Решение № 416 от 08.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Русе, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря М.а Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20264520200928 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М. И. М. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 18031/27.05.2026 г. на Началник отдел „Централен Дунав“ към отдел „Рибарство и контролЦентрален Дунав към ИАРА със седалище гр.Бургас, с което за административно нарушение по чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева /511.29 евро/.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

Районна прокуратура- Русе не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 16.01.2026 г. около 15.50 часа в ИАРА- Русе билполучен сигнал за извършване на риболов по метод на косене във водите на р.Дунав в землището на гр.Мартен.В следствие на това, към описаното местоположение се насочили служители на агенцията, сред които св.Ч.

К.- специалист. Пристигайки на място, К. и негов колега- св.М. М., установили, че жалбоподателят извършва риболов с въдица с макара, като замята във водите на реката и прибира влакното чрез резки движения, които са характерни за риболов тип „косене“ или „търмъчене“.При приближаване на проверяващите, жалбоподателят срязал влакното и го хвърлил във водите на реката. Св.К. и колегата му установили самоличността на лицето, 1 иззели въдицата и съставили срещу М. АУАН № В0034746/16.01.2026 г., сочещ нарушение по чл.88 от ЗРА.Актът бил предявен, подписан с възражения и лично връчен. В срока на закона акта бил възразен, основно срещу твърдението, че е извършван незаконен риболов.

Впоследствие срещу жалбоподателя било издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание- глоба в размер на 1000 лева/ 511.29 евро. Пред съда постановлението се атакува с доводи за незаконосъобразност поради недоказаност на нарушението.

Изложеното съдът приема за установено от приложените по делото писмени, гласни доказателства и доказателствени средства- АУАН № В 0034746/16.01.2026 г., възражение, оправомощителна заповед, показанията на свидетелите Ч. К. и М. М., които следва да се кредитират изцяло, тъй като тези лица като очевидци на възприетите от тях фактически обстоятелства правдиво ги преразказват в хода на съдебното следствие, без вътрешни противоречия или несъотвествия с писмените доказателства в преписката.

Анализът на доказателствата налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, притежаващо процесуална легитимация. По същество, е основателна по следните съображения:

Формално, съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички изискуеми от закона реквизити и са постановени при спазване на процесуалните правила.

Независимо от посоченото, по същество вмененото административно нарушение не е правилно установено и не е доказано.

Разпоредбата на чл.88 от ЗРА предвижда санкция за онзи, който препятства проверките, извършвани от контролните органи.

В настоящото дело съдът намира, че не доказано извършено нарушение от обективна и субективна страна от жалбоподателя М.. Установените факти сочат, че на практика проверяващите са снели самоличността му, съставили са акт и както твърдят- са иззели и въдицата, с която е извършвал риболов. След това служителите на ИАРА са съставили, предявили и връчили акта за нарушение.Св.М. твърди, че няма отказ за предаване на въдици и представяне на документи. При така събраните доказателства съдът намира, че не може да се заключи, че жалбоподателят от обективна страна е препятствал проверката. При липса на обективирани действия очевидно няма и субективна страна и вина, която да подлежи на изследване в настоящото производство при решаване на въпроса, извършено ли е административно нарушение.

При така посоченото, съдът намира, че е налице необоснованост на издаденото наказателно постановление и същото като незаконосъобразно подлежи на отмяна изцяло.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя- 250 евро адвокатски хонорар, поддържано от пълномощника му в съдебно заседание, е основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Като съобрази направеното възражение за прекомерност и 2 разпоредбите на Наредба ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14 ОТ 2025 Г.), като отчете и продължителността на делото, както и обема на извършените процесуални действия, съдът намира, че следва да се присъдят разноски в размер на 200 евро.

Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18- 031 от 27.05.2026 г. на Началник отдел „Централен Дунав“ към отдел „Рибарство и контрол- Централен Дунав към ИАРА със седалище гр.Бургас, с което за административно нарушение по чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите, на М. И. М. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“****, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева /511.29 евро/.

ОСЪЖДА ИАРА със седалище гр.Бургас да заплати на М. И. М. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“***, сумата от 200 /двеста/ евро за направени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3