Решение № 1073 от 23.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. Варна, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110201648 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на Т. С. П. – ЕГН **********, от гр.Варна, против НП № 24-0442-000139/22.03.2024г. на Началник сектор в ОД на МВР- Варна, Четвърто РУ, с което на въз.П. са наложени административни наказания, както следва:

“Глоба” в размер на 1500 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, на основание чл. 174 ал.2 вр. чл.174 ал.1 от ЗДвП , за нарушение на чл.5ал.3т.1 от ЗДвП, като със същото НП се отнемат и общо 20 контролни точки на основание Наредба №Із-2539/ 2012г. на МВР.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че процесното НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения, оспорва се фактическата обстановка и се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.Б., преупълномощен от адв.Ж. Г., надлежно упълномощен от жалбоподателя, 1 който поддържа жалбата, не ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено, като счита, че не са налице доказателства за осъществяване на нарушението при условията на повторност и моли за присъждане на направените по делото разноски..

Представител на органа, издал НП не се явява в съдебно заседание, депозирано е писмено становище с искане за потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

На 18.02.2024г., около 07,27ч, въз.П., управлявайки л.а. „Сеат ” с рег.

№В 4245ТТ, се движел по ул.”Народни будители” в гр.Варна, като по същото време, до ДКЦ в посока бензиностанция „Лукойл” управляваният от жалбоподателя лек автомобил бил спрян за проверка от полицейски екип, в който участвал св.И..След проверка на документите на водача П., на същия била извършена проверка за употреба на алкохол с Алкотест 7510 ARDM 0233, като техническото средство отчело концентрация на алкохол в издишания въздух 1,17 промила.

За констатираното нарушение срещу жалбоподателят на место бил съставен АУАН., който бил връчен на нарушителя и подписан без възражения.Издаден бил и талон за кръвна проба .В законоустановения срок не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.

Видно от доказателствата по делото/ отговор от МБАЛ „Св. Анна”Варна/, въззивникът не се възползвал от правото си да даде кръвна проба.

Установено било в хода на АНП, че с НП №22-0442-001077/ 12.12.2022г., връчено лично на жалбоподателя на 03.01.2023г. и влязло в сила на 18.01.2023г., на П. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000лв., както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3т.1 от ЗДвП.

Въз основа на материалите по преписката и на установеното в хода на административното производство на 22.03.2024г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.С процесното НП на въз.П. били наложени наказания : “Глоба” в размер на 1500 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, на основание чл. 174 ал.2 вр. чл.174 ал.1 от ЗДвП 2

, за нарушение на чл.5ал.3т.1 от ЗДвП, тъй като било установено, че нарушението е извършено повторно, като със същото НП се отнемат и общо 20 контролни точки на основание Наредба №Із-2539/ 2012г. на МВР.

Съдът напълно кредитира показанията на св.И., тъй като същите са последователни, непротевирочеви, кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът напълно кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-, НП, АУАН, заповед, талон за медицинско изследване, , отговор от МБАЛ „Св.

Анна”-Варна, заверено копие на НП №22-0442-001077/ 12.12.2022г и от др. писмени материали, приобщени по делото, както и от показанията на св.И..

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:

По приложението на процесуалния закон:

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентно лице.

НП и АУАН са издадени при спазване на сроковете, визирани в ЗАНН и съдържат всички необходими реквизити.Нарушението е описано пълно точно и ясно от фактическа страна, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, посочен е и съставения АУАН, с който е поставено началото на АНП, посочена е нарушената правна норма, поради което съдът не констатира нарушение на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН и на чл.42 от ЗАНН.

Нарушителят се защитава срещу фактите, посочени в НП, поради което посочването и на общата норма на чл.5 ал.3т.1 от ЗДвП, забраняваща управление на МПС след употреба на алкохол от една страна не води до извод за неправилно приложение на материалния закон, а от друга страна по никакъв начин не ограничава правото на защита на нарушителя.

