Определение № 20774 от 04.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8637/2026
- Вид
- Определение № 20774
- Подписан
- 04.06.2026
- В сила
- 04.06.2026
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ,ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20774 гр. София, 04.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110108637 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на Л. К. Б., ЕГН **********, срещу А. Г. В., ЕГН **********, с която Л. К. Б., ЕГН **********, е предявила срещу А. Г. В., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: сумата от 15 000 лева/7669,38 евро, представляваща главница по договор за заем от 30.06.2023 г., сключен между Л. К. Б., в качеството на заемодател и А. Г. В., в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.09.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 3000 лева/1533,88 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.07.2023 г. до 30.12.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.09.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми на 05.09.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1291/2025 г. по описа на Районен съд - Смолян.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Следва да се приложи за послужване ч.гр.д. № 1291/2025 г. по описа на Районен съд - Смолян.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
1
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.07.2026 г. от 13:45 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищецът твърди, че между Л. К. Б., ЕГН **********, от една страна, като заемодател, и А. Г. В., ЕГН **********, от друга, като заемател, е сключен договор за паричен заем от 30.06.2023 г., по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 15 000,00 лева, която сума била предадена на заемополучателя в деня на сключване на договора, в брой, като договорът служил и за разписка за получаване на сумата от страна на заемополучателя. Страните уговорили срок на договора – до 30.12.2024 г., като заемната сума следвало да бъде върната на 18 равни месечни вноски, всяка от по 1000 лв., считано от 01.07.2023 г. до 30то число на всеки месец. Уговорена била и възнаградителна лихва в размер на 3000 лв. за периода на процесния договор. Твърди, че след изтичане на уговорения в договора за заем срок за връщане на заемната сума, заемателят не е изпълнил задължението си да възстанови на заемодателя паричната сума, предмет на договора.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че А. Г. В., ЕГН ********** дължи в полза на Л.
К. Б., ЕГН ********** суми, както следва: сумата от 15 000 лeва/7669,38 евро, представляваща главница по договор за заем от 30.06.2023 г., сключен между Л. К. Б., в качеството на заемодател и А. Г. В., в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.09.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 3000 лева/1533,88 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.07.2023 г. до 30.12.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.09.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми на 05.09.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1291/2025 г. по описа на Районен съд - Смолян.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производства.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З 2
ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че на 30.06.2023 г. между Л. К. Б., в качеството на заемодател и А.
Г. В., в качеството на заемополучател е сключен договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на ответника паричен заем в размер на 15 000,00 лева срещу поето от ответника задължение за връщане на сумата в срок до 30.12.2024 г.; наличието на валидно уговорена клауза за възнаградителна лихва, както и размерът на същата.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите, представени ведно с исковата молба.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 1291/2025 г. по описа на Районен съд - Смолян.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
3
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, ***, ет. 2, ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Г.ева - тел. ***, [email protected]; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани 4 последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5