Решение № 42 от 23.03.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Търговище, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

Членове:

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263500600045 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.

С Присъда № 26/15.12.2025 г., постановена по НЧХД № 464/2025 г. по описа на Районен съд – Търговище, подсъдимия М. А. М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК в това, че на 16.12.2024 г. в гр. Търговище, на ул. "Х.К." № 7, казал думи, унизителни за честта и достойнството на С. Г. С., ЕГН ********** в нейно присъствие, а именно „Майка ти да еба“ и „Боклук такъв“.

С присъдата е отхвърлен предявения от тъжителката С. Г. С. против подсъдимия М.

А. М. граждански иск за сумата размер на 5000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършеното престъпление, ведно със законната лихва от деня на увреждането.

Против присъдата е постъпила жалба от адв. Н. С., упълномощен повереник на тъжителката С. Г. С.. С жалбата присъдата се атакува като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Критикува се подхода на съда да цени показанията на заинтересувани свидетели на подсъдимия, а да не кредитира такива на тъжителката. С жалбата се моли въззивния съд да отмени оправдателната присъда, като постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и съответно да уважи предявения граждански иск. Придш открито съдебно заседание тъжителката е депозирала допълнително писмено изложение към жалбата, в което прави обстоен анализ на 1 показанията на свидетелите на подсъдимия, съзирайки противоречия и разминавания в тях.

В съдебно заседание въззивникът С. Г. С. се явявава лично. Поддържа жалбата и допълнително писмено изложение към към нея, като моли съда да постанови решение, с което да отмени присъдата на районния съд и да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и съответно да уважи предявения граждански иск.

В съдебно заседание въззиваемият М. А. М. се явява лично и с упълномощен защитник адв. Й. К.. Последният застъпва становище за правилност и законосъобразност на обжалваната присъда и моли същата да бъде потвърдена от въззивния съд. Счита, че първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на доказателствения материал по делото, възоснова на който е достигнал до обосновани правни изводи за оправдаването на подзащитният му. Подсъдимият се присъединява към становището на защитника като в последната си дума също моли за потвърждаване на оправдателната присъда.

Окръжен съд – Търговище, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционния съдебен акт поради следните съображения:

От фактическа страна:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства и е следната:

Частната тъжителка С. С. съжителствала със св.А. А. на първия етаж в жилищна постройка, находяща се на ул.“Х.К.“ № 7 в гр. Търговище. Вторият етаж от къщата бил обитаван от подсъдимия М. М., св. В.В. и тяхното малолетно дете. Отношенията между съседите били обтегнати и влошени.

На 16.12.2024 г. семейството на подс. М. планирало да пътува до гр.Т. на почивка.

По този повод в жилището им се намирала и майката на подсъдимия – св. Ф. А.а, която щяла да ги придружи в пътуването. Около 13:15 - 13:28 ч. подс. М. и св. А.а, заедно с детето, тръгнали да слизат по общото стълбище в сградата, като пред входната врата на тъжителката се засекли стъжителката С.. Оставени в коридора кашони довели до пореден словесен конфликт между тъжителката и подсъдимия, при който подсъдимият поискал обяснение докога ще стоят там „тези боклуци“, като й заявил да ги маха. След това подсъдимият и майка му излезли навън. Думите на подс.М. били чути и от св. В.В., която в този момент заключвала вратата на жилището им. Когато малко по – късно слизала по стълбите, тя не срещнала С., която вече се била прибрала в апартамента си. Семейството на подсъдимия потеглило с автомобила си, а в 13:29 ч. тъжителката подала сигнал на ЕЕН 112, като се оплакала, че подс.М. проявявал агресивно поведение, скачал и блъскал вратата й. Тъй като при обаждането си посочила, че подсъдимият напуска мястото на инцидента, на същата било указано от дежурния оператор да подаде жалба в РУ или към районния инспектор, 2 каквато тя не подала.

По доказателствата:

Първоинстанционният съд е извършил изчерпателен и обоснован анализ на събраните по делото гласни доказателства. Както правилно е отбелязъл районният съд на инкриминираната по делото дата 16.12.2025 г. между подсъдимия и тъжителката действително e възникнал поредния върбален сблъсък по повод намиращи се в общия стълбищен коридор кашони. Това по безспорен начин се установява както от свидетелските показания, така и от аудиозаписа, изискан от РЦ - 112 Варна. Същият представлява един обективен и независим източник на информация, от който по несъмнен начин се установяват оплакванията на тъжителката към поведението на подсъдимия от съдържанието на който е видно, че тъжителката не се е жалвала, че подсъдимият я е обиждал с инкриминираните в тъжбата изрази.

