Решение № 2 от 16.01.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№2 гр. ХАСКОВО, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело № 20245600900040 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 3172/ 02.04.2024 г., подадена от „Е.Г.“ ООД гр. С., с която са предявени обективно съединени искове против „Р.“ ООД гр. Х. с правно основание чл. 266 и сл. вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 132 343,89 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги от 05.01.2022 г., и с правно основание чл. 303а, ал. 3 от ТЗ за сумата от 5 474,04 лв. – лихва за забава за периода от 11.12.2023 г. до подаване на исковата молба – 01.04.2024 г. и с правно основание чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на следващата се законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът „Е.Г.“ ООД гр. С. твърди, че с ответника имали сключен договор за консултантски услуги от 05.01.2022 г. Според точка 1 от договора консултантските услуги се изразявали в подготовка на заявление за подпомагане, подготовка на бизнес план, доказващ икономическа целесъобразност на проект пред ДФ З. и съдействия за цялостното окомплектоване и подаване на проектната документация; консултантски услуги, свързани с управление на проекта, включително изпълнението и отчитането на дейностите по проекта до изплащане на помощта. В точка 3 от договор било уговорено между страните, че възложителят – ответник дължи възнаграждение на изпълнителя – ищец в размер на 5 % от инвестиционните разходи, като посочените суми са без ДДС.

Ищцовото дружество изпълнило задълженията си по договора, като участвало активно и давало консултантски услуги на ответника за подготовка на заявление за подпомагане, подготовка на бизнес план, доказващ икономическа целесъобразност на проекта и съдействие за цялостното окомплектоване и подаване на проектната документация. С изключителното съдействие и консултации на ищцовото дружество била подадена тук приложената проектна документация за кандидатстване при Държавен фонд „З.“ по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

1

Заявените инвестиционни разходи били в размер на 3 754 352,85 лв., съгласно проекта на Административен договор с № BG06RDNP001 – 4.015 – 0538 – С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 по процедура чрез подбор на проектни предложения № BG06RDNP001 – 4.015 по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“.

В точка 4 от договора от 05.01.2022 г. било уговорено между страните, че дължимостта на плащането по този договор настъпвала с изтичането на 7-дневен срок от одобряването на проекта на административно съответствие и допустимост от ДФ „З.“. Това станало съгласно писмо от 11.09.2023 г., въз основа на което е предложен проект на договор за подписване с ДФЗ. С предлагането на проект за договор ДФЗ приел всички извършени дейности в полза на ответника по кандидатстването му в програмата, въз основа на консултантските услуги на ищеца. Дължимите 5 % от 3 754 352,85 лв. се равнявали на 187 717,64 лв. без ДДС или 225 261,17 лв. с ДДС. И двете дружества били регистрирани по ДДС и сумите се дължали именно с включено ДДС. От общо дължимата сума съгласно договор по консултантски услуги от 05.01.2022 г. в размер на 225 261,17 лв. с ДДС били заплатени от ответника на ищеца извънсъдебно по банков път само 92 917,28 лв. с ДДС, което е станало на четири равни извънсъдебни плащания по договора, всяко едно от които в размер на 19 357,77 лв. без ДДС или 23 229, 32 лв. с ДДС, съгласно следните фактури: № 1026/05.06.2023 г.; №1033/03.07.2023 г.; № 1036/07.08.2023 и № 1040/01.09.2023 г. В тези фактури изрично било посочено, че сумите били платени именно по договора за консултантски услуги. Ищецът представя с исковата молба извлечение от банковата си сметка, от което било видно, че сумите по фактурите са постъпили от ответника в сметката на ищеца. Прави се извод, че по този начин било налице частично извънсъдебно плащане и признаване от „Р.“ ООД дължимостта на сумата по договора от 05.01.2022 г. По договора оставали да се дължат от ответника на ищеца още 132 343,89 лв. с ДДС, както и лихва за забава върху тази сума от 11.12.2023 г., когато било подадено искане за пълно оттегляне на проектно предложение с ИД № в ИСАК: 26/04/2/0/01541, № в ИСУН: BG06RDNP001 – 4.015 – 0538, на кандидата „Р.“ ООД, УРН: 631486 под вх. № BG06RDNP001 – 4.015 – 0538 – R009 – до датата на исковата молба 01.03.2024 г. За периода от 11.12.2023 г. до 28.03.2024 г. лихвата за забава върху сумата от 134 343,89 лв. била в размер на 5474,04 лв.

