Протокол № 2172 от 13.02.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 2172 гр. София, 09.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря В.Н.

Сложи за разглеждане докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20211110164312 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

На именното повикване в 10:17 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ – З. В. С. – уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично.

ОТВЕТНИКЪТ – ******** – уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от адв. Н., с пълномощно по делото.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

СТРАНИТЕ /поотделно/ – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили молби-становища и искания от ищеца с входящи номера от 23.01.2023 г. общо 43 на брой, както и уведомление от ищеца с вх. номер 27540 от 01.02.2023 г.

1

СЪДЪТ

ВРЪЧИ препис от докладваните молби и становища на процесуалния представител на ответника, с изключение на молба от ищеца с входящ на СРС № 17825/23.01.2023 г. и приложените към молбата писмени документи, както и с изключение на уведомлението от ищеца от 01.02.2023 г., доколкото преписи не са представени за другата страна.

АДВ. Н. – Ще искам срок за становище по тези молби. Водя допуснатия ни свидетел, отвън е.

СЪДЪТ

ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатия свидетел на ответника.

В залата се въведе свидетелят, допуснат до разпит по искане на ответника.

СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:

Н.Т. К. – 38 г., неосъждан, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по чл. 290 НК.

СВИДЕТЕЛЯТ обеща да каже истината.

На въпроси на АДВ. Н.:

СВИДЕТЕЛЯТ К. – Работя като юрисконсулт в „********“ от 12-13 години. Познавам ищеца, даже ми е преподавал, когато съм учил там.

Участвал съм в съставяне на протоколи на 18.02.2021 г. и на 17.03.2021 г. във връзка с изпращане на документи на З. С.. Участвал съм, да, влиза ми в длъжностната характеристика. Понеже изпращахме заповедите и другите неща – искането за обяснение, първото по процедурата, по куриер и те не се връщаха, реших да проверя в департамента, оттам казаха, че нямат телефон, 2 нямат имейл, служебен имейл – няма, в личното досие в CV-то се намери един имейл, на който се опитахме да изпратим нещата, за което съставихме въпросните протоколи. За единия със сигурност се върна, че адресът е блокиран, или нещо подобно. CV-то беше в личното трудово досие на З. С., служебно CV – никой не прави…

АДВ. Н. – Дали г-жо Съдия, може да предявите на свидетеля двата протокола, за да потвърди подписа си? Повече въпроси нямам.

СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свидетеля протокол на л. 106 от делото от 17.03.2021 г. и го ЗАПИТА дали има негов положен подпис.

СВИДЕТЕЛЯТ К. – Да, има мой подпис, там където пише Н.Т. К..

СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свидетеля протокол на л. 158 от делото от 18.02.2021 г. и го ЗАПИТА дали има негов подпис.

СВИДЕТЕЛЯТ К. – Да, има мой подпис под номер 3, където пише НИКОЛАЙ К., подписът е мой.

АДВ. Н. – Нямам повече въпроси.

З. С. – Свидетелят твърди, че повече от 10 години работи в НБУ и въпросът ми е към него: „Колко пъти за тези 10 години е изпращал и получавал от ищеца на този електронен адрес съобщения, за да твърди, че това е електронния адрес на ищеца?“

АДВ. Н. – Възразявам, той не твърди, каза, че са го намерили в CV-то на ищеца…

З. С. – Но, той казва, че подписът под протокола до който е изпратен, е 3 негов, това означава, че той удостоверява изпращането до този адрес и затова го питам: „В тези 10 години, колко пъти той е изпращал и получавал отговор до този адрес, който твърди, че е на ищеца?“ Защото твърдението е, че това е адрес, който аз ползвам.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА въпроса.

СВИДЕТЕЛЯТ К. – Изпращал съм два пъти, съгласно двата протокола.

Преди това не ми се е налагало да изпращам. На мен като цяло не ми се е налагало за тези 10-11-12 години да комуникирам по този начин с ищеца. Не твърдя, че това е негов имейл. Казах, че съм го намерил в личното му трудово досие, в автобиографията.

З. С. – Твърди, че този електронен адрес му бил станал известен от документи, които са в трудовото досие. Нали така? Той виждал ли го е, или някой му каза за този електронен адрес? Виждал ли го е или някой му го каза?

СВИДЕТЕЛЯТ К. – Лично прегледах трудовото досие и там в автобиографията беше посочен този имейл.

З. С. – Значи, лично е прегледал трудовото досие, което означава, че явно неограничен кръг хора имат достъп до трудовото досие и … АДВ. Н. – Той е юрисконсулт…

З. С. – Той може да е и ректор на университета, но до трудовото досие няма достъп всеки. Все пак това досие съдържа определени данни…и той твърди ли, че това което е видял вътре … т.е. аз съм автор, да речем на този писмен акт?

4

СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че свидетелят отговори на поставения въпрос.

АДВ. Н. – Може ли да допълните освен юрисконсулт какви други задължения имате?

СВИДЕТЕЛЯТ К. – От 2018 г. съм и длъжностно лице по защита на личните данни.

З. С. – Добре, аз казвам, че и други вероятно имат достъп до там и няма гаранция, че някой не го е поставил. Още повече, че този документ, който той твърди, че е видял, аз оспорвам, тъй като на него няма нито дата, нито подпис, как ми се преписва авторство на документ, като няма нито дата, нито подпис, но бил някъде сложен, където имало и други документи, които ме касаят. Въпросът ми е: Потвърждава ли свидетелят, че изпращаното не е получено?

СВИДЕТЕЛЯТ К. – Каквото се е върнало по имейла е закачено към протоколите, по спомен.

З. С. – Няма спомен? Благодаря!

СЪДЪТ

ПРИКЛЮЧИ разпита на свидетеля и го освободи от залата.

АДВ. Н. – Моля за срок за становище по докладваните в днешно съдебно заседание и връчени молби-становища и уведомления.

З. С. – Моля за произнасяне във връзка с искането по чл. 237 ГПК, което е във връзка с изрични писмени изявления на ответната страна, затова 5 съм го направил, а не за друго. Те са подадени при това с електронен подпис.

Няма как да се твърди, че не е вярно съдържанието на изявленията, с които се признава, както основателността, така и размерът на заявения иск.

СЪДЪТ НАМИРА , че решение при признание на иска по чл. 237 ГПК не може да бъде постановено, доколкото не са налице предпоставките на цитираната разпоредба, а това дали се признават определени факти и обстоятелства ще бъде обсъдено с крайния акт – съдебното решение по делото.