Определение № 23810 от 30.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14416/2024
- Вид
- Определение № 23810
- Подписан
- 30.06.2026
- В сила
- 30.06.2026
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23810 гр. София, 30.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110114416 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК:
Производството е образувано по искова молба на Ц. А. И. срещу Н. К. Й., с която са предявени искове за признаване на установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор ************, представляващ дворно място с площ от 250 кв.м., находящо се в гр. Х, вид територия: урбанизирана, начин на застрояване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар номер: 1751, кв. 8, парцел II, 120 кв.м. от който погрешно са включени в съседния имот с идентификатор ************, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м., състояща се от дневна, кухненски бокс, три стаи и сервизни помещения, която неправилно е отразена като част от сграда с идентификатор ************.1, която част представлява дясната (северозападната част) от сграда с идентификатор ************.1, и заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор ************.1.
В исковата и уточнителната молба ищцата твърди, че на 03.08.1988 г. майка й А.
К. Ф. е закупила от Т. К.а М. недвижим имот, находящ се в гр. Х, състоящ се от дворно място с площ от 250 кв.м. заедно с построената в него къща, състояща се от стая, кухня и антре. Поддържа, че майка й е владяла имота непрекъснато, необезпокоявано от никого, несъмнено и явно до смъртта си през 2012 г., като след придобиването на имота е изградила сграда в него. Преди смъртта си майката на ищцата й предала владението върху имота, от който момент ищцата владее имота непрекъснато, необезпокоявано от никого, несъмнено и явно. Поради това, прави извода, че е придобила имота заедно с изградените в него жилищни сгради по давност. Твърди, че ответникът е собственик на недвижим имот с идентификатор ************ въз основа на дарение от баба си Т. К.а М.. Обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдението, че ответникът оспорва и смущава правото й на собственост върху процесния имот и изградените в него жилищни сгради, като поради това, че договорът за покупко-продажба от 1988 г. не е сключен в нотариална форма, а в обикновена писмена такава, ищцата не може да му противопостави вещните си права.
Същевременно излага твърдения, че в кадастралната карта закупеният от майка й имот невярно е отразен с площ от 131 кв.м., вместо с площ от 250 кв.м., като разликата от 119 кв.м. е неправилно присъединена към съседния поземлен имот с идентификатор ************, от които 30 кв.м. – чрез преместване на границата между двата имота от улицата навътре в поземлен имот ************ до намиращата се в мястото сграда с кадастрален идентификатор ************.1, 70 кв.м. – площта, върху която е 1 изградена закупената къща и 20 кв.м. – непосредствено зад закупената къща до границата с поземлен имот с идентификатор ***. Освен това, закупената от майката на ищцата къща с площ от 70 кв.м. неправилно е отразена като част от сграда с идентификатор ************.1. с площ от 130 кв.м, а към настоящия момент в имота на ищцата не съществува сграда с идентификатор ************.2. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът намира, че исковата молба е нередовна доколкото ищцата не е посочила, включително и като обозначение с точки реалната част от собствения й поземлен имот, която е неправилно заснета към съседния поземлен имот с идентификатор ************, поради което следва да бъдат дадени указания, като за процесуална икономия това бъде сторено с настоящото определение.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
Предявени са при условията на пасивно субективно съединяване главен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС, както и иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
По разпределение на доказателствената тежест:
УКАЗВА на ищцата по иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че тя и нейната праводателка са владели процесните имоти постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено в течение на пет, съответно на десетгодишен период.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже, че ищцата и нейната праводателка са упражнявали фактическа власт върху имота за другиго в случай, че твърди това.
УКАЗВА на ищцата по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: правото си на собственост по отношение процесната реална част, респективно реална част от сграда, за която твърди наличието на несъответствие между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
По доказателствата:
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.
Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, като на този етап от производството не е необходим разпита на трети свидетел, доколкото е посочено, че ще дават показания за едни и същи обстоятелства.
Настоящият съдебен състав намира, че за изясняване на твърденията за наличие на допусната в кадастралната карта грешка следва да бъде допусната служебно съдебно-техническа експертиза.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
2
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на исковата молба да индивидуализира процесната реална част от около 120 кв.м. с повдигане с букви и цвят и отразяването им върху представената към исковата молба скица.
При неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2026 г. от 11:30 часа, за която дата да се призоват страните.
П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице да отговори на следните задачи, поставени от съда: 1./ Какъв е регулационният статут на поземлен имот 1751 от кв. 8, парцел II с твърдяната площ от 250 кв.м., като посочи как същият се е променял през годините; 2./ Налице ли е идентичност между ПИ 1751 от кв. 8, парцел II и поземлен имот с идентификатор ************;
3./ Като съобрази отговорите на горните задачи, както и твърденията на ищеца, да извърши геодезическо замерване на място и да посочи правилно ли е отразен в действащата КК поземлен имот с идентификатор ************; 4./ Оградите, постройките или други трайни маркери на място съвпадат ли с границите, отразени в кадастралната карта?; 5./ Налице ли е застъпване или грешка при графичното отразяване на имота, при което част от поземлен имот поземлен имот с идентификатор ************ е заснета в границите на съседния имот с идентификатор ************, като изготви комбинирана скица, в която да посочи местоположението и площта на реалната част от имот ************, която част в кадастралната карта е отразена като част от поземлен имот с идентификатор ************ по КККР, 6./ Налице ли е грешка при графичното отразяване на имота, представляваща едноетажна жилищна сграда с площ от 70 кв.м., при което част същата е заснета в КК като част от сграда с идентификатор ************.1, която част представлява дясната (северозападната част) от сграда с идентификатор ************.1., като за целта изготви комбинирана скица с местоположението и площта на застъпването; 7./ Да изготви комбинирана скица, в която да посочи местоположението и площта на реалната част от имота на Ц. А.
И. по границите му на владение (оградите на имота), която част в кадастралната карта е отразена като част от поземлен ************ по КККР?, задачи, при депозит в размер на 450 евро, вносим от ищцата в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. С. Б. К., **********.
ДОПУСКА по искането на ищцата събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, като третият свидетел на този етап от производството не са необходими на основание чл. 159, ал. 2 ГПК
УКАЗВА на ищцата да води допуснатите свидетели.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
3
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.