Решение № 318 от 01.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. София , 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20201000503527 по описа за 2020 година при участието на секретар Нина Вьонг, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение 11 от 18.01.2020 г. по т.д.

139/2019 г. ОС Враца:

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615 да заплати на М. Х. А. сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от 05.06.2018 г., ведно с лихвата за забава, считано от до 31.07.2018 г. - датата на уведомяване на застраховател, до окончателното изплащане на присъдената сума, сумата от 86,25 лева, представляваща разноски по настоящото дело, съразмерно с уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част до пълния размер от 26 000 лева, както и иска за присъждане на законна лихва от 05.06.2018 г до 31.07.2018г , като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА М. Х. А. да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615 сумата от 281,05 лева, представляваща разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати държавна такса в полза на Врачански окръжен съд в размер на 120 лева.

Решението е постановено при участието на Н. К. В. в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника.

ОТХВЪРЛЯ обратния иск на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да бъде осъден Н. К. В. за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите 1 за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, ведно със законната лихва, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на Н. К. В. сумата от 1300 лева разноски.

С определение 380 от 10.06.2020 г. ОС Враца е допълнил решението в частта за разноските, като е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 486 лв. с ДДС, а оставил без уважение молбата на застрахователното дружество за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на ответника по обрания иск.

Ищецът М. Х. А. обжалва решението в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен до размера от 10 000 (десет хиляди) лева. Излагат се съображения, че обезщетението е несправедливо занижено и неправилно е прието, че е налице принос на пострадалия поради липса на причинна връзка между действията му и настъпването на инцидента. Искането към въззивния съд е да бъде присъдено допълнително обезщетение от 7000 (седем хиляди) лева.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД обжалва решението в цялост като неправилно и необосновано алтернативно поради недоказаност на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението. Алтернативно се твърди неправилност поради завишен размер на обезщетението, което следва да е 3000 лева, а при отчитане на приноса на водача на каруцата – 1500 лева. Искането към въззивния съд е решението да бъде отменено за разликата над 1500 лева.

Подаден е отговор на въззивната жалба от страна на ищеца, в който се поддържа неоснователност на въззивните доводи.

Постъпила е частна въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу определението по чл. 248 от ГПК, на която също е подаден отговор от страна на ищеца.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Не са направени доказателствени искания от страните.

Пред въззивната инстанция е безспорно, че ответникът е обвързан от застраховка "Гражданска отговорност" по полица № BG/30/117002536567, сключена на 19.09.2017 г. със срок на валидност от 26.09.2017 г. до 25.09.2018 г., както и че ищецът е отправил извънсъдебно искане за заплащане на обезщетение. Не е спорно, че на 05.06.2018 г. привечер на път три-1306 км 37,725 /с.Габаре – с. Върбешница/ лек автомобил Ауди 80, управляван от застрахования при ответника водач и пътно превозно средство с животинска тяга/конски впряг/, управлявано от ищеца. Последното обстоятелство се установява от обясненията на ищеца по реда на чл. 176 ГПК и е признато изрично в с.з. пред настоящата инстанция.

Спорно е налице ли са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, справедливото обезщетение за неимуществени вреди и дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите поради липсата на предвидената в закона сигнализация на превозното средства с животинска тяга.

По повод наличието на деликт въззивният съд излага следните съображения. Съгласно неоспорената от страните САТЕ от техническа гледна точка механизмът на настъпилото ПТП е следният: лекият автомобил „Ауди 80” се е движил в дясната половина на платното за движение на път III -1306 в посока от с. Габаре към с. Върбица. Пред лекия автомобил „Ауди 80” в срещуположната лента на платното за движение се е движила конска каруца със скорост от около 10 км/ч. /тръст/. В определен момент конската каруца е преминала от 2 лявата в дясната половина на платното за движение. Водачът на лекия автомобил „Ауди 80” е възприел конската каруца, като опасност и за да избегне удара е отклонил автомобила от дясната в лявата половина на платното за движение по посока на движението си. Но водачът на конската каруца в последния момент се е върнал от лявата в дясната половина на платното за движение по посока на движението си. Водачът на лекия автомобил „Ауди 80” не е могъл да се върне в дясната половина на платното за движение и достигайки мястото на удара, е блъснал с предната си челна част в областта на левия фар в предното ляво колело на конската каруца. В резултат на удара в конската каруца водачът и пътникът на седалката до него под действието на инерционните сили са паднали от каруцата и са се установили на платното за движение. Мястото на удара между автомобил „Ауди“ 80 и конския впряг е в лявата половина близо до средата по ширината на платното за движение на платното за движение по посока на движение на лекия автомобил „Ауди 80“. Скоростта на лекия автомобил „Ауди 80” преди удара в каруцата е била около 82 км/ч. Възможност да предотврати настъпването на ПТП водачът на автомобил „Ауди“80 в конкретната пътнотранспортна обстановка при възникване на опасността е имал, като предприеме аварийно спиране, без да напуска дясната половина на платното за движение. От техническа гледна точка водачите на лекия автомобил „Ауди 80“ и на конската каруца са могли да предотвратят ПТП, ако са се движили съответно в лявата половина за каруцата и дясната половина за лекия автомобил „Ауди 80“. При по-малка контрастност на неосветения обект и при малка разлика между фона и неосветения обект (каруцата), водачът на МПС е имал намалена възможност да възприеме каруцата, като форма и посока на движение на къси светлини. Максималната скорост на процесния автомобил, при която водачът при движение на къси светлини е имал техническа възможност да спре в осветената зона е 72,32 км/час.

