Разпореждане № 5143 от 20.10.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5143 гр. Разград, 20.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД С. ЙОВЧЕВА, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330102301 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 411 вр. с чл. 410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „ЕОС Матрикс“ ЕАД с ЕИК 208597211 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в условията на солидарна отговорност срещу длъжниците А. А. А. с ЕГН ********** и Х. М. А. с ЕГН **********, и двамата с настоящ адрес: гр. К, УЛ. О № ** общ. К, обл. Бургас, за следните суми, претендирани във връзка с Договор за потребителски кредит № ****** от 16.09.2016 г., сключен с „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД с първия длъжник като кредитополучател, а втория - като поръчител: 10019,21 EUR главница ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 08.10.2026 г. до окончателното изплащане; 1242,94 EUR договорна лихва за периода 01.11.2023 г. – 01.09.2026 г.; 3753,24 EUR мораторна лихва за периода 01.11.2023 г. – 08.10.2026 г.; 186,65 EUR застрахователна премия за периода 01.11.2023 г. – 01.09.2026 г., или общо 15202,04 EUR, както и разноски по производството. По твърдения на заявителя по силата на договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 21250,00 лв.

(чиста стойност).

Заявителят се легитимира като кредитор с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.12.2018 г. между „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и с договор за цесия от 29.10.2025 г. между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕАД.

С Разпореждане № 4970 от 09.10.2026 г. съдът е дал указания на заявителя да уточни как е образувана претендираната главница и върху каква основа са начислени лихвите. В дадения срок заявителят е уточнил, че претендираната главница от 10019,21 EUR (19595,88 лв.) представлява чистата стойност на кредита. Общият размер на кредита по договора е 21887,50 лв., от които 21250,00 лв. чиста стойност и 637,50 лв. такса за разглеждане на кредит. Кредитополучателят платил 18 вноски по 363,90 лв. за периода от 01.10.2016 г. до 01.03.2018 г. и част от 19-ата вноска в размер на 1

295,61 лв., общо 6845,81 лв. Длъжниците изпаднали в забава от 01.04.2018 г.

От останалата неплатена главница от 20137,50 лв. заявителят е извадил такса ангажимент, дължима до крайния срок на договора (102 вноски по 5,31 лв. = 541,62 лв.), така достигнал до 19595,88 лв. чиста главница. Договорната лихва е изчислена по погасителния план за периода 01.11.2023 г. – 01.09.2026 г. върху общата главница по кредита, включваща таксата за разглеждане, като върху чистата стойност лихвата за периода би била 957,25 EUR. Мораторната лихва е описана едновременно като изчислена върху частта от главницата по всяка просрочена вноска от деня след падежа и и като законна лихва върху цялата претендирана главница от 10019,21 EUR за периода от 01.11.2023 г. до 08.10.2026 г. Застрахователната премия е уговорена месечно в размер на 10,43 лв., включена е във всяка вноска и е претендирана за 35 месеца (186,65 EUR), при дължима за целия период на забавата 1063,86 лв. (543,94 EUR).

Съдът като се запозна със заявлението, приложенията към него и направеното уточнение, намира същото за частично основателно по следните съображения:

От договора и погасителния план се установява, че на 16.09.2016 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № ******, по който е уговорена чиста стойност на кредита 21250,00 лв., такса за разглеждане на кредита 637,50 лв., общ размер на кредита в размер на 21887,50 лв., 120 анюитетни месечни вноски по 363,90 лв. (последната 362,72 лв.), плаващ годишен лихвен процент 14,99 % (индекс 0,13 % плюс фиксирана надбавка 14,86 %), ГПР 17,88 % и обща дължима сума 43666,82 лв. В плана таксата за разглеждане е в отразена като част от главницата, а следователно се дължи възнаградителна лихва върху нея. Таксата не е посочена в отделна колона и не е уговорено разсрочването и на месечни части. Застрахователната премия от 10,43 лв. е посочена в отделна колона в плана, определена е като нефинансирана и е включена във всяка месечна вноска от 363,90 лв., като лихвата и главницата във всяка вноска са общо 353,47 лв.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК е длъжен да следи служебно за неравноправни клаузи. Процесният договор е за потребителски кредит, поради което към него се прилагат ЗПК. Производството по чл. 410 ГПК се основава на твърденията на заявителя и по него не се събират доказателства.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да изисква такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но съгласно ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В договора е посочена такса за разглеждане на кредита от 637,50 лв., а в уточнението заявителят я нарича такса ангажимент. И при двете наименования от представените клаузи не се установява отделна допълнителна услуга за потребителя извън обичайните действия на кредитора по отпускането на кредита. По съдържанието си таксата се отнася до действия на кредитора, които предхождат и обуславят предоставянето на кредита и са свързани с усвояването му, а не до самостоятелна насрещна престация. Затова уговорката за нея противоречи на императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД е нищожна. Потребителят не дължи нито таксата, нито лихва върху нея. Включването на таксата в общия размер на кредита (главница 21887,50 лв.) не променя нейното естество и не 2 отстранява порока. Твърдението на заявителя, че сумата е кредитирана, само по себе си не обосновава дължимостта на разход, уговорен в противоречие със закона. Освен това е налице и обоснована вероятност за неравноправност по чл. 143, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 24 ЗПК, а именно налице е стандартно определен разход за обичайни действия на кредитора без посочена отделна полза за потребителя, който е включен в главницата и е олихвяван през целия срок на кредита. Така задължението на потребителя се увеличава, както със самия разход, така и с възнаграждение върху него, без да е изяснена съответстваща допълнителна престация. От договора и от заявлението се установява, че първият длъжник е кредитополучател, а вторият е поръчител, който по твърдения на заявителя отговаря солидарно, поради което изводите на съда за размера на задължението се отнасят и за двамата длъжници.