По неизвестни причини ответникът се отказал от проекта, за който бил одобрен от ДФЗ и не подписал предложения му проект на договор с фонда. Поради тази причина необосновано и без обяснения ответникът отказал да доизплати на ищеца остатъкът от дължимото му възнаграждение по договора от 05.01.2022 г. за консултантски услуги.

Ищецът се позовава на и-мейл кореспонденция между него и ответника във връзка с изпълнението на договора, както и на заявление за кандидатстване по проекта, подадено чрез ИСУН, с които се доказвало предоставянето на консултантските услуги. Ищецът имал право да получи в цялост дължимото му възнаграждение. Отказът на ответника пред ДФЗ от одобрения му проект и предложен проект на договор бил направен на 12.11.2023 г., т.е. след като ищецът е изпълнил задълженията си и е предоставил договорените консултантски услуги – подготовка на заявлението за подпомагане, подготовка на бизнес план, доказващ икономическата целесъобразност на проекта и съдействие за цялостното окомплектоване и подаване на проектната документация.

С петитума на исковата молба се иска съдът да постанови решение, с което да осъди „Р.“ ООД да заплати на „Е.Г.“ ООД претендирана главница от 132 343,89 лв. като възнаграждение по договор за консултантски услуги от 05.01.2022 г., лихва за забава за периода от 11.12.2023 г. до подаване на исковата молба в размер на 5474,04 лв. или общо претендирана сума в размер на 137 817,03 лв., както и лихва за забава върху тази сума от датата на исковата молба до датата на окончателното плащане, ведно с дължимите по делото разноски.

2

В срока по чл. 373, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Р.“ ООД.

Ответникът оспорва предявените искове изцяло – по отношение размера на претендираните суми и по отношение на фактическите твърдения. Твърди, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по договора за консултантски услуги. Посочва се, че след сключване на договора и стартиране на процедурата по кандидатстване с проект за безвъзмездна финансова помощ в отговор на 25.10.2023 г. е получено писмо от Държавен фонд З., с което ответникът е уведомен, че проекта за получаване на безвъзмездна финансова помощ е одобрен само в размер на 35 % или в размер на 1 314 023,48 лв. Този резултат от действията на ищеца по изпълнение на договора за консултантски услуги не е приет от страна на ответника, тъй като това означавало последният да финансира със собствени средства 65 % от стойността на проекта или сума в размер на 2 440 329,37 лв., което се явявало нежелан резултат, финансово неизгоден и икономически нецелесъобразен.

С оглед на постигнатия от ищеца резултат, изпълнената от него работа не била приета от ответника нито с изрични, нито с конклудентни действия, съответно не било възникнало задължение за плащане, а недоволството от постигнатия резултат било изразено както устно в разговори между ответника и ищеца, така и чрез кореспонденция, осъществявана чрез имейли между представители на двете дружества.