Съдът намира, че в хода на АНП не е допуснато нарушение на 3 чл.52ал.4 от ЗАНН, тъй като съставеният АУАН е законосъобразен и обоснован и не са ангажирани никакви доказателства за различна фактическа обстановка, а и възражения в хода на АНП не са били депозирани.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на нарушителя.

С жалбата се визират допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, но тъй като същите не са конкретизирани съдът е лишен от възможност да изложи конкретни мотиви.

По приложението на материалния закон:

Правилно АНО е приел, че въз.П. е извършил нарушение на чл.5ал.3т.1 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, е управлявал МПС под въздействието на алкохол, като концентрацията на алкохол е била 1,17 на хиляда и е била установена по надлежния ред-след проверка с техническо средство.Нарушителят не се е възползвал от възможността да даде кръвна проба, поради което безспорно съгласно правната уредба следва да бъде кредитиран резултатът от техническото средство- Дрегер, още повече, че по делото са ангажирани доказателства, че техническото средство е било изправно.

С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран на основание чл.174 ал.2 вр. чл. 174, ал. 1 от ЗДвП , като му е наложено наказание за нарушение, извършено при условията на повторност. Следва да се има предвид, че повторно по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Така за налагането на санкция по чл. 174, ал. 2 от ЗДвП трябва да са посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото тази норма е бланкетна, трябва да се направи съответната връзка с нормата, с която се запълва бланкета; описание от фактическата страна, че нарушението е извършено повторно; описание от фактическа страна защо е прието, че нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт, който определя тази квалификация, включително с датата на влизането му 4 в сила.В конкретния случай това е сторено.

Безспорно с НП №22-0442-001077/ 12.12.2022г., връчено лично на жалбоподателя на 03.01.2023г. и влязло в сила на 18.01.2023г., на П. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000лв., както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3т.1 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.1т.2 от ЗДвП.Безспорно от влизане в сила на горепосоченото НП, до датата на процесно нарушение не са изминали две години, поради което съдът не споделя становището, че нарушението не е било извършено в условията на повторност.

Правилно АНО е наложил санкция на основание чл.174 ал.2вр.чл.174ал.1 от ЗДвП, , като наложените административни наказания :

„Глоба” от 1500лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца са в рамките, предвидени от санкционната норма. По отношение размера и срока на наложените административни наказания, обаче, съдът констатира, че в НП липсват каквито и да било мотиви, но въпреки това съдът намира наложените наказания са справедливи.При преценка адекватността на наложените административни наказания , следва да се отчете, че на жалбоподателят, за идентично нарушение вече са били наложени наказания „Глоба” в размер на 1000лв., както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3т.1 от ЗДвП, които очевидно не са оказали нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, поради което за повторно нарушение от същия вид, наказания в по-нисък размер не биха били съответни както на тежестта на извършеното нарушение, така и на личността на нарушителя, предвид високата степен на обществена опасност на конкретното нарушениеуправление на МПС след употреба на алкохол.

Контролните точки не са "наказания" по смисъла на чл.13 от ЗАНН, същите следва да се отнемат само при влязло в сила наказателно постановление, поради което са извън предмета на настоящия въззивен контрол..

При цялостната служебна проверка на акта, съдът не установи пороци на НП, които да налагат отмяната му.

От процесуален представител на наказващия орган е направено искане 5 за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю. к по поддържане на обвинителната теза на АНО.

Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80 лв.

От друга страна от въззивника се претендират разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, но предвид изхода на спора, това искане се явява и неоснователно и се отхвърля от съда.

Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, настоящият състав на ВРС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0442-000139/22.03.2024г. на Началник сектор ПП-ОД на МВР- Варна, с което на Т. С. П. – ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 1500 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, на основание чл. 174 ал.2 вр. чл.174 ал.1 от ЗДвП , за нарушение на чл.5ал.3т.1 от ЗДвП, като със същото НП се отнемат и общо 20 контролни точки на основание Наредба №Із-2539/ 2012г. на МВР.

ОСЪЖДА Т. С. П. – ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско 6 възнаграждение.