Решение № 1405 от 15.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1405 гр. Пазарджик, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220102301 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от М. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. „****** чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. - управител, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******, Бизнес Център „******“, представлявано от С. Р. Я. и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******, представлявано от В. М. Ш., с която се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 2547116 от 02.04.2022 г., сключен между ищцата и ответника „Кредисимо” ЕАД, евентуално да се прогласи нищожността на клаузата по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2547116 от 02.04.2022 г., с която се задължава заемателят да сключи договор за поръчителство, както и да се прогласи за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 02.04.2022 г., сключен между ищцата и ответника „Ай тръст“ ЕООД, и да се осъди ответника „Ай тръст“ ЕООД да върне на ищцата сумата от 5 лева, частичен иск от 948,54 лева, получена без правно основание.

В исковата молба се твърди, че ищцата на 02.04.2022 е сключила с „Кредисимо“ ЕАД Договор за паричен заем № 2547116 за сума в размер на 1063,57 лева, която кредитополучателят се задължава да изплати разсрочено на 13 месечни погасителни вноски, при годишен лихвен процент от 40,00 % и годишен процент на разходите 49,13 %.

Сочи се, че в чл. 4 от процесния договор, както и в раздел III, т. 12 от ОУ, било уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на 1 кредит. В ал. 3 било посочено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 дни, а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни.

Твърди се, че на датата на сключване на договора между „Кредисимо“ ЕАД и ищцата, ищцата и вторият ответник са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Сочи се, че въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 948,54 лева, като възнаграждението за поръчителство се изплащало директно на „Кредисимо“ ЕАД, като е разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредитора по договора за заем се изпраща обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на 2253,17 лева.

Сочи се, че съгласно договора за поръчителство ищцата е следвало да предостави дължимите парични суми на „Кредисимо“ ЕАД, което от своя страна е упълномощено от „Ай Тръст“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор.

Посочва, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието по поръчителството било предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество било обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, поради тази причина ищцата счита, че следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът и поръчителят са свързани лица.

Твърди, че клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор, или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, като прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагали разбирането, че тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД бил сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство било необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга условията за другите две обезпечения били на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.

Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство не било включено към ГПР, като по този начин се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Заявява, че търговецът е приложил заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение към договор била посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита, без в нея да е включено възнаграждението, което ищцата се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. Едва след сключване на договора, потребителят е получил Обединен погасителен план в своя профил на онлайн платформата на търговеца, съгласно който е начислено и допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство, като 2 общата сума вече е в размер на 2253,17 лв.

Навежда доводи се, че от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Предвид предпоставките, при които възниквало задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то се сочи, че същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР, тъй като задължението ставало изискуемо изначално и не зависило от поведението на потребителя.

Твърди, че ако към ГПР се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчител, то действителният ГПР би бил в размер на близо 331,03 %, а ГЛП на 155,37 %.

Договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Посочва, че след като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, то не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставя услуга.

Твърди се, че собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е заемодателят по договора за заем - „Кредисимо“ ЕАД, като основен предмет на дейност на ответника „Ай Тръст“ ЕООД са гаранционни сделки, каквато е и процесната. Печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала „Кредисимо“ ЕАД. В случая търговецът - кредитор обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение без значение дали заемателят е изправна страна по същия. Поради изложеното сочи, че клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство във вр. с чл. т. 1 от Раздел II от Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави.

Със сключването на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие да бъде разпределено като печалба на „Кредисимо“ ЕАД. Сключването на договора за поръчителство имало за цел допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, била в размер на почти сумата по главницата.

Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба, с която моли съда да уважи в цялост исковата претенция.

С протоколно определение от 24.10.2024 г., постановено по делото н а основание чл.

214 от ГПК по искане на ищцата съдът е допуснал изменение на осъдителния иск против ответника „Ай тръст“ ЕООД чрез увеличаване размера на претенцията, като искът се счита предявен за сумата от 83,15 лева.

3

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД депозира отговор на исковата молба.

Не се оспорва обстоятелството, че е сключен Договор за кредит № 2547116 от 02.04.2022 г. между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД при посочените в исковата молба параметри.

Посочва, че ищцата е изпълнила предсрочно задълженията си по договора.

Оспорва твърдението на ищцата, че сключването договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник било задължително условие по договора за кредит. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство има характер на договор за поръчка по чл.

280 и сл. от ЗЗД. Дори да се преме договорът за поръчителство за нищожен, то това би имало за последица отпадане на задължението за плащане на възнаграждение на поръчителя, но не водело до недействителност на договора за кредит.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като той се сключвал след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР. Оспорва да е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 от ЗПК.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание за ответника „Кредисимо“ ЕАД не се явява представител. Депозирал е молба, с която моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който не се оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит между „Кредисимо“ ЕАД и ищцата, във връзка с обезпечението на който е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 02.04.2022 г. между ищцата и втория ответник.