размер би следвало да се вземе предвид периодът, за който отшумяват последиците от тази травма. В случая вещото лице е констатирало, че последиците са отшумели в рамките на 2 до 3 седмици, с оглед на което считаме, че травматичните увреждания не са били в степен да са оказали продължителен период от време последици върху основните дейности на пострадалия.

По отношение на белега, същият е в минимален размер, 3-4 см, което е констатирало вещото лице, с оглед на което считаме, че е обосновано, че не се касае за тежка травма.

По отношение на психологическата травма, представляваното от мен дружество не може да се съгласи с тяхното становище именно поради факта, че лицето е запознато с подобен тип ПТП и ако трябва да изхождаме от неговите личностни разбирания, то същият би следвало да не кара мотоциклет, защото е запознат, че това са ПТП при които настъпват сериозни увреждания, т.е. приемайки да управлява мотоциклет, той е запознат, че евентуално би могло да настъпи ПТП и не считаме, че всяко едно произшествие завършва с летален изход, с оглед на което да му окаже такова 4 психологическо повлияване, което да доведе до стрес, който е извън обичайния. Разбира се, не оспорваме обстоятелството, че всяко едно произшествие е стресогенен фактор, както и настоящето, но считаме, че определеният от съда размер би следвало да обезщети в достатъчна степен пострадалото лице.

Моля да потвърдите първоинстанционното решение, да присъдите направените от дружеството разноски и да уважите частната жалба.

АДВ. В. /реплика/: Следвайки логиката на ответника, ние всички, които сме си позволили да ползваме мотоциклети, автомобили, градски транспорт, самолети, сами сме се поставили в риск.

По отношение на периода на възстановяване, ще обърна внимание, че вещото лице твърди, че функцията на долния крайник ще се възстанови за две седмици, но следващите месеци този крайник трябва да се щади, в каквато насока са свидетелските показания.

Безспорен е фактът, че тази дълбока рана от ожулване, може да се е възстанови за две седмици, но е на такова място на крайника, че не позволява неговото свиване и разгъване.

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:08 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5