Решение № 1613 от 15.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1613 гр. Пловдив, 15.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20215330101412 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. В. В., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул.

„Д. И.” № **, ет. *, ап. *, представлявана от пълномощника си- адв. В.Н. против „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.

„Младост-3”, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. Ау ет. 9, офис № 20, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. за прогласяване спрямо ответното дружество, че Договор за потребителски кредит № *****/06.09.2019г. и свързания с него Договор за поръчителство между „Фератум Банк” и ищцата са нищожни и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 296 лева, от които- 30,72 лева неоснователно заплатена договорна лихва и 265,28 лева заплатена без основание такса за обезпечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда27.01.2021г. до окончателното изплащане /съобразно допуснатото изменение на иска в съдебно заседание, проведено на 07.04.2021г./

При условията на евентуалност съдът е сезиран с искане да прогласи процесните договори за унищожени.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **** от 06.09.2019г., по който на ищцата била отпусната в заем сумата в размер на 800 лева. Сумата, която следвало да върне ищцата била в размер на 830,72 лева, с уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 3,84% - лихва в размер на 30,72 лева и годишен процент на разходите в размер на 49,86%. В договора било уговорено, че изпълнението на задължението следвало да бъде обезпечено от Фератум Банк. Ищцата следвало да заплати на ответното дружество възнаграждение в общ размер на 669,28 лева.

Твърди се, че ищцата е погасила изцяло сумата по договора в общ размер на 1500 лева.

Счита, че сключеният между страните договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, както и че същият е сключен в нарушение на разпоредбата по чл.10, ал.1 от ЗПК. Не била спазена процедурата по ЗПФУР. На ищцата не била предоставена изискуемата преддоговорна информация, а всички разменени между страните съобщения не отговаряли 1 на изискванията на ЗЕДЕУУ. Счита, че ответникът е приел за сключен договорът с ищцата в нарушение на предвидените императивни правила без тя да е изразила валидно съгласие за това. Нарушени били правилата и на чл.11 от ЗПК поради непосочване на размера на отпуснатия заем, както и ГПР по кредита и общата дължима от ищцата сума. ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Твърди, че в договора бил посочен грешен размер на ГПР, а действителният такъв бил над максималния праг на ГПР. Счита клаузата в договора, с която е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на ответника да е в противоречие на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Твърди се, че има нарушение и на разпоредбата на чл.19 от ЗПК поради невключване в ГПР на разходите по заплащане на възнаграждението по сключения договор в размер на 669,28 лева. Счита, че грешно посочения размер на ГПР следва да се приравни на хипотезата за непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Грешно посоченият ГПР водел до неправилно посочване и на общата сума дължима от ищеца, а това до заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗПК. Счита определения от ответника размер на възнаградителна лихва за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, което водило до нищожност на целия договор. Твърди се, че не били посочени условията за издължаване на кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В договора била посочена единствено общата дължима сума по кредита 830,72 лева, вместо реално изплатената сума от 1500 лева . Счита, че са налице явно неизгодни условия по договора с оглед на драстично несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации, предвид това, че ищцата е получила сумата от 800 лева по кредита, а е върнала сумата от 1500 лева. Твърди се, че ответното дружество е получило възнаграждение за предоставения заем в размер на 700 лева или печалба за предоставената услуга в размер на около 50%, което обстоятелство явно не съответствало на пазарните и икономически условия.

