Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 47 от 22.06.2022, съд

Дело
52/2021
Подписан
22.06.2022

Цитирани разпоредби

  • чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60 ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Велико Търново, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Ирена Колева при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Търговско дело №

20214100900052 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Подадена е искова молба от "АСВ" ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град С, Столична община, район Л, бул."Д.П.Д" № ..., чрез пълномощник – юк И.Н, срещу ПЛ. П. АС., ЕГН **********, с адрес с.К, ул."А.С" № .... Ищецът твърди, че на 25.02.2016г. между "У.К.К.Ф" ЕАД, в качеството му на кредитор и ответника, като кредитополучател, бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 2172495 при спазване разпоредбите на ЗПК и ОУ, при които кредиторът предоставял потребителски кредити, по силата на който на ответника бил предоставен паричен кредит в размер на 50 000 лв., преведен на същата дата. Посочва, че страните по договора постигнали съгласие общият размер на главницата да бъде 51 500 лв., включваща чистата стойност на кредита и таксата на разглеждането му, която обща сума ответникът се задължил да върне на 120 равни части, включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска, ведно с начислените лихви и разноски, съгласно изготвен погасителен план. Страните постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която била договорена застрахователна премия в размер на 2 570.40 лв., разделена на 120 месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. Излага, че съгласно постигнатите договорености между страните усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва в общ размер от 38 188.55 лв., поради което общата сума, която ответникът се задължил да върне на кредитора възлизала на 89 688.55 лв. на 120 бр. анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в 1 размер на 747.41 лв., първата от които дължима на 14.03.2016г., а последната на 14.02.2026г.

Твърди, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си да заплаща в срок погасителните вноски и кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл.12 ал.2 б.“а“ от ОУ, неразделна част от договора – поради неплащане в срок на погасителните вноски по кредита. Излага, че съгласно ОУ към договора ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Сочи, че на 20.05.2020г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г., сключен между "У.К.К.Ф" ЕАД и „АСВ“ ЕАД, по силата на който вземането на първото дружество от ответника по процесния договор за кредит било прехвърлено на „АСВ“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. всички лихви, такси, комисионни и др. разноски. Излага, че дружеството разполагало с изрично пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД. Твърди, че ответникът бил уведомен по този ред за извършената цесия и за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по договора с уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2172495, връчено му чрез ЧСИ Ивелина Цанкова на 22.12.2020г. Моли представеното с ИМ копие на уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника ведно с ИМ и приложенията й и в случай, че последният оспори надлежното съобщаване на цесията и уведомяването му за обявяване на предсрочна изискуемост на непадежиралите към датата на подаване на ИМ главници по вноски от № 63 до № 120 вкл., съгласно погасителен план към договора, този факт да бъде съобразен от съда на основание чл.235 ал.3 ГПК. Прави искане за осъждането на ответника да му заплати незаплатените и дължими по договора за потребителски паричен кредит № 2172495 суми – главница в размер на 39 089.32 лв., възнаградителна лихва за периода от 14.09.2019г. до 20.05.2020г. в размер на 2 700.95 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.08.2020г. до датата на подаване на ИМ в съда в размер на 1 256.66 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане.

Съдът, след като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В срока по чл.367 ГПК ответникът е подал писмен отговор на ИМ, в който оспорва ищцовото твърдение, че договорът за цесия е породил правно действие спрямо него, тъй като бил уведомен за цесията от новия, а не от стария кредитор. Оспорва датата на съставяне на представеното по делото пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да извършва уведомяване на длъжниците по чл.99 ал.3 ЗЗД, като твърди, че то няма достоверна дата. Твърди, че банката-кредитор не е изразила воля за предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор, както и че предвид липсата на изрично упълномощаване на ищеца от страна на цедента за обявяване предсрочна изискуемост на вземането, изпратеното и съобщено на 22.12.2020г. уведомление не може да произведе действие.

2

В законоустановения срок е постъпила допълнителна ИМ от ищеца, в която същият оспорва изложените в отговора фактически и правни твърдения. Поддържа изложените в ИМ обстоятелства за надлежно уведомяване на ответника за цесията и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

В отговора на допълнителната ИМ ответникът поддържа направените в отговора възражения.

В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество. Постъпило е писмено становище, чрез процесуалния представител на същото, в което се поддържат предявените искове и се излагат подробни правни доводи относно неговата основателност.

Ответникът не се е явил в съдебно заседание и не е изпратил свой представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за потребителски паричен кредит № 2172495 от 25.02.2016г., сключен между "У.К.К.Ф" ЕАД и ПЛ. П. АС., по силата на който дружеството се задължило да предостави на ответника паричен кредит в размер на 50 000 лв. със срок на издължаване от 120 месеца на месечни анюитетни вноски, включващи главница, възнаградителна лихва, такса за разглеждане на кредита в размер на 1 500лв. и договорена застрахователна премия в размер на 2 570.40 лв. за целия срок на договора, при ГЛП 11.49 % и ГПР 13.74%.

