Решение № 346 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100513989 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 13998/16.08.2023 г. по гр.д. № 25 808/2022 г. по описа на СРС, 82 с-в, са отхвърлени предявените от “Ф.И.“ ЕАД против Р. Р. Р. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 309,01 лева, представляваща главница по Договор за кредит № CREX – **** от 14.10.2019 г., ведно със законна лихва от 15.10.2021 г. до погасяване на вземането, сумата от 56,74 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 05.01.2020 г. 04.12.2020 г. и сумата от 45,30 лева, представляваща лихва за забава за периода 06.01.2020 г. - 11.10.2021 г., за които суми по ч. гр. д. № 59 375/2021 г. на СРС, 82 състав е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 25.10.2021 г.

Подадена е въззивна жалба от 29.09.2023 г. от ищеца “Ф.И.“ ЕАД против решението. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е неправилен. Неправилно СРС бил приел, че за цесията ответникът – длъжник може да бъде уведомен само лично или чрез упълномощен от него адвокат, но не и чрез назначения от съда особен представител. Сочи, че е положил усилия да уведоми длъжника кредитополучател за цесията извънсъдебно с писмо, изпратено до адреса, посочен в договора за кредит, но писмото се върнало невръчено. Излага, че длъжникът е напуснал посочения в договора за кредит адрес без да уведоми кредитора за новия си адрес, като не е регистриран и нов адрес. Поради това връчването е осъществено в хода на исковото производство, което съставлявало валиден способ. Претендира разноски.

1

Ответникът по жалбата и ответник по исковете Р. Р. Р. чрез адв. Х. счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Излага, че правомощията на особения представител по чл. 47 ГПК са ограничени. Поддържа наведените в отговора на исковата молба възражения за нищожност на договора за кредит.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Решението е частично неправилно и като такова следва да бъде частично отменено, като исковете бъдат частично уважени за сумата от 309,01 лева, представляваща главница по Договор за кредит № CREX – **** от 14.10.2019 г., ведно със законна лихва от 15.10.2021 г. до погасяване на вземането, и сумата от 36,66 лева - лихва за забава за периода 06.01.2020 г. - 11.10.2021 г.

Ищецът твърди, че на 14.10.2019 г. между “БНТ Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и ответника Р. Р. Р. е сключен Договор за кредит № CREX – ****, по силата на който на кредитополучателя Р. Р. Р. е предоставен стоков кредит в общ размер от 325,91 лева, от които 299 лв. за закупуване на стока и 26,91 лв. за ползване на застрахователна услуга. Страните договорили, че сумата ще бъде заплатена пряко от кредитодателя на упълномощените търговски партньори на “Технополис България” ЕАД. С договора бил определен погасителен план с падежна дата 5-то число на съответния месец и бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 35,04 %.

Уговореният ГПР бил в размер на 41,26 %. Поддържа, че ответникът е заплатил само една месечна вноска в размер на 33,25 лева на 10.12.2019 г., след което изплащането по кредита било преустановено или ответникът е в просрочие считано от 05.01.2020 г. – падеж на вноска № 2. Считано от следващия ден 06.01.2020 г. ответникът изпадал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва.

Уточнява, че кредитодателят не се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като с настъпването на крайния срок на кредита на 04.12.2020 г. целият неизплатен остатък от кредита станал изискуем поради изтичане срока на договора. Твърди, че ответникът му дължи и неизплатена част от възнаградителната лихва считано от падежа на първата неплатена вноска до края на срока договора. В заявлението и исковата молба се твърди, че по силата на рамков договор за цесия от 22.04.2020 г., сключен между “БНТ Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и ищеца - цесионер, вземанията по процесния договор за кредит били прехвърлени с приложение № 1 от 18.06.2020 г. На длъжника била изпратена препоръчана пратка на “Български пощи” ЕАД с уведомление за цесията до адреса, посочен в договора за кредит. Пратката обаче била върната на ищеца като непотърсена, с оглед на което ищецът заявява, че длъжникът следва да се счита за уведомен с връчване на препис от исковата молба с приложенията.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Сочи, че главницата от 26,91 лв. за застраховка се дължи по друго правоотношение на друго лице, различно от ищеца. Твърди, че част от договора, а именно сертификат за застраховка и самата полица са отпечатани на шрифт по- малък от 12, поради което целият договор за кредит е нищожен на осн. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК. Твърди и че договорът за 2 кредит е нищожен на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ГПК поради непосочване на допусканията относно ГПР. Оспорва размера на обезщетението за забава и на възнаградителната лихва. По тази доводи моли за отхвърляне на исковете.