При движение на дълги светлини, дължината на осветеност е с минимална стойност около 90 м. Скоростта, при която водачът е можел да спре в тази зона, е 90,23 км/ч. Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП при движение на къси светлини. Условието за предотвратяване на ПТП е движение на автомобила със скорост, позволяваща на водача спиране в зоната на осветеност на фаровете на къси светлини.

Реалната скорост на автомобила преди удара е 82,04 ~ 82 км/ч. Тази стойност е по-голяма от възможно граничната за предотвратяване на ПТП при къси светлини и своевременно спиране от страна на водача. С тези свои действия той сам се е поставил в невъзможността да спре преди мястото на удара. При движение на дълги светлини непосредствено преди удара, водачът е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Дължината на възможна видимост е около 90 м. Тази видимост напред и вдясно от оптичната ос на десния фар е поголяма от необходимото разстояние за спиране на автомобила при реалната скорост при удара на каруцата. Ударът е в лявата половина на платното за движение на лекия автомобил – обяснено е в писменото заключение, както и в с.з. от 19.11.2019 г. Изводът е направен въз основа на свидетелски показания на застрахования водач и на очевидец, возил се в каруцата, в приложеното досъдебно производство, както и по обективни находки. Заключението е прието без оспорване от страна на процесуалните представители на ищеца.

Водачът на автомобила, трето лице на страната на застрахователното дружество и ответник по обратния иск, отхвърлен с влязло в сила решение, при обясненията си по чл. 176 ГПК, разказва, че е имало други каруци преди тази, с която е станал сблъсъкът, както и че инцидентът е станал „по здрач“. (л. 71 от делото пред ОС Враца). В обясненията си по чл.

176 от ГПК ищецът твърди, че инцидентът е станал по светло. (л. 39 от делото пред ОС Враца).

По делото не е установено дали инцидентът е станал в тъмната или светлата част на денонощието, но съдът намира, че и в двата случая има противоправно поведение на застрахования водач. Ако е било светло, водачът е имал по-голяма видимост и е можел да намали или да спре. Ако е било тъмно, е следвало да се движи със скорост, която му позволява да спре при необходимост. Нарушена е чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да 3 се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Каруцата е била предвидимо препятствие на междуселския път. Независимо че скоростта не е била превишена, същата е била несъобразена. Съгласно заключението на вещото лице при движение от 72,32 км/ч е имал възможност да спре при движение на къси светлини. Водачът е следвало да поддържа скорост, при която може да спре пред препятствие на пътя, видимо на къси светлини. При движение на дълги светлини, което е малко вероятно предвид обясненията на водача, че е имало и други каруци преди тази, с която е станал инцидентът, както и при движение в светлата част на денонощието, е 90,23 км/ч, но дори и при този случай е налице противоправност, тъй като водачът не се е опитал да спре, а да заобиколи, като е избрал неподходяща маневра.

Налице е причинна връзка между сблъсъка и травматичните увреждания на ищеца съгласно заключението на СМЕ (л. 26 от дело на ОС Враца). Вината се предполага по силата на законовата презумпция, поради което непозволеното увреждане е доказано по делото.

По повод размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът взе предвид заключението на СМЕ, както и обясненията на вещото лице-медик в с.з. от 19.11.2019 г.

Увреждането на ищеца е счупване на близката фаланга на четвърти пръст на лявата ръка.

Тъй като фрактурата е била разместена, се наложила оперативна репозиция и метална остеосинтеза с Киршнерови игли. Поради разместването и операцията ищецът 40 дена е бил с металните игли, а след свалянето за около 10- 20 дена би трябвало да е раздвижил пръста с рехабилитация. От увреждането няма трайни неудобства. В периода на лечението около 2 месеца е имал частично нарушение на хватателната функция на ръката, защото 2, З и 5 пръст се противопоставят на палеца и може да се извърши захващането с ръката. Ако счупването е на фаланга на палеца, нарушението на функцията щеше да бъде в пълна степен, но в случая е било частично. При извършения на 22.10.2019 г. личен преглед на ищеца вещото лице е констатирало, че има малки белези там, където са били поставени Киршнеровите игли на четвърти пръст. Те са с размер 1-2 мм и са незабележими. При този преглед е установил възстановяване на функцията на ръката, като в съвсем лека степен четвърти пръст нямало пълния обем на свиване.