Решение № 1635 от 01.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1635 гр. София, 01.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110202280 по описа за 2025 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ******, чрез процесуалния си представител адв. Б. П. срещу Наказателно постановление ****** г. издадено от началника на отдел *** „***, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 2 000 лв. на основание чл. 185 ал. 5 ЗДДС вр. чл. 185 ал. 4 ЗДДС за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

В жалбата се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения, поради липса на квалификация за повторност на нарушението; нарушение на принципа non bis in idem, поради изкуствено разделяне на констатираното нарушение на няколко такива, въз основа на установеното в един констативен протокол от деня на проверката - за всеки отделен документ да бъде образувано отделно наказателно производство, като се касаело за констатирани пет отделни идентични нарушения. Прави се искане процесното наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.

П. и мл.адв. Тончев, които поддържат жалбата на мотивите изложени в нея, алтернативно се прави искане съдът да приеме, че се касае за маловажен случай, се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрисконсулт ***** която оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на издаденото НП, алтернативно се прави искане за изменение на санкцията в законоустановения минимум, претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и изложените такива от страните в съдебно заседание, както и приобщения доказателствен материал, приема за установено следното:

Депозираната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, но не на изложените възражения:

На ****** г. в 10:52 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ магазин ******* в с.

Бистрица, ул. „******** стопанисван от дружеството - жалбоподател.

Проверката била извършена от св. Т. – старши инспектор при НАП с негови колеги, като първоначално била извършена контролна покупка, за която им бил издаден фискален касов бон, след което се легитимирали и изискали документацията на наличните две фискални устройства в търговския обект.

Било установено, че в търговския обект има монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, модел ""Datecs" с ИН на ******* и ИН на ФП *****. За същото не било представено и не се съхранявало в търговския обект Свидетелство за регистрация на фискално устройство към НАП. Въз основа на извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка в обект № ******/****** г., в който били отразени всички констатации на контролните органи, подписан от управителя на обекта без възражения и предоставен екземпляр от него, като такова е представено от дружеството след проверката от контролните органи.

Въз основа на така констатираното св. Р. Р. Т. съставил и връчил надлежно на пълномощник АУАН cep. ****** г., който отразил, че има възражения по акта, но по делото няма данни жалбоподателят да се е възползвал от възможността, предоставена му с чл.44 ал.1 ЗАНН.

Нарушението било квалифицирано като такова по ч. 42, ал. 1, т. 1от Наредба 2

№ Н-18/2006г. на МФ.

Въз основа на така съставения АУАН наказващият орган – Началник отдел „*******, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ ****** издал процесното наказателно постановление, като орган приел, че се касае за повторно нарушение, тъй като за същото по вид нарушение е връчено Предупреждение ***** г., влязло в сила на 18.09.2023 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията, дадени непосредствено пред съда на свидетеля Р. Р. Т., Протокол за извършена проверка в обект № ******/****** г., извлечения от дневен отчет, Свидетелство за регистрация на фискално устройство към НАП, заповеди за компетентност, справка за лица работещи на трудови правоотношения в обекта, месечен график на служителите, приемо предавателни протоколи за фискалните устройства, договор за наем и анекс към него.

Съдът се довери на показанията на свидетеля Р. Р. Т., като намери същите за подробни и непротиворечиви, от които се извлича информацията по отношение на извършената проверка и констатираните нередности в обекта, една от които е липсата на свидетелство за регистрация на конкретно цитираното по-горе фискално устройство, което не се е намирало в търговски обект, като по тези факти няма спор и между страните.

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 102 НПК, като намира същите за относими към предмета на доказване по делото.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са дата и място на извършване на деянията, както и нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които са определени санкциите. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на 3 административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. лицата, извършващи продажби на стоки и услуги в стационарни търговски обекти са длъжни да съхраняват в границите на последните свидетелството за регистрация на фискалното устройство, което ползват за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискални касови бележки и за съхраняване на данни за регистрираните обороти във фискална памет. В случая дружеството– жалбоподател притежава качеството търговец по смисъла на ТЗ, управлява търговски обект-магазин, и в дейността си използва фискално устройство модел ""Datecs" с ИН на ******* и ИН на ФП *****.. От изложеното до тук следва, че жалбоподателят е лице по чл. 3 от Наредба № Н18 и като такъв се явява адресат на нормата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от същата.

