Решение № 261 от 09.01.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 261

Варна, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

Членове:

ИВЕТА ПЕКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА канд № 20257050702444 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от К. Р. Т., EИK **********, чрез адв. Н. И. –***, срещу Решение № 1019/22.08.2025 г., постановено по АНД № 614/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, XXXII състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0442-001400/27.11.2024 г. на Началник сектор в Четвърто районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с което на осн. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл. 104б, т.2 от Закона за движение по пътищата, на К. Р. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000,00 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. С решението на Районен съд – Варна К. Р. Т. е осъден да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сума в размер на 80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага съображения, че от представения Протокол за положен изпит по ЗДвП на служителите от „Териториална полиция“ и служители на длъжност „командир на отделение“ при 4 РУ на ОД на МВР - Варна, няма положена дата, която да удостовери времето и момента на изготвянето му. В долния ляв ъгъл не е поставена конкретна дата на съставяне на Протокола, единствено е посочена годината – 2022 г. Твърди, че не е осъществен фактическия състав на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, както и не е доказан субективният елемент на нарушението. Сочи, че местоположението на служебния автомобил, не е дало обективна възможност на проверяващите за пълно наблюдение и проследяване на движението на автомобила на касатора, което обяснява разминаването в свидетелските показания относно възприемането на нарушението. Излага съображения, че Т. не е влязъл в кръстовището с висока скорост, защото непосредствено преди навлизането в кръговото движение, има изкуствена неравност. Сочи, че свидетелите не са възприели първото занасяне на автомобила, като се смесва визуалното със звуковото възприятие, чуто от св. Х. форсиране на двигател. Приема, че противоречията в свидетелските показания са съществени, които от обективна и субективна страна не доказват по безспорен начин извършването на нарушението. Пояснява, че за правилното възприемане на обстоятелствата при които е констатирано нарушението, сериозно влияние оказва и метеорологичната обстановка и състоянието на пътната настилка. Сочи, че по отношение състоянието на пътната настилка, въззивният съд е кредитирал единствено показанията на свидетеля Н.. Навежда доводи, че сезонът, часът и близостта до морето – 30 м., при условията на които е извършено нарушението, опровергават изводите на въззивния съд, че пътната настилка е била изсъхнала до първия час от денонощието. Твърди, че автомобилът се е поднесъл еднократно, а не е бил доведен до загуба на сцепление на задните гуми. Излага съображения, че неправилно въззивният съд се е позовал на Справка за нарушител/водач, според която има издадени и влезли в сила 12 наказателни постановления и 18 фиша. Сочи, че има издадени три наказателни постановления и девет фиша. С жалбата се прави искане за отмяна Решение № 1019/22.08.2025 г., постановено по АНД № 614/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като вместо него бъде постановено ново, с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито заседание касаторът чрез представител по пълномощие адв. Н. И. поддържа жалбата на изложените в нея мотиви. Отново подчертава, че не е доказан фактическия състав на чл.104б, т.2 от ЗДвП, както и липсата на доказателства за пряк умисъл. Поради това поддържа искането за отмяна на решението и отмяна на НП.