С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените разноски съобразно представения списък.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Счита твърденията в исковата молба за нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП за бланкетни и недоказани. Твърди се, че процедурата по сключване на договор за кредит била изпълнена в съответствие с всички нормативни актове ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Страните били изпълнили всички стъпки свързани с отпускане на кредит през интернет страницата на ответника. При кандидатстването ищецът избрал да се възползва от допълнителна услугагаранция, предоставена от Фератум Банк, като размерът на възнаграждението за услугата възлизал на сумата от 265,28 лева. Избора на кредитполучателят дали да предостави личен гарант или да избере услуга по предоставяне на гаранция от юридическо лице се вписвала и предоставяла във форма на СЕФ. Твърди се, че в договора и в преддоговорната информация е посочена главницата, лихвата, както и общия размер на вноската за съответния месец и падежната дата. Твърди се, че ищецът бил наясно още при кандидатстването както за размера на ГПР, така и за всички разходи по кредита свеждащи се единствено до уговорена възнаградителна лихва. Предвидените разходи в СЕФ били включени впоследствие по ясен и разбираем за ищеца начин и в договора за кредит. Посоченият ГПР от 49,86 % в договора за кредит бил в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, и не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а възнаграждението за предоставената от Фератум Банк услуга за гаранция не се включвала в размера на ГПР, тъй като не била задължителна за сключването на договора за кредит. Счита за напълно неоснователно твърдението на ищеца, че сключването на договор за гаранция с Фератум Банк имало за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.

Получаването на обезпечение от ответника имало за цел да се гарантира, че дружеството 2 няма да търпи вреди от неплатежоспособността на ищеца. Твърди се в отговора, че размера на възнаграждението за предоставена гаранция възлизал на сумата от 265,28 лева.

Неоснователно било и твърдението на ищеца относно противоречието с добрите нрави на възнаградителната лихва, чиито размер възлизал на 30,72 лева. Този размер бил ясен още на етап кандидатстване чрез електронна заявка, чрез СЕФ и се включвал в договора за кредит, който се одобрявал от потребителя, като в размера не се включвало възнаграждението за услугата по предоставяне на гаранция. Условията за издължаване на кредита, включително информацията за размера на плащане, броя и падежната дата били посочени в договора за кредит, както и в преддоговорната информация. На всеки един етап от кандидатстването ищецът е могъл да се откаже от искания кредит. Ищецът изрично избрал ползването на услугите на Фератум Банк, вместо да посочи личен гарант. Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между тях е сключен договор за потребителски кредит

№ **** от 06.09.2019г., по който на ищцата е отпусната в заем сума в размер на 800 лева.

Посочена е в договора общата сума, която ищцата следва да върне- 830,72 лева, в която е включена лихва в размер на 30,72 лева, изчислена при уговорения фиксиран лихвен процент в размер на 3,84%, като е посочен и годишен процент на разходите в размер на 49,86%. В разпоредбата на чл. 5 от договора е предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк” в полза на ответното дружество, който следва да се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от гаранта, съгласно процесния договор, а самото одобряване на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит от 06.09.2019г., извлечение от регистъра на БНБ, извлечение от системата на Фератум относно процесния кредит /искане за кредит/, извлечение от уебсайта на Фератум, Общи условия, преддоговорна информация, извадка от системата на ответното дружество за изпратените съобщения на ел. поща на ищеца и заявки за кредит на ищеца, както и справка за получени плащания по договора.

От заключението на техническата експертиза, извършена от вещото лице С.М. се установява, че процесния договор е написан с посочен сериен шрифт с големина 11,3 пункта.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. М. М., от което се установява, че на 08.10.2019г. ищцата В.В. , чрез банков превод е заплатила на „Фератум България” ЕООД сума в размер на 1096 лева с основание на превода- пълно погасяване на кредит. Погасените задължения по договора за заем към ответника са, както следва: главница- 800 лева, договорна лихва- 30,72 лева, такса за предоставяне на услуга гаранция към Фератум Банк-265,28 лева.

Размерът на годишния процент на разходите по процесния договор, изчислен съобразно формулата, определена по силата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 т Закона за потребителския кредит е в размер на 49,86 %. В годишния процент на разходите е включена само договорна лихва. Според вещото лице, процентът с който би се оскъпил процесния кредит посредством постигнатата договорка за заплащане на такса за услугата гаранция /поръчителство към „Фератум Банк” в качеството на гарант/ годишно е в процент на 355,98%, а месечния процент на таксата за услугата спрямо главницата по кредита възлиза на 314,10%.

Съдът кредитира заключенията на съдебните техническа и счетоводвна експертизи 3 като компетентно изготвени, отговарящи пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорени от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума в размер на 800 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.