Неоснователно е възражението в жалбата за различен подход на съда при кредитиране показанията на свидетелите на тъжителката и подсъдимия. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че и двете групи свидетели са безспорно заинтересовани, като дадени от лица, намиращи се в близки родствени отношения със страните. Затова съдът внимателно ги е анализирал, сравнявайки ги с другите доказателства по делото и отчитайки достоверността им според правилата на формалната логика. Предвид на това обосновано първият съд е отрекъл достоверността на показанията на св. А. А. не само защото е в близки отношения с тъжителката, а защото противоречат както на показанията на останалите свидетели, така и на други доказателства по делото, за достоверността на които няма съмнение. Това са не само твърденията на свидетеля че работи, но и твърдението му, че е изчакал пристигане на полицейските служители, каквито по този повод въобще не са посещавали адреса. В крайна сметка, дори да се кредитират показанията на св. А., те не подкрепят обвинителната теза в тъжбата по необходимия безспорен и несъмнен начин.

От друга страна и настоящият съд също счита обясненията на подсъдимия М. и показанията на Виктория Василева и Ф. А.а за кореспондиращи помежду си, логични, последователни и взаимно допълващи се, и не намира основание да не ги цени като достоверни. Въззивният съд не намира такива съществени противоречия между тях по релевантни за делото факти, които да ги дискредитират до степен каквато, се твърди в допълнителното изложение към жалбата. Незначителните разминавания в изразите, с които свидетелите описват развилата се ситуация, съдът отдава на субективните им възприятия и различния начин на изразяване, но като цяло в показанията им няма противоречия относно фактите, предмет на доказване в настоящия процес.

Доколкото изводите на първия съд относно установената фактическа обстановка изцяло съвпадат с тези на въззивния съдебен състав, е безсмислено същите да се преповтарят.

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна Районен съд - Търговище е признал 3 подс. М. М. за невиновен за това да е извършил престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК.

Както правилно е отбелязъл първоинстанционният съд съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. В случая събраните на съдебното следствие доказателства не обуславят извода, че повдигнатото обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК е доказано по изискуемия от закона безспорен и несъмнен начин. Предвид на това и на основание чл. 304 от НПК съдът е признал за невиновен и е оправдал подсъдимия М., приемайки, че не е извършил изпълнителното деяние на престъплението обида, тъй като на съдебното следствие не е доказано да е изрекъл инкриминираните с тъжбата изрази.

По гражданския иск: С оглед оправдаването на подс. М. отпадат предпоставките за ангажиране на гражданската му отговорност и по предявения от частния тъжител граждански иск. При потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда въззивният съд достигна до същия извод както по отношение на наказателната част на присъдата, така и по гражданската й част. Гражданският иск в наказателния процес има акцесорен характер и подлежи на разглеждане само ако е установен деликт. Това е част от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Когато подсъдимият бъде оправдан, понеже не се установява описаното в частната тъжба деяние да е извършено виновно, предявената гражданско-правна претенция следва да бъде отхвърлена (аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 г. от 04.02.2013 г. на ВКС, ОСНК). Следователно, не са налице предпоставки за уважаване на гражданския иск.

По разноските: Във въззивното производство са сторени разноски в общ размер на 300 (триста) евро – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на подсъдимия от адв. Й. К.. Разноските са платени съгласно Договор за правна защита и съдействие от 17.03.2026 г., който има характерът на разписка по чл. 77 от ЗЗД (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК). С оглед потвърждаване на оправдателната присъда спрямо подс. М. и на основание чл. 190, ал.

1, предл. последно от НПК направените по делото разноски следва да бъдат възложени на частния тъжител С. С..

При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид посочените съображения, постанови своето решение.

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 във връзка с чл. 338 от НПК Окръжен съд - Търговище

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 26/15.12.2025 г. по НЧХД № 464/2025 г. по описа на Районен съд – Търговище.

ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1, предл. последно от НПК частния тъжител С.

4

Г. С. с ЕГН ********** да заплати на М. А. М. с ЕГН ********** сумата от 300 (триста) евро, представляваща разноски по въззивното производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5