Ответникът не оспорва, че е издал четири броя фактури, цитирани в исковата молба и че по тях са изплатени на ищеца суми в общ размер на 92 917,28 лв., но в същото време се оспорва, че тези плащания представлявали приемане на извършената работа, тъй като съгласно датите на фактурите тези плащания били извършени преди да има резултат от възложената работа – касаело се за авансово платени суми. В тази връзка, тъй като до получаване на уведомително писмо – покана № 391 от Държавен фонд З. нямало престация на резултат от извършената работа, издадената от ищеца по процесния договор фактура № 502/29.05.2023 г. за сума в размер на 232 293,24 лв. не била подписана от страна на ответника, не била отразена и осчетоводена в счетоводството му, не била включена и в дневника за покупко – продажби по ДДС на дружеството, както и не е ползван данъчен кредит по същата фактура. Все поради същата причина – липса на реализирания резултат и негодност на предоставените консултантски услуги за тяхното договорно или обикновено предназначение по смисъла на чл. 265 ЗЗД – ответното дружество подало искане до ДДФ З. за прекратяване на процедурата от 05.10.2024 г., което освен това било подадено именно чрез ищцовото дружество. Допълнително ответникът подчертава, че след като получил уведомително писмо – покана № 391 от ДФ З., изпратил в 6-месечния срок по чл. 265 ЗЗД друго уведомление до ищеца, получено от него чрез куриер на 25.03.2024 г. С това уведомление ответникът упражнил в срок правата на възложителя да иска намаляване на възнаграждението на ищеца по сключения договор за консултантски услуги поради недостатъци на изпълнената работа по смисъла на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, до размера на вече платената част от договореното възнаграждение в размер на 92 917,28 лв., както и упражняване в същия 6-месечен срок на правото за разваляне на договора.

С тези доводи ответникът отправя искане до съда да приеме възражение за некачествено изпълнение (неточно изпълнение по качество), както и за отклонение от поръчката от страна на изпълнителя по смисъла на чл. 265 ЗЗД на възложените с договора от 05.01.2022 г. консултантски услуги, тъй като възложителят нямал полза от реализирания резултат от работата на изпълнителя в този му вид и размер на одобрена безвъзмездна финансова помощ. Нито технически, нито финансово било предвидено, планирано или желано от ответника като резултат частично одобрение и съответно частично финансиране на стойността на проекта. Ищцовото дружество било уведомено писмено за тези възражения на 25.03.2024 г. Ответникът се позовава на проведена по електронна поща кореспонденция на 26.09.2023 г. между представителя на ищеца Б. Т. и трето лице, участвало в подготовката на документите по кандидатстването по проекта, в който представителят на ищеца посочвал, че е одобрена сума в размер на 1 314 023,48 лв. – така ищецът сам знаел, че са одобрени едва 3

35 % от разходите по проекта, като в същия имейл се съдържало изявление на представителя на ищцовото дружество, че възнаграждението му по договора за консултантски услуги ще бъде коригирано съобразно одобрената стойност на проекта. Според ответника това изявление представлявало извънсъдебно признание на неизгоден за ищеца факт – че е налице предпоставката по чл. 265, ал. 1 ЗЗД за намаляване на възнаграждението на изпълнителя по договора спрямо постигнатия резултат. Одобрените 35 % финансиране представлявали пълно неизпълнение на проекта.

Ответникът обосновава, че освен в качествено, имало неизпълнение и в количествено отношение от страна на ищеца. Уговореното възнаграждение се дължало не само за извършени от ищеца действия по подготовка и кандидатстване по проекта, но и за действия, свързани с управлението на проекта, включително изпълнение и отчитане на дейностите до изплащане на помощта, като тези услуги се оказвали в процеса на изпълнение на проекта след подписването на договор за реализацията му до финалния отчет на проекта.

Тази втора категория дейности по договора не били реализирани от ищеца и за тях не следвало да се заплаща, като обемът на неизвършените дейности бил съществен спрямо общия обем на предвидените за извършване в процесния договор действия във времево и количествено отношение, но същевременно се явявали функционално свързани с основната цел на проекта: одобряване в пълен размер на безвъзмездното финансиране. Ответникът подчертава, че така изложеното в отговора на исковата молба възражение за неточно изпълнение в количествено отношение не се обхващало от установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия и можело да бъде противопоставено на изпълнителя в настоящото производство, както и че за тази неизпълнена в количествено отношение част нямало предаване, нито приемане на работата.