Решение № 59 от 24.02.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Ловеч, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20234310200066 по описа за 2023 година С Електронен фиш Серия К № 6790562 на ОД на МВР Ловеч на Т. Ц. Ц., ЕГН: ********** от гр.София, като законен представител на фирма « **» ООД е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 600.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 14.12.2022 г. в 14:00 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км.

38+100, землището на с.Голец, с АТСС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр.Варна, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за извън населено място 90 км/ч и приспаднат толеранс 3 % е установено, че с МПС л.а.«Мерцедес С 350» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120сd3d.

Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км/ч е установена скорост от 145 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 55 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Т. Ц. Ц., който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като не изхожда от конкретен автор, оспорва годността на техническото средство, с което е установено нарушението, не е приспаднат предвидения толеранс при установяване на превишената скорост, като излага подробни съображения и моли ЕФ да бъде отменен.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпраща представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите по преписката присъстват доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателя на 03.01.2023 г./л.16/, който е изпратен за връчване на 29.12.2022 г., жалбата е подадена на 16.01.2023 г. и входирана в ОД на МВРЛовеч на същата дата, след което е препратена по компетентност на РС-Ловеч, като по същество е неоснователна.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 145 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, за извън населено място, т.е. превишение от 55 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 90 км/ч и тя не произтича от п.з.В26, а от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, касаеща разрешената скорост извън населено място. Че процесният пътен участък попада извън населено място е видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 38+100, землището на с.Голец, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 140 метра, както и в каква посока се е движил автомобила, тъй като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е приближаващ се, т.е. след като АТСС е насочено в посока Варна и снимащо в двете посоки и заснетия автомобил е приближаващ се, то е видно, че посоката му на движение е към гр.София. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място, което е видно от представената схема. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената 2 разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 150 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс – 145 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Именно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената в/извън населено място и тя присъства в дадената правна квалификация.

От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено извън населено място, землището на с.Голец, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/),като правилно въз основа на направеното словесно описание АНО е квалифицирал нарушението именно по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Забраната да не се превишава стойността от 90 км/ч за извън населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 145 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 90 км/ч., предвид на това, че нарушението е извършено извън населено място, видно от снимковия материал. Следва да се има пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011 г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН, поради което не споделя възраженията за липса на дата на издаване и издател.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя 3 автомобил е бил засечен с с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 58-СГИСИС от 17.05.2022 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство, както и че посочения в ЕФ номер на техническото средство – 120cd3d всъщност е фабричния номер на средството за измерване. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.

Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния 4 фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочена приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП).

Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая П.П., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш на 22.12.2022 г. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост. При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и 5 копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.

4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства, собственика на автомобила – жалбоподателят след като е узнал за ЕФ не е упражнил правата си по чл.189,ал.5 от ЗДвП, не го е сторил и в хода на съдебното производство, с оглед на което правилно е ангажирана неговата отговорност, като собственник на МПС, с което е извършено нарушението.

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-11284 с дата на използване 14.12.2022 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 14.12.2022 г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, място за контрол, посока на движение на контролираните МПС, режим на измерване, посока за задействане, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от наредбата. Представена е и снимка на разположението на АТСС/л.15/.