Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 311 от 25.07.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 604/2018
Вид
Решение № 311
Подписан
25.07.2019
В сила
30.04.2021
Състав
КИРИЛ СТОЯНОВ ГРАДЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.432 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 предл.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.346 · Кодекс за застраховането
  • чл.493а ал.4 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е

Номер -295 25.07.2019 год. Гр.Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение

На двадесет и шести юни, две хиляди и деветнадесетата година

В публично заседание в следния състав

Председател: Кирил Градев

Секретар: Жанета Граматикова

Прокурор: __________________

Като разгледа докладваното от съдията

Кирил Градев

Търговско дело №604 по описа за 2018 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по повод исковата молба на Т.П.А. от гр. Бургас против ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София за заплащане на сумата в размер на 150 000 лв. на основание чл.432 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД.

Ищцата сочи , че е б. на Л.К.К.. Същият на 15.02.2015 г. по главен път І-4 софия – Варна между гр.Търговище и гр.Шумен се е движел , управлявайки лек автомобил „Рено Меган

Сценик“ с рег.№ А 8750 МВ. Товарен автомобил „Скания“ с рег.№ СА 8765 РК преди разклона за с.Черенча причинява ПТП навлиза в лентата за насрещно движение при което се блъска челно в управлявания от К. лек автомобил. При удара е причинена смъртта на Л. К.. За виновен е признат водача на товарния автомобил С.С.Х. – с влязла в сила присъда №24 от 06.11.2015 г., постановена по НОХД №182/2015 г. на ОС – Търговище. Налице към момента на ПТП-то е била валидно сключена застраховка за товарния автомобил със ЗК „Лев Инс“ АД , поради което това дружество отговаря за вредите вследствие на пътния инцидент. Съгласно ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. ищцата като б. на починалия обосновава основателността на претенцията си. Същата сочи, че е имала силна емоционална връзка с ***** си , че страда по загубата му. След смъртта му получава здравословни усложнения – хипертонични кризи, разстройство на съня, депресия. На 09.08.2018 г. ищцата е предявила претенция пред застрахователната компания , но до завеждане на исковата молба не е получила никакъв отговор. Това обуславя правния й интерес от завеждане на иска по чл.432 от КЗ. Моли съда да осъди ответното застрахователно дружество да й заплати сумата от 150 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди настъпили вследствие причинената при ПТП смърт на ***** й Л. К. на 15.02.2015 г. както и законната лихва върху тази сума начиная от датата на ПТП до окончателното й изплащане. Претендират се и разноските по делото. Прилагат се писмени доказателства по опис в девет пункта. Направени са доказателствени искания – да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане за установяване отношенията на ищцата с нейния в. и за настъпилата промяна в живота й вследствие на неговата смърт. Моли се за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, към която са поставени задачи в исковата молба относно психическото състояние на ищцата. Направено е и искане за прилагане на застрахователната полица „ГО“ от ответното дружество в случай на оспорване на наличието на валидна застраховка

„ГО“, както и всички документи по заведената въз основа на тази полица щета. В публичното съдебно заседание на 26.06.2019 г. исковата претенция се поддържа пред съда чрез процесуалния представител на страната. Прави се изменение на иска като се намаля цената на иска и той се поддържа в размера до 90 000 лв.

Постъпил е отговор на исковата молба на Т.П.А. от гр. Бургас от страна на ответника Застрахователна компания „Лев Инс“АД , ЕИК ********* – със седалище и адрес на управление – гр.София – чрез процесуален представител - адвокат по чл.367 от ГПК с вх.№18568 от 27.12.2018 г. На първо място от страна на застрахователя ЗК „ Лев Инс“АД е направено изцяло оспорване основателността на претенцията. Оспорва се механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие – че същото е настъпило единствено по вина на водача С.Х. – водач на товарния автомобил. Твърди се , че произшествието е резултат на съпричиняване и в резултат на поведението на Л. К.. При съпричиняване обезщетението следва да бъде определено при условията на чл.51 предл.2 от ЗЗД. Оспорва се интензитета, характера и продължителността на описаните неимуществени вреди.

Претендира се присъждане на обезщетение съобразно практиката на ВКС. Оспорва се и претендираната от 15.02.2015 г. лихва. Прави се и възражение за погасяване по давност на претендираната лихва за периода от 15.02.2015 г. до 23.11.2015 г. Тъй като правната квалификация на предявените искове е по чл.493а ал.4 във вр. с § 96 ал.1 от ПЗР на КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД страната сочи , че на това основание обезщетенията не следва да бъдат в по-голям размер от 5000 лв. поради и което иска следва да се разглежда от районен съд и в тази връзка производството пред БОС следва да бъде прекратено и делото – изпратено пред РС. Моли се за отхвърляне на претенцията , алтернативно – за намаляне на претендирания размер като прекомерен. Претендират се разноски по делото. По направените доказателствени искания страната се противопоставя на разпита на двама свидетели и назначаването на СТЕ. Заявява се , че с оглед позицията на ищцата на осн. чл.143 ал.2 от ГПК ще иска събирането на други доказателства.

