Определение № 1348 от 08.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1348 гр. Стара Загора, 08.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500657 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на ,,Б.Д.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители В.М.С. и Д.Н.Н., действащи чрез юрк. Д. Б. Г., против разпореждане с № 4859/16.08.2023 год., постановено по ч. гр. д. с № 3366/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Е. Д. Е., ЕГН:

********** от с. Б.К., ***.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му в противоречие със закона.

Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Б.Д.“ АД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК срещу Е. Д. Е., ЕГН: ********** от с. Б.К., *** за общо за сумата от 5725,48 лв. за главница, сумата от 878,83 лв. за договорна /възнаградителна/ лихва от 07.08.2019 г. до 23.09.2020 г., сумата от 27,87 лв. за обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ от 07.06.2019 г. до 23.09.2020 г., сумата от 1724,24 лв. за законна лихва за периода 24.09.2020г. до 10.08.2023г., сумата от 120,00 лв. за разходи при изискуем кредит, ведно със законна лихва считано от 14.08.2023 г. В заявлението се твърди, че вземането произтича от договор за кредит от 11.01.2019 г. Сочи се, че общата сума по кредита е трябвало да бъде върната 1 до 14.01.2027 г.

Съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено само в частта му относно 1/ сумата от 27,87 лв. за обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ от 07.06.2019 г. до 23.09.2020 г., и 2/ сумата от 120,00 лв. за разходи при изискуем кредит като неоснователно в тази му част, като е уважено в останалите му части.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.1 от ГПК когато със заявлението е представен документ по чл.417 от ГПК, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изъплнение и да издаде искания изпълнителен лист.

Ал.3 на чл.418 от ГПК предвижда, че когато според представения документ изискуемостта настъпва в зависимост от настъпването на друго обстоятелство, то настъпването на това обстоятелство следва да бъде удостоверено с официален или изходящ от длъжника документ.

В случая “Б.Д.” АД е основала вземането си на настъпила предсрочна изискуемост на предоставения на длъжника Е. Д. Е., ЕГН: ********** от с.

Б.К., *** по договор за потребителски кредит.

Съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, а по своята правна същност обявяването на предсрочната изискуемост представлява упражняване на субективно право, установено в полза на кредитора, с което спрямо длъжника се отнема преимуществото на срока по договора.

Законът не съдържа конкретни изисквания за формата, в която следва да бъде обективирано това волеизявление на кредитора, както и за начина на съобщаването му на длъжника.

Съдебната практика безспорно приема, че обявяването на предсрочната изискуемост може да стане чрез връчване на уведомление по пощата или чрез куриер, или чрез нотариална покана, която може да бъде връчена от нотариуса и при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

В случая съгласно представеното от “Б.Д.” АД извлечение от сметка изискуемостта на вземането произтича от обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че представения от “Б.Д.” АД документ по чл.417 от ГПК и приложенията му удостоверяват настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, поради което правилно първостепенният съд е извършил и преценка за основателността на искането и съответно за издаването на заповед за незабавно изпълнение и 2 изпълнителен лист в частта му относно дължимите главница, договорни лихви, обезщетението за забавата и съответно ведно със законнананата лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането.

1 / Относно сумата от 27,87 лв. за обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ от 07.06.2019 г. до 23.09.2020 г. въззивният съд възприема следното:

В конкретния случай искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника за наказателна лихва за забава, противоречи на императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК, тъй като договора по характер е такъв за потребителски кредит. Характера на един договор не се определя от начина, по който е озаглавен от страните, а от характера на правата и задълженията на страните по него, а според легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е всеки договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 33 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, но не и на претендираната договорна наказателна лихва за забава, защото същата очевидно е в по-висок от законната лихва - от приложението към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги се установява, че в т. 9 от същото е посочен претендирания размер на обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода 07.06.2019 г. до 23.09.2020 г.