Не се спори, а и се установява от двустранно подписан Договор за кредит № CREX – **** между “БНТ Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и ответника Р. Р. Р., че на последния е предоставен стоков кредит в общ размер от 325,91 лева. Не е било спорно, а и са предоставени разписки за това, че сумата от 299 лв., част от предоставения кредит, е преведена от кредитодателя направо на търговец за закупуване на телевизор Филипс. Общо отпусната сума по кредита е именно 325,91 лева или 299 лв. за стоката и 26,91 лв. за ползване на застрахователна услуга. Изрично в договора е посочено, че отпуска кредит и за последната сума. Правоотношението между кредитополучателя и застрахователя по застраховка „Закрила на плащанията“ е отделно и следва да бъде разграничено от това по договора за кредит. Сумата от 26,91 лв. е отпусната като кредит според заключението на ССчЕ. След отпускане на сумата от 26,91 лв. като кредит ответникът е сключил застрахователен договор с Кардиф.

Договорът е сключен при действието на ЗПК /ред. ДВ бр. 17 от 26.02.2019 г./.

Ответникът има качеството на потребител съгл. чл. 9, ал. 3 ЗПК, а кредитодателят е юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Не са налице изключенията на чл. 4, ал. 1 от закона, поради което същият съставлява приложим материален закон.

Неоснователни са възраженията на въззиваемия ответник за недействителност на договора за кредит на осн. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ГПК. Според чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр - чл. 5, ал. 1 и 2 ЗПК.

Според чл. 5, ал. 4 ЗПК тази информация както и общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. По този начин законодателят е предвидил задължение за кредитодателя да предостави на длъжника информация под формата на формуляр на шрифт не по-малък от 12, което изискване се отнася и за договора. В случая това изискване е спазено – договорът и информацията са предоставени на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са изписани на шрифт не по-малък от 12.

Обстоятелството дали сертификат за застраховка и полица за застраховка са на шрифт не по-малък от 12 не влияе на валидността на договора, понеже става дума за отделно правоотношение по друг договор.

Относно ГПР - същият е формално в размер под горната граница, посочена в чл. 19, ал. 4 ЗПК и в договора в раздел „Параметри и условия“ и чл. 2 са разписани 3 общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая при точно изпълнение на задълженията по договора кредитополучателят дължи освен главницата единствено възнаградителна лихва, която именно участва при формирането размера на ГПР. В договора не са залегнали като дължими каквито и да било други допълнителни задължения за потребителя като такси, възнаграждение за услуги по разсрочване, за оценка на платежоспособност, неустойки за непредоставяне на обезпечение и др. подобни, които биха могли да участват във формирането на ГПР.

На осн. чл. 2 и чл. 3 от договора ответникът следва да заплати на падежа 12 на брой равни по размер анюитетни вноски, последната с падеж 04.12.2020 г. Падежът на последната вноска е настъпил още преди подаване на заявлението.

Съдът намира, че клаузата относно възнаградителната лихва по договора е нищожна поради противоречие с чл. 147, ал. 1 ЗЗПотр. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 35,04 процента, който размер е посочен в раздел „Параметри и условия“ от договора. Други уточнения относно лихвения процент не се съдържат в договора. Посочен е лихвен процент като стойност в договора, но липсва ясна и разбираема за потребителя информация този лихвен процент как се прилага - не е уточнено дали е месечен, годишен или друго. Не може да бъде прието за изпълнено изискването на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 9 ЗПК поради твърде общо посоченото в чл. 2, изр. второ от договора, че годината има 365 дни независимо дали е високосна или не. Тази съществена договорна информация относно възнаградителната лихва не е уговорена по разбираем начин, поради което клаузата относно възнаградителната лихва по договора е нищожна и не се дължи възнаградителна лихва по договора.

Нищожността на посочената клауза не влече нищожност на целия договор за кредит.

Ищецът не спори, че е получил плащане на първата вноска с падеж 05.12.2019 г.

Считано от падежа на втората вноска 05.01.2020 г. кредитополучателят е изпаднал в забава и дължи от следващия ден 06.01.2020 г. обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва – чл. 3 от договора. Според заключението на неоспорената съдебно - счетоводна експертиза, която съдът напълно кредитира, то при отчитане на плащанията на длъжника са останали дължими: сумата от 309,01 лева - главница, ведно със законна лихва от 15.10.2021 г. до погасяване на вземането, както и сумата от 36,66 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 309,01 лв. – главница, начислена за периода 06.01.2020 г. - 11.10.2021 г. За тези суми исковете по чл. 422 ГПК са основателни.