Решение № 188 от 20.10.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Габрово, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Славена Койчева

Велемира Д.а при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело № 20224200500195 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 58 от 15.03.2022 г., постановено по гр. д. № 236 по описа за 2021 г. на Районен съд – Севлиево, са отхвърлени предявените от С. С. А., Е.

С. А., А. С. М. и Ф. С. А. против Н. С. М. и М. В. М. положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост на по 1/7 идеална част за всеки от ищците върху недвижим имот, представляващ сграда с кад. идентификатор *** по КККР на гр. Севлиево, одобрени със заповед РД-18-77/16.07.2008г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. „В.“ *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 134 кв. м., брой надземни етажи – един, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, състояща се от коридор, две спални, кухня, хол, изолационно антре със сервизно помещение /баня с тоалетна/ и килер, две стаи с коридор с отделен вход от север и избено помещение със застроена площ от 49 кв. м., състоящо се от коридор и две помещения. С постановеното решение ищците са осъдени да заплатят на ответниците сторените в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба в срока по чл. 259 ГПК от ищците в първоинстанционното производството Е. С. А. и А. С. М.. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради неправилна оценка на събраните гласни доказателства. В 1 приетия доклад по реда по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд не указал на страните доказателствена тежест във връзка с установяване на идентичността на поземления имот. Посочва се, че не били съобразени представените писмени доказателства – скица на имота, както и настъпилите изменения в регулационния план на гр. Севлиево. Първоинстанционният съд отказал да разгледа спора по същество, като не изложил мотиви относно основателността на предявените установителни искове до размер на по 1/7 идеални части от правото на собственост за всеки от ищците, както и по отношение на заявеното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. Съобразно така изложените оплаквания молят за отмяна на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт, по силата на който да бъдат уважени предявените установителни искове против Н. М. и М. М., като Е. С. А. и А. С.

М. бъдат признати за титуляри на по 1/7 идеални части от правото на собственост върху процесната сграда. Претендират направените разноски пред първата и настоящата съдебни инстанции.

В срока по чл. 259 ГПК срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производството С. С. А. и Ф. С. А.. Въззивниците излагат оплаквания за неправилност поради необсъждане в дълбочина на представените писмени и гласни доказателства в първоинстанционното производство. При преценка на представените писмени доказателства – Решение №25 на ИК на ГОНС – гр. Севлиево от 19.01.1972г. и строително разрешение №45 от 12.05.1976г., първоинстанционният съд не съобразил приетите изменения в регулационния план на гр. Севлиево. От значение за установяване на идентичността на имотите било проследяването на партидните номера за имота в данъчните служби, по които се отчитали данъчните задължения и извършените плащания във връзка с тях от всеки от наследниците. Въззивниците оспорват възможността ответникът Н. М. да придобие собствеността върху имота на две придобивни основания - по силата на наследствено правоприемство и давностно владение. Посочват, че предприели действия със съзнанието, че са титуляри на припадащите им се идеални части от правото на собственост, което се установявало от декларираните данни в подадените данъчни декларации и обстоятелствата, изяснени посредством изслушаните свидетелски показания. Въззивницата С.

А. обитавала приземния етаж на къщата от построяването й до настоящия момент и разполагала с ключ за него, от което следвало, че упражняваното от нея владение не било прекъсвано. Всички въззивници разполагали с достъп до къщата и към нито един момент не били възпрепятствани от ответниците.

По делото не били установени предприети действия от ответниците за отблъскване на упражняваното от въззивниците владение. Обстоятелството, че общият наследодател закупил имоти за повечето от останалите наследници, не следвало да се отъждествява с извършен отказ от страна на въззивниците от припадащите им се идеални части от процесния имот.

Въззивницата С. А. в продължителен период от време заплащала данъчните задължения за наследствения имот за всички наследници, откъдето следвало, 2 че ответниците не са упражнявали трайна фактическа власт върху имота с намерение да го своят. Доколкото по силата на настъпило наследственото правоприемство всеки един от наследниците придобил припадащата се идеална част от правото на собственост върху имота, то М. М., в качеството на съпруга на наследника Н. М., не следвало да се приеме за титуляр на придобитото вещно право. Съобразявайки датата на настъпване на смъртта на М. М. - 02.11.2014г. и датата на издаване на процесния констативен нотариален акт - 01.11.2019г., въззивниците излагат становище за липса на изтекъл петгодишен срок на придобивна давност. В процесния случай следвало да се прилага десегодишната придобивна давност доколкото ответниците упражнявали недобросъвестно владение върху процесния имот.

