Решение № 6672 от 22.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6672 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100501454 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 15.11.2022г., постановено по гр. дело № 71580/2021 год. по описа на СРС, ГО, 177 състав, е уважен предявеният Гаранционен фонд срещу С. Т. Й. иск с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 2 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 850, 07 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 26.12.2016г. в гр. София с участието на лек автомобил “Ауди А6”, с рег. № ******* и лек автомобил “Мазда 323” с рег.

№ ******* ВВ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника С. Т. Й., в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Излага, че СРС не се е произнесъл по релевираните в отговора на исковата молба възражения и оспорвания. Нещо повече, вещото лице по назначената автотехническа експертиза е изградило изводите си 1 именно въз основа на оспорените от ответника писмени доказателства.

Жалбоподателят сочи, че приложеният доклад по щета е без дата на съставяне, поради което няма характер на документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Изготвената заключителна техническа експертиза също била без дата на съставяне, поради което не можело да се направи извод кога и дали е извършен оглед на автомобила, нито точно на кой автомобил. Същите възражения били относими и към приетата техническа експертиза. На следващо място се поддържа, че първоинстанционният съд не се е произнесъл и по релевираното оспорване на основателността на иска по съображения, че уведомлението за щета е подадено две години след настъпване на процесното ПТП. В този смисъл счита, че по делото не е доказано, че вредите, които са били обезщетени от ищеца, са настъпили именно в резултат на процесното произшествие. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 от КЗ е постъпил отговор на въззивната жалба от Гаранционен фонд, с който същата се оспорва. Навеждат се съображения, че обжалваното решение е правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материални-правни норми. Поддържа, че фактическият състав на съдебно предявеното вземане е установен въз основа на представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, което следва да се кредитира като пълно и обосновано. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т.

2, б. “а” от КЗ за ангажиране на регресната отговорност на ответника като делинквент по отношение на Гаранционен фонд за заплатено от него обезщетение за претърпени вреди от настъпило ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната 2 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба доводи намира следното:

Ищецът Гаранционен фонд твърди, че е изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 850, 07 лева, причинени виновно и противоправно от ответника, който е управлявал моторно-превозно средство без действаща задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Излага, че след плащане на обезщетението е встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното, поради което предявява регресна претенция срещу виновния водач С. Т. Й..

Ответникът не оспорва обстоятелството, че описаното ПТП на 26.12.2016г. е настъпило по негова вина, както и че е управлявал МПС без задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Релевирани са възражения, че от процесното ПТП са настъпили вреди в твърдяния от ищеца обем и размер, както и относно наличието на причинна връзка между механизма на ПТП и нанесените щети върху лек автомобил “Ауди А6” с рег. № *******. Счита, че по делото не е установено какви вреди са нанесени върху автомобила, както и че пострадалият е имал право на обезщетение.

Безспорно Гаранционният фонд не е застраховател и задължението му за заплащане на обезщетение възниква по силата на закона, а не поради наличие на застрахователен договор. Независимо от това, правният режим на отговорността на Фонда е аналогичен с този на застрахователя, установен в КЗ - редът за ангажиране на отговорността му и нейният обем са сходни с тези на застрахователя на делинквента при настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Поради това, доколкото спорът е свързан с настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач, независимо от източника, който го поражда /закон или договор/, на доказване подлежат елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда - причинени имуществени вреди на трето за спора лице.

Следователно встъпването в правата на увредения от страна на 3

Гаранционния Фонд срещу делинквента се обуславя от установяването на две групи факти: 1/. настъпване на вреди вследствие виновно и противоправно поведение на делинквент, управлявал МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, като ПТП да е настъпило на територията на Република България в конкретния случай; за управляваното от виновния водач МПС да няма валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и причинна връзка между събитието и причинените вреди и 2/. плащането на обезщетение за настъпилите вреди полза на увреденото лице. Доказването на тези правопораждащи факти е в тежест на ищеца съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.

Твърдението за липсата към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност", който да покрива отговорността на причинителя на вредите е за отрицателен факт, поради което ответникът, ако твърди противоположния положителен факт, носи тежестта да го докаже на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК.

На етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че на 26.12.2016г. ответникът С. Т. Й. виновно и противоправно /в нарушение на правилата за движение – в пияно състояние и след употреба на наркотични вещества е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност – свидетелство за управление, като при движение в гр. София, бул. “Сливница” на кръстовището с ул. “Чавдарица” е ударил спрелия пред него на червен сигнал на свефотофарната уредба лек автомобил “Ауди А6”/ е причинил пътно-транспортно произшествие, в резултат на което са нанесени имуществени вреди върху лек автомобил “Ауди А6” с рег. № *******.

Обстоятелствата относно нарушението на правилата за движение се установяват от сключеното по НОХД № 2183/2018г. по описа на СРС, НО, 2 състав споразумение, с което С. Т. Й. се е признал за виновен в това, че на 26.12.2016г. около 13 часа в гр. София, при управление на лек автомобил “Мазда 323” с рег. № ******* ВВ, в района на кръстовището, образувано между бул. “Сливница” и ул. “Чавдарица” е реализирал пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на повече от едно лица – на пешеходката А.А. Седевчева и на Н.Г.К. – пътник в лек автомобил “Мазда 323”.

4

По делото е представен констативен протокол № К-1181 от 26.12.2016г., съставен след посещение на място от служител на СДВР, в който са отразени участниците в произшествието, видимите щети върху превозните средства, пострадалите лица, както и обстоятелствата и причините за ПТП. Протоколът за ПТП, съставен от компетентно длъжностно лице /служител в МВР/, в установените форма и ред, е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. В конкретния случай след посещение на място от длъжностното лице от СДВР е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като е удостоверено, че на 26.12.2016г. e настъпило произшествие с участието на ответника, управлявал лек автомобил “Мазда 323” с рег. № ******* ВВ и лек автомобил “Ауди А6” с рег. № *******, в резултат на което са нанесени вреди на втория автомобил и на пешеходката А.С.. В протокола са описани и констатираните от длъжностното лице видими щети върху лек автомобил “Ауди А6”, а именно – деформирани задна броня, заден капак, заден ляв стоп, заден десен калник и др. Отразените в протокола обстоятелства и причини за ПТП не са оспорени от ответника, поради което съдът приема за установено, че произшествието е настъпило по вина на ответника, който при управление на лек автомобил “Мазда 323” е ударил спрелия на червен сигнал на светофарната уредба лек автомобил “Ауди А6”.

По делото не е спорно и обстоятелството, че ответникът е управлявал моторно превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и че ищецът е заплатил в полза на увреденото лице обезщетение в размер на 1 850, 07 лева.

Като писмени доказателства са приети документи, представлящи преписка по щета, образувана въз основа на уведомление от собственика на 5 увредения лек автомобил “Ауди А6” при ищеца. С уведомление за имуществени вреди от 23.11.2018г. И.Ц. е поискал да му бъде изплатено обезщетение за нанесените върху автомобила вреди в резултат на настъпилото на 26.12.2016г. ПТП. Изготвена е техническа експертиза от представител на ГФ, в която са описани констатираните при огледа на автомобила вреди, а именно – задна броня /за облицовка/, заден капак /за подмяна и боя/, ляв стоп /за подмяна/; под на багажник, резервна гума, джанта резервна гума, греда под задна броня, стоп десен, десен заден калник рог – заден ляв и заден десен, резервоар – гориво. В документа не е посочена дата на съставянето му. Със заключителна техническа експертиза и доклад за имуществени вреди е одобрено заплащане на обезщетение в размер на 1 850, 07 лева. И в тези два документа не е посочена дата на съставянето им.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователни релевираните от ответника възражения относно доказателствената стойност на цитираните документи. Непосочването на дата на съставяне на един частен документ не лишава същия от характера му на писмено волеизявление на неговия автор и доказателствената му сила следва да се преценява с оглед всички останали доказателства. Обективираното в недатиран частен документ писмено волеизявление поражда предвидените в него правни последици. В конкретния случай ответникът не е оспорил автентичността на посочените документи, които са подписани от техния издател, поради което следва да се приеме, че същите представляват волеизявления на техните автори – служители на ГФ.