Разпореждане № 3952 от 29.06.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3952 гр. Благоевград, 29.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Частно гражданско дело № 20261210101512 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „Асъс седалище и адрес на управление: гр. С., б представлявано от законните представители Х. М. М. и П. В., чрез пълномощник срещу длъжника Г. С. М., ЕГН **********, с настоящ адрес с. Г, за следните суми:

-сумата от 76,69 евро /седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента/ - главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № .... година, сключен между „ Г. С. М., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от .... година, за което длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.06.2026 година до окончателното изплащане на вземането;

-сумата от 45,27 евро /четиридесет и пет евро и двадесет и седем евроцента/ - мораторна лихва върху главницата за периода от 06.07.2021 година до 29.05.2026 година;

-сумата от 2,30 евро /две евро и тридесет евроцента/ - начислена договорна лихва за периода от 05.06.2021 година до 05.07.2021 година;

-сумата от 196,28 евро /сто деветдесет и шест евро и двадесет и осем евроцента/ - начислена неустойка заради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Претендират се сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна 1 линия предоставен от разстояние № 701051/05.06.2021 година, сключен между „Стик-Кредит“ АД и Г. С. М., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.07.2023 година, за което длъжникът е уведомен.

Заявителят е представил копие от процесния договор за кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Общи условия на договора за потребителски кредит; договор за прехвърляне на вземанията и др.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане № 3675/18.06.2026 година, поради констатирани от съда нередовности, като е дал указал на заявителя да конкретизира на кои дати длъжникът е правил вноски по кредита.

В дадения тридневен срок, заявителят е депозирал молба с вх. № 15867/29.06.2026 година, с която заявителят е уточнил, че длъжникът не е извършвал плащания по процесния договор за кредит.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, както и депозираната молба, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото длъжникът е с качество на 2 потребител, и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗПК.

При преценка на действителността на договора, приложен по делото съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да направи проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея - вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз - напр. т. 55 - 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a. s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР - т. 84 - 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerov6, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини - "общият размер на кредита", дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т. е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и "общия разход по кредита за потребителя", който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си - вж. т.

90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerovб, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието по-горе).

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната 3 практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C?96/16 и C?94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.

В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.

По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно. В този смисъл изрично и Определение от 17 януари 2023 г. по дело C-379/21 на СЕС.

При това отговора на въпроса е, че съдът следи служебно и в заповедното производство за нарушение на чл. 22 ЗПК и прилага последиците на чл. 23 ЗПК, но само ако самото нарушение е видно от самия договор и общите условия към него. В този смисъл константна практика: Определение № 537 от 18.08.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 356/2023 г., Определение № 9182 от 28.07.2023 г. по в. г. д № 20231100507474/2023 г.

Определение № 11696 от 05.10.2023 г. по Въззивно частно гражданско дело № 20231100510866/2023 г. СГС, Определение № 14454 от 29.11.2023 г. по Въззивно частно гражданско дело № ., Определение № 15567 21.12.2023 г. по Въззивно частно гражданско дело № 14018/2023 СГС. Аргументи в този 4 смисъл в Тълкувателно Решение 1 от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам - и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.

За съответствие на искането със закона предвид, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, следва да се прецени спазването на императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит /ЗПКр. / при сключването му.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.