Нищожността на тази клауза не води до недействителност на целия договор по чл. 22 ЗПК. Посоченият в договора ГПР от 17,88 % включва таксата и застрахователната премия. В случая не е възможно обаче да се направи прихващане по съображения, посочени по-долу.

Заявителят претендира 10019,21 EUR (19595,88 лв.) като чиста стойност на кредита и излага, че длъжниците са платили 18 вноски по 363,90 лв. за периода 01.10.2016 г. – 01.03.2018 г. (6550,20 лв.) и 295,61 лв. от 19-ата вноска, общо 6845,81 лв., след което плащанията били преустановени. По твърденията му от общата главница по плана от 21887,50 лв., която включва таксата са погасени 1750,00 лв., а остатъкът е 20137,50 лв. От този остатък заявителят изважда 541,62 лв. като неплатена част от таксата, получена като 102 вноски по 5,31 лв., и така достига до 19595,88 лв. Остават неприспаднати 95,88 лв. от първоначалните 637,50 лв., които заявителят отнася като вече платената такса.

Посоченото в молбата внася още повече объркване. На първо място, остатъкът от 20137,50 лв. е определен по план, в който чистата сума и таксата не са отделени в самостоятелни колони в погасителния план, затова сам по себе си не удостоверява остатък само от предоставените 21250,00 лв. Второ, приспадането на 102 равни суми по 5,31 лв. предполага, че таксата е разсрочена и погасявана равномерно през срока на кредита. Такова разсрочване не е уговорено в договора, а планът предвижда неравномерно погасяване на главницата, като в първите вноски по-голяма част е лихва. Не е посочено нито договорно, нито счетоводно разпределение, от което да следва, че именно 541,62 лв. са непогасената част от таксата в остатъка. Трето, не е обяснено как е отнесена частично платената 19-а вноска към двата компонента, нито как всяка от първите 18 вноски е разпределена между такса, лихва върху таксата, лихва върху чистата сума и главница. Датите на плащанията също не са посочени. Освен това сумата от 95,88 лв. показва само какво разпределение предлага заявителя при това със заявлението, но не установяват, че то следва от договора или плана. Необходима е проследима връзка между чистата предоставена сума, погасените по нея части и заявения остатък, която да позволява изключване на сумите по нищожната уговорка.

Такава връзка не е изяснена и с отговора на дадените със Разпореждане № 4970 от 09.10.2026 г. указания. Съдът не може да замести липсващото разпределение с предположение за пропорционално или равномерно погасяване, нито да състави вместо заявителя алтернативен модел на плащанията. По същата причина не може да се определи и минимален размер на главницата, който несъмнено е дължим при всички възможни разпределения. Това би изисквало съдът да приеме собствен модел на плащанията и на погасяването, различен от изложения от заявителя. Затова не 3 е обособена конкретна част от главницата, за която да може да се изключи участието на нищожната клауза. Отказът се основава на установеното участие на сумата по нищожната клауза при изготвянето на плана и на невъзможността за разграничаване след уточнението, съпоставено с договора и плана. Поради което и съдът не може да издаде заповед за претендираната като дължима главница сума, включително за законната лихва върху нея.

Заявителят изрично посочва, че претендираната договорна лихва от 1242,94 EUR за периода 01.11.2023 г. – 01.09.2026 г. е изчислена по погасителния план върху общата главница, включваща таксата, тъй като и тя била кредитирана. Следователно претенцията не е независима от нищожната уговорка, част от нея е лихва върху таксата. Тя не може да бъде уважена в пълния размер само защото е отделно означена като договорна лихва.

Посочването на 957,25 EUR като лихва върху чистата стойност на кредита за същия период не отстранява проблема. Не са индивидуализирани главничните остатъци за отделните периоди, нито частите от таксата, изключени от тях, нито е ясно как от плана се достига до новата сума. Лихвата по плана се начислява върху остатъка за всеки период, а не само върху първоначалната чиста стойност, поради което съдът не може да провери резултата чрез замяна на началната сума или чрез приспадане на общо посочена разлика от 285,69 EUR. Освен това остава неясно дали 957,25 EUR е надлежно намаляване на дължимата сума. Съдът не може да избере произволно по-нисък размер като несъмнено допустима част. Поради това и тази претенция следва да бъде отхвърлена.

Заявителят описва мораторната лихва от 3753,24 EUR за периода 01.11.2023 г. – 08.10.2026 г. по два начина - като сбор от лихви, начислени върху частта от главницата по всяка просрочена анюитетна вноска от деня след падежа и според погасителния план, както и като законна лихва върху цялата претендирана чиста главница от 10019,21 EUR. Първото описание е свързано с плана, който включва таксата като част от главницата, а второто – с главница, от която таксата е приспадната по горепосочения неприемлив начин.

Освен това заявителят твърди едновременно забава от 01.04.2018 г. и изискуемост на целия кредит на 01.09.2026 г., без да е ясно от кой момент и върху коя сума се дължи обезщетението. Неизяснената чиста главница, падежи и остатъци, върху които е начислявана лихвата, не позволяват да се отдели компонентът, свързан с таксата. Този порок не се отстранява с твърдението, че използваната ставка е законната лихва, защото дори и да се претендира законна лихва не става ясно върху каква сума се претендира тя, т.е. правилната ставка не поправя неправилно взета база. Без определена главница и без определена договорна лихва не може да се определи върху каква сума и за какъв период се дължи обезщетение за забава.