Решение № 242 от 10.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Велико Търново , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Сара Стоева

Ивелина Солакова

Ирена Колева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20204100500919 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „О..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град В. Т., ул.“..“ .., представлявано от управителя И. Л., чрез пълномощник – адвокат Й.Х., срещу Решение № 260162/14.09.2020г. по гр.дело № 419/2020г. по описа на Районен съд - Велико Търново, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от настъпила на 27.05.2019г. трудова злополука, предявени от Д. К. П. против дружеството. Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт в частта, в която са уважени исковите претенции, е неправилен, постановен при непълнота на доказателствата и несъответствие между изводите на съда и събраните по делото доказателства. Намира за недоказан предмета, който е предизвикал увреждането – дупка или неравност на пътя, както и механизмът на увреждането. Излага, че първоинстанционният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди при неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, поради което е присъдил необосновано по размер парично обезщетение в полза на ищцата, не е извършил пълен и прецизен анализ на голяма част от събраните доказателства и формулирал правни изводи въз основа на факти и обстоятелства, неустановени и доказани по надлежния ред. Релевира доводи за наличие на противоречие в приетото от съда от фактическа страна и направените правни изводи, включително и относно определяне размера на присъденото обезщетение.

Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил направеното с писмения отговор на ИМ възражение за проявена груба небрежност от страна на ищцата при получаване на 1 процесното увреждане, което според жалбоподателя е довело до съпричиняване на вредоносния резултат в степен на 80 %. Намира за неправилни изводите на районния съд, че работодателят не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд съобразно изискванията на чл.127 ал.1 т.3 КТ. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и вместо него постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани, евентуално – намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по размер при строго спазване разпоредбата на чл.52 ЗЗД и при уважаване на възражението по чл.201 ал.2 КТ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответната страна и третото лице-помагач на ответника не са депозирали отговори и не са взели становище по въззивната жалба.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез своя пълномощник, поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по подробно изложени съображения в представена писмена защита. Поддържа искането си за разноски за две съдебни инстанции съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител по пълномощие, излага в писмен вид становището си по подадената жалба и наведените в нея оплаквания. Намира същата за неоснователна, като излага фактически и правни доводи за това в писмена защита.

Претендира разноски за въззивното производство, включително и за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на въззиваемата, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Третото лице – помагач „Д..“ ЕАД не е изпратило представител в проведеното съдебно заседание и не е взело становище по жалбата.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Производството пред Районен съд – Велико Търново е било образувано по ИМ на Д.

К. П. срещу „О..“ ЕООД с правно основание чл.200 КТ, с която е направено искане за осъждане на ответното дружество да й заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 27.05.2019г., призната за такава съгласно Разпореждане № 5104-04-45/14.06.2019г. на ТП на НОИ-Велико Търново и обезщетение в размер на 1 860.65 лв. за претърпени от нея имуществени вреди в резултат на същата злополука, изразяващи се в заплатени разходи за лечението й, ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане. В ИМ са били изложени твърдения за наличието на ТПО между страните към датата на инцидента, произтичащо от трудов договор, по силата на който ищцата заемала длъжността „контрольор на талони и SMS за платено паркиране“ с място на работа – зони за платено паркиране в град В. Т. и длъжностна характеристика, съгласно която част от трудовите й задължения се изразявали в обхождане на тези зони по утвърден график, продаване на талони за платено паркиране, контролиране на паркираните автомобили в тях.

Посочено е, че на 27.05.2019г., около 10.20 часа, при изпълнение на служебните си задължения – обход и проверка в зона за платено паркиране на ул.“И..“ в град В. Т., стъпила в неравност на улицата, вследствие на което загубила равновесие и паднала върху асфалта, като получила фрактура на подбедрицата на левия крак. Изложено е, че в резултат на това 2 претърпяла редица физически и душевни травми, включително и оперативна интервенция за поставяне на импланти в глезена, и е налице неблагоприятна прогноза относно пълното й възстановяване. Освен посочените вреди твърди, че е претърпяла и имуществени такива, изразяващи се в направени разходи за проведеното оперативно лечение. Признава факта, че на 28.11.2019г. е получила от „Д..“ ЕАД застрахователно обезщетение в размер на 500 лв. по сключената от работодателя застраховка „трудова злополука“, която по размер не покрива действително претърпените от нея неимуществени вреди.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е признало факта на наличие на трудово правоотношение с ищцата по силата на трудов договор, сключен на 30.09.2016г. и прекратен, считано от 07.06.2019г., както и факта на претърпяна от ищцата трудово злополука по време на изпълнение на служебните й задължения, призната за такава на основание чл.55 ал.1 КСО с нарочно разпореждане на компетентния орган. Посочило е, че след като ищцата не е конкретизирала какво представлява твърдяната от нея неравност в зоната за платено паркиране на улица „И..“ – големина, възможност за възприемане, местонахождение и как тя е способствала за неочакваното стъпване в нея, то не може да се обоснове извод, че именно от изпълнение на работата й, която по естеството си не е увреждаща, е настъпила описаната травма. Оспорило е исковете по размер. Релевирало е възражение с правно основание чл.201 ал.2 КТ за намаляване на отговорността му за причинените вреди поради проявена от ищцата груба небрежност, изразяваща се в това, че не разпределя достатъчно правилно своето внимание, тъй като редовно използва своя мобилен телефон, по начин, че същият отнема вниманието й и затруднява възможността за възприемане на околната обстановка, в т.ч. и пътната такава. Посочило е, че изплатеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди по застраховката „трудова злополука“ се явява съответно на действително претърпените такива от ищцата. Направено е искане за привличане на „Д..“ ЕАД като трето лице – помагач в процеса с оглед качеството му на застраховател по сключената с ответника застраховка „трудова злополука“. С определение от 23.04.2020г. съдът е конституирал застрахователното дружество като трето лице – помагач на ответника по делото. Същото е заело становище за неоснователност на предявените искове поради извършеното от него плащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 500 лв.