Съгласно чл. 18.1 и чл. 18.2 изречение първо от Раздел 8 на Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, при забава в плащането на дължимите суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава, като частта на вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта /за разлика от чл. 18.2 изречение второ от Общите условия където изрично се сочи законна лихва, т.е. размерът на обезщетението за забава по чл. 18.1., чл. 18.2 изречение първо сравнен с чл. 18.2 изречение второ е очевидно различен по размер съгласно договора/. Договореният лихвен процент, с който се олихвява кредита е променлив - така изрично чл. 8 от договора за текущо потребление от 14.01.2029 г. /което води до извод, че обезщетението за забава по чл. 18.1 и чл. 18.2 изречение второ от Общите условия също е променливо, т.е. дори е невъзможно в случая да е налице законна лихва, която е постоянна величина/ и съгласно чл. 8 от Договора за кредит за текущо потребление от 14.01.2019 г. е в размер на 9,00 % годишно, като договорният лихвен процент е променлив.

3

Очевидно е, че сборът на общия процент на обезщетението за забава е по-висок от законната лихва, което е в несъответствие с разпоредбата на чл.

33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва, т.е. това директно противоречи на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК, според които, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, т.е. обшия размер на обезщетението за забава очевидно възлиза на повече от законната лихва, тъй като неговия размер включва договорната лихва плюс законната лихва. Освен това не може да се приеме, че олихвяването от банката е в размера на законната лихва - 10 %, защото това обстоятелство не става ясно от извлечението от счетоводни сметки на банката по никакъв начин , а и единия компонент на обезщетението за забава - договорния лихвен процент е променлив съгласно договора за потребителски кредит. Съдът не може да тълкува или допълва документа, удостоверяващ задължение по чл. 417 ГПК, а следва да се води от неговото недвусмислено съдържание. От съдържанието на приложеното извлечение от сметки не става ясно как е изчислен размера на претендираната лихва за забава за периода преди настъпване на изискуемост, а в приложения договор за кредит за текущо потребление и общите условия към него е посочен механизма на изчисляване на наказателната лихва и тя е по - висока от законно определената - така изцяло определение № 955/24.07.2023 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 498/2023 г., определение № 886/03.07.2023 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 458/2023 г., определение № 833/20.06.2023 г. на Старозагорски окръжен съд по в. ч.гр.д. № 409/2023 г., определение № 1289/08.11.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 645/2022 г., определение № 1290/08.11.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 666/2022 г., определение № 1371/30.11.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д.

№ 687/2022 г., определение № 1419/13.12.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 756/2022 г. по дела образувани по заявление на същия заявител „Б.Д.“ АД, като с подробни аргументи, които настоящият съд изцяло споделя в съдебните актове на въззивните състави същата клауза е била приета за неравноправна и оттам нищожна на основание чл. 33 от ЗПК.

2/ Относно сумата от 120,00 лв. за разходи при изискуем кредит, въззивният съд възприема следното:

Извлечението от счетоводни книги на “Б.Д.” АД е редовно от външна страна, т.к. съдържа необходимите реквизити и обем от информация относно възникването и съдържанието на претендираните вземания, и удостоверява подлежащи на изпълнение вземания, които са претендирани от завителя със заявлението му за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, освен в частта му, в която се претендира сумата от 120,00 лева – представляваща разходите при предсрочната изискуемост на кредита, които разходи на практика представляват таксите и 4 несъдебните разходи начислени от банката за самата предсрочна изискуемост на вземането.

В тази част въззивният съд приема, че са налице пречките по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК за издаването на заповед за изпълнение за сумата от 120 лева, тъй като искането противоречи на закона.

Съдът приема, че противоречието със закона е налице, т.к. заявителят основава искането си на договор за потребителски кредит, спрямо който следва да се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но ал.2 на този законов текст забранява на кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Действията, свързани с управлението на кредита представляват съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит, като в това число влизат предоговарянето на кредита и обявяването на предсрочната изискуемост от страна на кредитора.

В тази връзка заплащането на такси или разходи за предоговаряне и във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя, т.к. по своето същество биха представлявали такса за действия, свързани с управлението на кредита.