Решение № 43 от 13.04.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Севлиево, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20224230200423 по описа за 2022 година

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба от М. В. Х. от гр. *** против наказателно постановление № 35-0001118 от 25.10.2022 година на Директора на РД „АА“ - Плевен, с което за нарушение по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 година на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България /Наредбата/, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева.

В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че неправилно е приложена санкционната норма от страна на наказващият орган, поради което счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като съдът не разполага с правомощия да преквалифицира съответното деяние. Прави се и искане за квалифициране случая като маловажен, тъй като се твърди, че жалбоподателят е представил пътен лист, издаден от работодателя му, но изработен по негов образец, а не съобразно изискуемата законова форма.

ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и в представените по делото писмени бележки от адв. М. Д., е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

По делото не се явява представител на административно - наказващия орган.

В писмото, придружаващо преписката, се твърди, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му.

1

От приложените към делото и приети като писмени доказателства: Акт № 327055 от 05.10.2022 година; обжалваното наказателно постановление; Пътен лист № 031042 от 03.10.2022; CMR; Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 година; пътен лист за дата 04.10.2022 година; възражения срещу съставения АУАН, изпратени по е - мейл, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. И. и И. М. – служители на РД „АА“ - Плевен, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 05.10.2022 година на ГП I-4 км 82+750, на път гр. Варна – гр. София, до завод „***“ в гр. Севлиево, свидетелите Д. И. и М. М. – служители на РД „АА“ – Плевен, спрели за проверка товарен автомобил Волво ФЛ с рег. № *** и полуремарке ***, и двете собственост на фирма „***“ ЕООД, управлявани от жалбоподателя. По време на проверката проверяващите констатирали, че водачът на автомобила – жалбоподателят извършвал обществен превоз на товар в РБ – 3 броя леки автомобили с маршрут на движение гр. Варна – гр. София /Мото Пфое Люлин/, но при проверка на представените от него документи за превоза, се установило, че жалбоподателят не представил попълнен пътен лист по образец /приложение № 11/ от Наредбата. За констатираното нарушение свидетелят Д. И. съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, като квалифицирал описаните по – горе обстоятелства като нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредбата.

След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да направи своите възражения, в случай че има такива.

Видно от приложения по делото АУАН, жалбоподателят записал собственоръчно в графата за възражения, че „ще представи пътния лист, защото бил забравен“. Същият е депозирал и писмени възражения срещу съставения му акт в законния три дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, към които е приложил и Пътен лист от 03.10.2022 година, изготвен по образец на работодателя му, за който твърди, че е носил със себе си по време на извършване на превоза и че същият съдържал същата информация, която се съдържала в пътния лист по образец. Към писмените възражения е приложени и Пътен лист от 04.10.2022 година, изготвен съгласно Приложение № 11 от Наредбата, за който жалбоподателят твърди, че е забравен.

Въз основа на описания по – горе АУАН административно – наказващият орган съставил на 25.10.2022 година обжалваното наказателно постановление. В него той се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално.

Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредбата, за което и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 2000,00 лева.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

2

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 02.11.2022 година. Жалбата е постъпила в деловодството на наказващия орган на 15.11.2022 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № РД РД-08-80 от 24.01.2020 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на закона.

По делото бяха изслушани показанията на свидетелите Д. И. и И. М., които потвърдиха с показанията си констатациите, изложени в съставения в деня на проверката акт за установяване на административно нарушение. И двамата свидетели изрично заявиха, че жалбоподателят не им е представил пътен лист, изготвен по образец, съгласно Приложение № 11.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, не отрича обстоятелството, че по време на проверката не е представил на проверяващите пътен лист, изготвен по образец, но твърди, че е имал друг лист, който е бил изготвен според изискванията на работодателя му и който е съдържал цялата информация, която се отразявала в пътния лист по образец. Освен това с възраженията си срещу съставения му акт за установяване на административно нарушение, които са били изпратени на е – мейла на наказващия орган, същият е представил и пътния лист по образец, който, както е отразил в графата за възражения в АУАН, е бил забравил на инкриминираната дата. Предвид тези обстоятелства същият счита, че деянието е маловажно, поради което моли случаят да се квалифицира като маловажен.

При така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби относно производството по установяване на административните нарушения и налагане на административни наказания на жалбоподателя с наказателното постановление. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Същите са издадени в законоустановените срокове и от лица разполагащи с материална и териториална компетентност. Фактите , свързани с извършването на деянието и квалифицирането на същото, като конкретен състав на административно нарушение са описани в изискуемата от закона пълнота. По отношение на тях не са налице празноти, които да внесат съмнение или неяснота относно възприетите факти и тяхната правна квалификация. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Не се констатират и допуснати нарушения на 3 процесуалните правила при връчването им, което мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че на инкриминираната дата, при извършване на обществен превоз на товари, жалбоподателят не е предоставил на проверяващите пътен лист, изготвен по образец. Това несъмнено съставлява нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредбата, съгласно която по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи: …т. 2 … попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като част от международен превоз, поради което съдът намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредбата.

Съдът намира обаче, че санкционната норма не е издирена правилно.

Наказанието е наложено на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, съгласно който с глоба от 2000 лева при първо нарушение се наказва водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Тази санкционна разпоредба обаче не се отнася за описаното в акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление деяние, тъй като в тях е записано, че жалбоподателят не представя пътен лист, а не, че изобщо не е издаден такъв документ, който се изисква според разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Доколкото в случая нарушението се състои в това, че жалбоподателят не е представил пътен лист, издаден по образец съгласно Приложение № 11 от Наредбата, съдът намира, че санкцията, която същият следва да понесе за това нарушение, е тази по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, според която с глоба от 100 лева се наказва водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Съобразявайки обстоятелството, че при правилно установена фактическа обстановка и при правилна квалификация на извършеното административно нарушение, наказващият орган е приложил неправилно административно 4 наказателната разпоредба, съдът намира, че е изправен пред хипотезата на чл. чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, според която районният съд има правомощие да измени наказателното постановление и да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Предвид това и доколкото в случая не са налице никакви нови фактически положения, с които жалбоподателят да не е бил запознат, съдът намира, че следва да измени НП, като наложи наказание на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, което е глоба в размер на 100,00 лева.

Съдът намира, че процесният случай не е маловажен такъв по чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се различава по никакъв начин от други нарушения от същия вид, т. е. не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност.

Съдът намира, че процесуалният представител на жалбоподателя своевременно е направил искане за присъждане на направените в производството разноски на осн. чл. 63д, ал. 1, във вр. ал. 3 от ЗАНН. По силата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления и електронни фишове страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Условие за присъждането им е те действително да са направени и това обстоятелство да е удостоверено по надлежния ред със съответните документи. В случая защитата на жалбоподателя е осъществена от адвокат, на когото същият не е заплатил адвокатско възнаграждение, поради което съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Редът в АПК е регламентиран в чл. 143, ал.