В първоинстанционното производство са събрани множество писмени доказателства, установяващи признаването на процесната злополука за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 КСО, здравословното състояние на ищцата след нея, за наличието на трудово правоотношение между страните, такива, установяващи трудовите задължения на ищцата на заеманата от нея длъжност при ответника, за провеждан инструктаж по безопасност и здраве при работа, за изплащане на застрахователно обезщетение на ищцата от застрахователя по сключената между него и ответника застраховка „трудова злополука“, както и за наличието на следващо процесното ТПО на ищцата, считано от 04.11.2019г. Събрани са гласни доказателства. От показанията на св. М. Е., заемащ длъжността инспектор-услуги при ответника, се установява, че в началото ищцата се справяла добре с изпълнението на трудовите си задължения, но след време управителят на дружеството му казал, че видял ищцата да гледа нещо в личния си мобилен телефон по време на работа. Поради това той й направил забележка на следващия ден и провел инструктаж на всички контрольори как да извършват проверки в зоните за паркиране с оглед тяхната безопасност и да не ползват мобилни телефони за преглеждане на медиите. Същият свидетел установява, че през последния месец от ТПО ищцата станала мълчалива, а след инцидента узнал, че имала лични причини за това и употребявала силни антидепресанти, като диазепам. Св. Недева, също служител на ответника, е установила, че през 2017г. на няколко пъти по молба на ищцата й вземала от личния лекар рецепта за диазепам, тъй като имала лични проблеми и и имала нарушения в съня. Св. А.., служител при ответника, посочила, че не е виждала и чувала ищцата да пие лекарства. Описва я като енергична, адекватна и винаги в кондиция.

По делото е представено удостоверение от личния лекар на ищцата, в което е посочено, че за периода 01.01.2018г. – 31.05.2019г. са й изписвани рецепти за отпускане на две опаковки диазепам 10 мг за едномесечно приложение, като последно това е станало на 21.05.2019г.

Изслушана е била ищцата по реда на чл.176 ГПК, като същата посочва, че по време на изпълняваната при ответника длъжност не е употребявала медикаменти, които да влияят на 3 съня или успокоителни такива.

Заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието от съда и неоспорено от страните, е установило, че при процесната злополука ищцата е получила закрито вътреставно счупване на голяма и малка пищялни кости на лява подбедрица в областта на лява глезенна става. Според вещото лице получената травма е резултат на силно изкривяване на стъпалото спрямо подбедрицата и отговаря да е получена по описания в ИМ начин, като към момента на извършения от вещото лице преглед и изготвяне на заключението процесът на лечение и възстановяване продължава, на посочения етап не е налице пълно възстановяване на ищцата и са налице силно ограничени и болезнени сгъване и разгъване в областта на левия глезен. В съдебно заседание вещото лице е допълнило устно, че проведеното на ищцата лечение е адекватно с оглед характера на счупването, а поставеният имплант е премахнат поради вторично насложена гнойна инфекция, причинена единствено от остиосинтезата на метала. Според експертът тази инфекция допълнително е усложнила възстановяването и в резултат на нея се е образувала съединителна тъкан в областта на ставата, обхванала сухожилията. Не може да се получи пълно възстановяване, като ще се запази двигателният дефицит и болковия синдром, при средно тежки натоварвания ще се получава оток, който ще засилва дефицита, а хипотрофията и намалението в обема на мускулите на подбедрицата също ще води до двигателен дефицит и болка за цял живот.