Ответникът – кредитополучател, от своя страна, поел задължението да погасява ежемесечно на падежната дата /14-то число от месеца/ погасителните вноски, всяка в размер на 747.41 лв., с краен срок за погасяване на кредита - 14.02.2026г. Видно от преводно нареждане от 25.02.2016г. сумата от 50 000 лв. била преведена по банкова сметка на ответника, посочена от него при сключване на договора. Между страните било уговорено, че кредиторът има право да прекрати едностранно кредитното правоотношение с потребителя и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни, за предсрочно изискуеми в пълен размер при допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/ при условие, че допуснатите неизпълнения не бъдат отстранени и просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от падежа на погасителната вноска /чл.12 ал.2 б.“а“ от ОУ за отпускане на потребителски кредит от "У.К.К.Ф" ЕАД/.

Видно от Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.05.2020г. към Рамков договор от02.11.2018г., между "У.К.К.Ф" ЕАД, от една страна като цедент и "АСВ" ЕАД, от друга страна като цесионер, е постигнато съгласие за прехвърляне на необслужвани вземания за период от над 180 дни просрочие на първото дружество по договори за потребителски кредити, сключени с ФЛ, описани в Приложение № 1, неразделна част от договора. В последното под № 433 е записано вземането от ответника по процесния договор за потребителски кредит с посочен общ размер на задължението към датата на цесията – 41 828.83 лв. Договорът съдържа клауза, съгласно която цедентът упълномощава 3 цесионера, а последният от своя страна се задължава от името на цедента да изпрати писмени уведомления до длъжниците, вземанията от които са предмет на цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД. Приложено е пълномощно, по силата на което ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било упълномощено от цедента да извършва това уведомяване, включително и на ответника в настоящото производство.

По делото са представени 2 бр. уведомления от "У.К.К.Ф" ЕАД, чрез "АСВ" ЕАД, от 29.05.2020г. и от 17.11.2020г., адресирани до ответника, в които ясно и недвусмислено е посочено, че е налице сключен договор за цесия между посочените по-горе дружества, че вземането на цедента срещу А. е предмет на този договор, поради което кредитор спрямо него от датата на получаване на уведомлението е „АСВ” ЕАД и е посочен общия размер на задължението. И двете уведомления съдържат покана за изпълнение на задължението по договора, като с уведомлението от 17.11.2020г. на ответника е предоставен 15-дневен срок за изпълнение. И двете уведомления са надлежно връчени на ответника съответно на 03.06.2020г. и на 22.12.2020г.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, сумата по процесния договор за кредит е била преведена от "У.К.К.Ф" ЕАД на ответника по посочената в договора банкова сметка на 25.02.2016г., последната сума по договора е платена на 31.01.2020г. с падеж на вноската 14.10.2019г., а след сключване на договора за цесия е извършено плащане на сумата от 1 000 лв. на 29.05.2020г., с която е погасена част от дължимата договорна лихва. Според вещото лице задължението на ответника по процесния договор за кредит възлиза на сумата от 42 046.93 лв., включваща 39 089.32 лв. главница, 1 700.95 лв. – договорна лихва за периода от 14.09.2019г. до 20.05.2020г. и 1 256.66 лв. – лихва за забава за периода от 20.05.2020г. до 01.11.2020г.

С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Събраните по делото писмени доказателства установяват по категоричен начин, че между "У.К.К.Ф" ЕАД и ответникът ПЛ. П. АС. е възникнало правоотношение по договор за потребителски паричен кредит № 2172495, сключен на 25.02.2016г., по силата на който посоченото дружество, като заемател /кредитодател/ предоставило на ответника, като заемополучател /кредитополучател/ кредит в размер на 50 000 лв. срещу задължението на последния да върне същия на 120 анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 747.41 лв., с падеж 14-то число на месеца, първа погасителна вноска на падеж 14.03.2016г. и последна на 14.02.2026г., включваща и договорена застрахователна премия за целия срок на договора в размер на 2 570.40 лв., и такса за разглеждане на кредита в размер на 1 500 лв., разделени на равни месечни вноски с падежи съответните падежни дати но месечните погасителни вноски по кредита. Представеното по делото преводно нареждане и заключението на съдебно-счетоводната експертиза еднопосочно установяват факта на усвояване на кредита от страна на ответника чрез превод на предоставената му парична сума по посочената в договора банкова сметка, на която той е титуляр. Кредитополучателят е заплатил част от 4 главницата, договорната лихва и застрахователната премия, както и лихвата за забава поради просрочване на месечни погасителни вноски. На 31.01.2020г. е извършил частично погасяване на вноска по кредита с падеж 14.10.2019г. и на 20.05.2020г. е извършил плащане в размер на 1000 лв., с което е била погасена частично дължимата към този момент договорна лихва в размер на 2 700.95 лв. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за заплащането на други суми след посочената дата.

Ищецът претендира да е носител на вземания, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, които е изкупило от "У.К.К.Ф" ЕАД. От доказателствата по делото се установява, че между двете дружества е бил сключен Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.05.2020г. към рамков договор между същите страни от 02.11.2018г., по силата на който "У.К.К.Ф" ЕАД е прехвърлило на ищеца вземането си от ответника по представения по делото договор за кредит. В Приложение № 1 към договора за цесия вземането е индивидуализирано по основание и по размер.