В хода на проверка в обекта - магазин, стопанисван от дружеството жалбоподател, не е представено на проверяващите служители от НАП свидетелството за регистрация на монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство, цитирано по-горе. Тъй като документът не бил представен до края на проверката в обекта, правилно административнонаказващият орган е приел, че на ****** г. търговецът не е съхранявал в проверявания обект свидетелството за регистрация на фискалното устройство за същия търговски обект. По същество непредставянето на свидетелството за регистрация по време на проверката в обекта не се оспорва от дружеството– жалбоподател. Обстоятелството, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и след проверката е било представено процесното свидетелство за регистрация се явява ирелевантно за състава на нарушението.

В чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 е предвидено обстоятелство, което би обусловило изключването на отговорността на извършителя, тъй като в посочената хипотеза е допустимо свидетелството за регистрация на фискалното устройство да не бъде съхранявано в търговския обект. В настоящия случай обаче отговорността на дружеството е ангажирана 4 правилно, тъй като не е налице хипотезата, в която свидетелството за регистрация може да не бъде съхранявано в търговския обект, а именно в случаите на изпитване на нов тип ЕСФП в реални условия.

От гореизложеното следва, че от обективна страна доказано е реализиран съставът на нарушението по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. Нарушение е формално и за довършването му не е необходимо да са причинени вреди на държавата или на отделни граждани.

Поради това липсата на такива не следва да се тълкува като оневиняващо или смекчаващо отговорността обстоятелство.

В процесния случай въпросът за вината за извършеното нарушение се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на дружество е обективна и безвиновна.

Съгласно нормата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане (какъвто Наредба № Н-18), се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

В настоящия случай с бездействието си извършителят е нарушил реда за отчитане на фискалните устройства, с което са застрашени обществените отношения, свързани с отчетността, поради което не се е стигнало до неотразяване на приходи, като съдът намира, че наказващия орган е приложил неправилно закона, като на първо място е определил нарушението извършено в хипотезата на "повторност", а от друга страна е завишил и размера на санкцията.

Наказващият орган е квалифицирал нарушението като повторно - чл.

185 ал. 4 ЗДДС, като е приел, че тъй като за същото по вид нарушение е връчено Предупреждение ***** г., влязло в сила на 18.09.2023 г., което е неправилно. Съгласно &1 т. 35 ЗДДС повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. В конкретния случай е 5 налице влязло в сила предупреждение, а не наказателно постановление, поради което не може да се приеме, че е налице квалифициращия признак на повторност.

Съдът намира, че са налице основанията на чл.63 ал.1 т.4 вр. ал.7 т.1 ЗАНН да измени НП, като приложи санкционната разпоредба на чл.185 ал.2 вр. ал.1 ЗДДС и намали имуществената санкция на 500 лв.

Настоящият съдебен състав не намира основания за приложение на чл.

28 от ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно, предвид изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, тъй като процесното нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от обикновените нарушения от този вид. С извършването на деянието са били застрашени обществени отношения от особена значимост, свързани с възможността за текущ и последващ контрол от страна на длъжностните лица на НАП, поради което не би могло да се приеме, че конкретното нарушение предполага маловажност на случая. Още повече, че в случая са представени и доказателства, че за същото нарушение дружеството е било предупреждавано и спрямо него не са били налагани санкции, преди настоящето извършено нарушение.

По отношение на възражението на защитата, че в случая неправилно са били наложени санкции за едно и също нарушение, съдът намира, че същото е неоснователно. В случая съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН за всяко констатирано нарушение се налага отделно наказание и не са приложими субсидиарно нормите на НК касателно множество престъпления и определяне на общо най-тежко наказание при условията на чл. 23- чл. 25 от НК.