Съобразно така изложените оплаквания молят за отмяна на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт, по силата на който да бъдат уважени предявените установителни искове, като С. С. А. и Ф. С. А. бъдат признати за титуляри на по 1/7 идеални части от правото на собственост върху процесната сграда. Претендират направените разноски пред първата и настоящата съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника в първоинстанционното производство Н. С. М., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Излага се становище, че изводът на съда на липса на доказана идентичност между имотите, за които е било отстъпено право на строеж и издадено разрешително за строеж, от една страна, и имота, в който била разположена процесната сграда, се подкрепял от събраните доказателства в хода на производството. Ответникът направил възражение за липса на доказана идентичност на имотите с подаване на отговора на исковата молба. В хода на разглеждане на делото първоинстанционният съд предоставил възможност на ищците да посочат индивидуализиращите белези на имота. Въпреки разпределената доказателствена тежест те не представили доказателства, посредством които да бъде установено, че процесната сграда е построена в поземлен имот, идентичен с описания в представената строителна документация от 1972г. и 1976г. Въззиваемият акцентира върху наличието на противоречия с събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетели, изразяващи се в заявени данни, че наследодателят е закупил поземлен имот, върху който е построил процесната сграда. Въззиваемият счита за правилни мотивите на съда, в които е прието, че от значение за индивидуализацията на имота са както съпътстващите белези и вида на имота, така и неговото местонахождение и площ. Предвид липсата на данни за площта на процесния имот и площта на поземления имот, върху който е било учредено право на строеж, установеното съвпадение между вида на имотите и квартала, в който се намират, не обосновавало категоричен извод за тяхната идентичност. Същевременно следвало да бъде отчетено и обстоятелството, че в поземления имот били разположени още три сгради, като по делото оставало неизяснено за коя от тях са били издадени представените документи за отстъпено право на строеж 3 и строително разрешително. Като аргументи за липсата на идентичност следвало да се отчете и същественото разминаване между площта от 78 кв. м., за което е било издадено разрешение за строеж, и площта на съществуващата към момента процесна сграда – 134 кв. м. Въззиваемият заявява, че наведените от въззивниците доводи относно данъчните партиди на имота, по които били погасявани данъчните задължения, не обосновавали извод за упражнявано от тях право на собственост или за идентичност на имота. С оглед така изложените съображения въззиваемият моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание въззивниците С. А. и Ф. А. чрез упълномощения процесуален представител поддържат заявените оплаквания и направените искания във въззивната жалба, Претендират разноски.

В открито съдебно заседание въззивниците Е. С. А. и А. С. М. заявяват, че поддържат доводите, изложени във въззивната жалба, като молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените искови претенции. Претендират разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемите Н. М. и М. М. поддържат становището за неоснователност на въззивните жалби, като съобразно обстойно изложените фактически и правни доводи отправят искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Депозираните въззивни жалби с а допустими. Същите са подадени в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд от процесуално легитимирани лица и при наличието на правен интерес от обжалването.

Въззивният съд след като прецени събраните по делото относими доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Първоинстанционният съд е сезиран със субективно активно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с уважаване на които ищците претендират да бъде признато за установено в отношенията им с ответниците Н. С. М. и М. В. М., че са собственици по силата на настъпило наследствено правоприемство от С. А. М. и М. И. М. на по 1/7 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ сграда с кад. идентификатор *** по КККР на гр. Севлиево, 4 одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. „В.“ *, разположена в поземлен имот с кад. идентификатор ***, със застроена площ от 134 кв. м., брой надземни етажи – един, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, състояща се от коридор, две спални, кухня, хол, изолационно антре със сервизно помещение /баня с тоалетна/ и килер, две стаи с коридор с отделен вход от север и избено помещение със застроена площ от 49 кв. м., състоящо се от коридор и две помещения.

От представеното удостоверение за наследници с изх. №ДД-1-А07.394/22.02.2021г., издадено от Община Севлиево, се установява, че ищците С. С. А., Е. С. А., А. С. М., Ф. С. А. и ответникът Н. С. М. са законни наследници на С. А. М. /починал на 18.10.2003г./ и М. И. М. /починала на 02.11.2014г./.

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 11.03.2021г., ответникът Н. С. М. се намира в брачно правоотношение в ответницата М. В. М., считано от 09.12.2009г.

Видно от представеното извлечение от Решение на ИК на ГОНС – гр.

Севлиево, взето на заседание от 19.01.1972г., в полза на С. А. М. е отстъпено възмездно право на строеж в парцел IV, кв. I, кв. Б. по плана на гр. Севлиево.

Съгласно строително разрешение №45 от 12.05.1976г. на С. А. М. е предоставено разрешение за строене на жилищна сграда на един етаж по одобрен архитектурен проект от ОНС върху 78 кв. м. от собственото му място, квартал №3, парцел ХVI-149 от кв. Б., гр. С.