Ответникът по касационната жалба – Началник сектор Четвърто Районно управление при ОД на МВР – Варна, редовно призован, представител не се явява. В писмени бележки, чрез процесуалния си представител ю.к. Л.-А., счита жалбата за неоснователна и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена - да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, като счита, че ВРС правилно е подвел установените факти в хипотезата на извършено нарушение по чл.104б от ЗДвП, поради което решението на ВРС следва да се потвърди.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата касационни основания, доказателствата събрани във въззивната инстанция и при служебната проверка, осъществена по реда на чл.218,ал.2 от АПК, приема следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на К. Р. Т. срещу Наказателно постановление № 24-0442-001400 от 27.11.2024 г., издадено от началник сектор Четвърто Районно управление при ОД на МВР - Варна, с което на К. Р. Т., на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 09.10.2024 г. срещу 10.10.2024 г. служители на Четвърто Районно управление при ОД на МВР – Варна застъпили наряд като автопатрул в кв. Аспарухово, местност „Карантината“, разположен срещу входа на яхтеното пристанище, на изхода на обръщача. Около 00.01 ч. на 10.10.2024 г. служителите възприели движещ се л.а. Фолксваген Пасат с рег. №[рег. номер], който навлязъл в района на обръщача с необичайно висока скорост. В обхвата на обръщача извършил два завоя наляво, при осъществяването на които форсирал двигателя на превозното средство, като го извел от контрол, което довело до загуба на сцеплението на гумите и приплъзване встрани на задницата на автомобила. Полицейските служители спрели за проверка водача и установили самоличността на водача, а именно жалбоподателят К. Р. Т.. Съставен бил АУАН за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, който последният подписал без възражения. Възражения не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. На 27.11.2024 г. началник сектор Четвърто Районно управление при ОД на МВР - Варна, издал оспореното пред ВРС Наказателно постановление. Гореизложената фактическа въззивният съд установил въз основа на гласни доказателствени средства, събрани от актосъставителя и свидетелят по съставянето на АУАН, както и от писмените доказателства.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като вмененото нарушение е безспорно установено, правилно квалифицирано и са наложени предвидените в санкционната разпоредба наказания. ВРС е посочил, че деянието е съставомерно, ако се установи ползване на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и професионално и дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифта. Като се е позовал на свидетелските показания, въззивният съд е приел, че Т. е форсирал двигателя правейки завои наляво в посочения пътен участък, като е влизал с висока скорост в същите, последвано от умишлено въртене на гуми. От наблюдението над поведението на водача от служителите на реда, начина на придвижване на автомобила, е направен извод, че обосновано е създало убеждение, че поднасянето не е вследствие на обективни факти, а резултат от умишлено управление по описания начин. Като се е позовал на свидетелските показания на И., че асфалтът е бил сух, въззивният съд е опровергал твърденията на Т., че не е установено отсъствие на друга възможна обективна причина за поднасяне на автомобила. В подкрепа на този извод се е позовал и на справка от 09.10.2024 г., според която на 10.10.2024 г. не е регистриран валеж. Приел е, че предвид минималното количество валеж на 09.10.2024 г., ноторноизвестният факт за положителните температури, интервала от два часа от преваляването, пътната настилка е изсъхнала до първия час от новото денонощие. Изложено е, че всеки от свидетелите е възприел различна част от процесните събития в зависимост от времето, когато е излязъл от превозното средство, към който момент всеки от тях е имал реална видимост към случващото се. Прието е, че нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Не са налице предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН. Позовал се е на справка за нарушител/водач, като е приел, че срещу Т. има издадени и влезли в сила 12 наказателни постановления и 18 фиша, което е утежняващо обстоятелство.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Оспорвайки компетентността на актосъставителя, касаторът за първи път пред касационната инстанция въвежда довод, че по делото не са представени доказателства, че посочената в Протокола за положен изпит по ЗДвП, събран от въззивния съд в заседанието, проведено на 02.07.2025г., Заповед №365з-7958/16.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна, е издадена на основание представената Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на Вътрешните работи. По-нататък се спира подробно на хронологията на издаване на заповедите, като излага мотиви каква според него следва да е поредността на разпорежданията на Министъра на МВР, както и какво следвало да бъде тяхното съдържание. Касационният състав констатира, че в проведеното съдебно заседание на 02.07.2025 г. пред въззивния съд, процесуалният представител на Т. се е запознал с протокола за положен изпит по ЗДвП, но същият не е изложил своите възражения, както и не е направил доказателствено искане заповедта да бъде представена пред въззивния съд. Не е изложил съображения и досежно датата на протокола и свързаната с това достоверност на този документ.

Освен, че касационното производство по АПК предвижда преклузия за нови фактически установявания свързани с прилагането на материалния закон по арг.чл. 220 АПК,следва да се отбележи и, че представянето на заповедта на Директора на ОД на МВР Варна няма да промени фактическата обстановка относно компетентността на актосъставителя. Тя се преценява от органа по назначението към момента на подписване на акта за това и след съответната процедура по подбор на кадри. За целта и при съответното оспорване от жалбоподателя пред въззивната инстанция, ( каквото в случая не е направено), въззивният съд може да извърши контрол на това обстоятелство, но не и касационната инстанция.

Съдът в този състав приема, че ВРС правилно и законосъобразно е кредитирал показанията на разпитаните в хода на въззивното производство свидетели, като ги е преценил ведно със събраните по делото писмени доказателства и е достигнал до правилния извод, че на 10.10.2024 год. около 00,01 часа в кв. „Аспарухово“, местност „Карантината“, на ул. „Южен залив“, които улици представляват пътища за обществено ползване, К. Т. е извършил рязка маневра, извежда ППС извън контрол, довеждайки го до загуба на сцепление на задните гуми.

Съгласно чл. 104б т. 2 ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътища. По делото не е налице спор, че касаторът като водач на МПС е бил на описаното в НП място-кръстовище. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства-гласни и писмени, че касаторът на посочената дата и място в АУАН и НП при управление на МПС – Фолксваген Пасат с рег. № [рег. номер], собственост на Е. А. Я., е използвал път, отворен за обществено ползване, за друга цел, като ненужно и демонстративно поднася автомобила /дрифт/.