На основание чл.372 от ГПК от ищцата Т.А. е постъпила допълнителна искова молба. На първо място оспорва твърденията на ответника , че механизма на ПТП не бил установен. Налице са множество доказателства, вкл. механизма на ПТП е установен по НОХД №182/2015 г. , по която е налице влязла в сила присъда. Оспорват се и възраженията по размера на претенцията – че същата била изключително завишена. Страната сочи , че е недопустимо размера на обезщетението, чийто възможен предел е застрахователната сума, определена в нормативен акт на ЕС да бъде ограничаван с нормативен акт на вътрешното право.

Освен това ограничението въведено с §96 ал.1 от ЗИДКЗ не се отнася за процесния случай защото посочената разпоредба няма ретроактивно действие и поради това съдът следва да определи размер на обезщетението съобразно чл.52 от ЗЗД. Оспорват се и възраженията на ответника досежно началния момент на дължимата лихва – че следва за такъв да се счита момента на изтичане на срока за произнасяне по заведената щета. Лихвата за забава в случая не се урежда специално от КЗ , а е предвидена в ЗЗД и се начислява от датата на непозволеното увреждане. Оспорва се и твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат от потърпевшия Л.

К. – същото не отговаря на обективното положение. Оспорват се и възраженията относно доказателствените искания на ищцовата страна – за събиране на гласни доказателства и за назначаване на експертиза – тези доказателства се искат за изясняване на фактическата страна на спора по делото.

Отговор на допълнителната искова молба от страна на ЗК „Лев Инс“АД не е постъпил.

След преценка на събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Безспорно установено на основание чл.300 от ГПК и във вр. с присъда №24 от 06.11.2015 г. по НОХД №182/2015 г. по описа на ОС – Търговище е по делото , че при ПТП на 15.02.2015 г. е била причинена смъртта на в. на ищцата – Л. К.. Налице е влязла в сила присъда относно вината на водача на товарен автомобил Скания – С.Х. по НОХД №182/2015 г. на ОС – Търговище. Водачът Х. е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Л.

К.. Механизма на ПТП е изследван по наказателното дело и подробно обсъден в приложените към присъдата мотиви на ОС – Търговище. Ответната страна оспорва механизма на ПТП като сочи , че е налице съпричиняване от страна на пострадалия К.. Оспорва се размера на претенцията като се сочи , че максимума, установен по нормативен ред е до 5000 лв. , отделно от това – страната счита същата за завишена съобразно принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД , както и дължимостта на лихвата

, считано от датата на ПТП. От своя страна ищцата оспорва тези възражения на ответника.

По НОХД №182/2015 г. на ОС – Търговище с влязла в сила присъда С.Х. е признат за виновен за това , че на 15.02.2015 г. около 04.30 ч. при управление на товарен автомобил „Скания“ с рег.№ СА 8765 РК нарушил правилата за движение – чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП като навлязъл в насрещната лента за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Л.К.К., починал на същата дата в 12.35 ч. в МБАЛ

– Шумен. Л. К. се е движел с управлявания от него автомобил „Рено Меган“ с рег.№ А 87 50 МВ с около 75 км./ч и при навлизане в десен завой насрещно движещия се камион не е могъл да свие вдясно в своята лента или да натисне спирачки, тъй като Х. е забелязал колата на К. в непосредствена близост – на около 15-20 м. при излизане от завоя. Последвал е челен удар между левите предни части на двата автомобила, след което товарния автомобил преустановил движението си след около 60 м. Лекият автомобил изхвърчал на 7-10 м. от мястото на удара и спрял в нива в дясно от посоката му на движение, завъртян в обратна посока. От удара Л. К. получил съчетана травма – на глава , на шия, гръден кош и крайници и вследствие травматичен шок починал в 12.35 ч. в МБАЛ – Шумен.

Установена е пряка причинна връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт.

От страна на ответника – ЗК „Лев Инс“ АД се сочи ,че е налице съпричиняване на резултата от страна на ответника , но не се конкретизира и сочи в какво се изразява това съпричиняване. Също така се твърди , че не бил изяснен механизма на ПТП. Настоящият съдебен състав не споделя това становище на ответника. За да постанови присъдата си съставът на ОС – Търговище е изяснил подробно фактическата обстановка по делото като е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност включително и относно механизма на самото пътно-транспортно произшествие. Не се установяват каквито и да са действия от страна на пострадалия , които да представляват съпричиняване на вредоносния резултат видно от мотивите на съда към присъдата и от подробно изследвания механизъм на ПТП. Поради това твърденията за неизяснен механизъм на ПТП и за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат ,съдът намира за несъстоятелни и неоснователни.

Съдът съобрази визираното в ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС , че най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, но това право не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). От гледна точка на чл. 52 от ЗЗД според

Тълкувателното решение обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в ЕС равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Особено близката привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. В тълкувателното решение се уточнява, че в тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а освен това е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в двете постановления на Пленума на ВС.