Решение № 4225 от 25.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4225 гр. Варна, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110102155 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Д. А. Н. с ЕГН:

********** с постоянен адрес гр. Варна, у***********, срещу „***********" ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.

***********, ул. *********** 29, ет. 7.

Предявени са в условията на евентуалност установителни искове както следва: на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № ***********, сключен между Д. А. Н. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. Варна, ул. *********** №20, ет. 4, ап. 7 и „***********" ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, ул. *********** 29, ет. 7. в условията на евентуалност, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен чл. 11, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № ***********, сключен между Д. А. Н. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. Варна, ул. *********** №20, ет. 4, ап. 7 и „***********" ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.

***********, ул. *********** 29, ет. 7.

Предявени са следните насрещни искове в условията на евентуалност:

-

Иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Д. А. Н. с ЕГН:

1

********** с постоянен адрес гр. Варна, ул. *********** №20, ет. 4, ап. 7 да заплати на „***********" ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, ул. *********** 29, ет. 7 сума в размер на 665 лв., представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № *********** от 08.07.2024 г., сключен между страните в общ размер на 750 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 07.05.2025г. до окончателното плащане В условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.23 от ЗПК за осъждане на Д. А. Н. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. Варна, ул. *********** №20, ет. 4, ап. 7 да заплати на „***********" ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, ул. *********** 29, ет. 7, сума в размер на 665 лв., представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по нищожен Договор за паричен заем № *********** от 08.07.2024 г., сключен между страните ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 07.05.2025г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излага, че на 08.07.2024г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***********, по силата и съгласно условията на който Кредиторът е предоставил на ищцата сумата в размер на 750 лв. със задължение за връщането й в срок до 16.12.2024г., на 23 седмични погасителни вноски, от които 3 вноски по 7,29 лева и 20 вноски по 41,45 лева. При годишен лихвен процент по заема от 50%, ГПР е равен на 65,68%. Има приложен и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

В чл. 5.1 от договора за потребителски кредит било предвидено, че същият ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия (поръчителство на едно ши две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната...").

В чл. 11 от договора е предвидено, че при неизпълнение на условието 2 за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му.

Кредитополучателят дължи на Кредитора неустойка в размер на 414,13 лева, с начин на разсрочено плащане посочен в погасителния план. По този начин се получавало, че общата сума, подлежаща на връщане била 1265 лв.

Твърди се, че с уговорената неустойка се целяло да се заобиколи предвидения максимален размер на ГПР - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално било посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването па ГПР й така същия да остане под установената граница, предвидена в закона. Неустойката следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР, при което той ставал близо 1 102.25%, с което се нарушавала разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Твърди се, че клаузата по чл. 11 във връзка с чл. 5 от договора за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение е нищожна и съответно не е породила правно действие. Трайната и последователна съдебна практика приема, че неустойката представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен характер. В случая обаче чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение което не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е недопустимо.

Твърди се, че размерът на претендираната неустойка е необосновано висок.

Изискванията които поставя кредитора пред потребителя досежно характера и вида на обезпечението, което трябва да гарантира изпълнението на договора за връщане на заема не съответстват нито на закона, нито на морала, нито на добрите търговски практики в тези случаи. Същите са рестриктивни и не съответстват на предназначението на неустойката като правен институт /чл. 92 ЗЗД/. Същата по начина, по който е регламентирана от кредитора, включително и начина на погасяването й. има наказателен характер, а не само обезщетителен и обезпечителен и поставя потребителя в изключително неравностойно положение спрямо търговеца, защото го задължава от една страна да плати необосновано висока по размер неустойка, и то само за непредставено в срок обезпечение. Изискванията на заемодателя 3 досежно обезпечението по чл. 11 във връзка с чл. 5 от договора силно ограничават възможностите на потребителя да може да ги изпълни и доколкото заемодателят едва ли очаква потребителят да изпълни тези условия, по начина по който са зададени, противоречат на всички неписани правила и норми и компрометират института на неустойката

Клаузата на чл. 11 от Договора била изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 , т.9 от ЗЗП, чл.10, ал.2, чл. 10а, ал.4, чл. 19, ал.1 и 4 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.

Твърди, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК доводите за нищожност на клаузата по чл. 11 от договора, уговаряща неустойка.

На основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, поради това дори и чл.11 от договора да бил нищожен, това не влечало след себе си нищожността на целия договор.

Твърди, че с клаузата за неустойка не се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Формирането на ГПР било при спазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Неустойката не била компонент на ГПР и не следвало да се включва в него.

При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.15% и ГПР определен в процесния договор в размер на 65.68%, било видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК

Задължението за заплащане на неустойка било достатъчно ясно уговорено.

Неоснователни са и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава проверка 4 е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя.

Неустойката по договора била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в чл. 5. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, която е попълнила искане за сключване на договор за кредит, получила е подробна информация за желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имала пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могла да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на чл. 5 и след сключването на договора, дори след изтичането на тридневния срок, да е осъзнала, че е неспособна да се справи с това да представи поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на съответните условия на кредитора, кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 7 от Договора и чл. 29 ЗПК, информация за което е получил както в Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни последици заплащане на обезщетения или такси.

Неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора.

Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, били неоснователни. Договорената неустойка била компенсаторна

Клаузите на договора, включително оспорените не били във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите били уговорени индивидуално с потребителя, 5 същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца.

Претендира се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Предявен е насрещен иск

Между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ***********, по силата, на който *********** ООД, ЕИК ***********, е предоставило на Д. А. Н., ЕГН ********** заемна сума в размер на 750 лева.

Заемната сума била предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора, като последният служил за разписка за изплатените суми – чл. 4, ал. 1 от Договора. Съгласно чл. 3 от договора и Погасителния план към него, кредитополучателят се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 50% на 23 седмични вноски с дата на първо плащане 15.07.2024 г. и последна вноска на 16.12.2024 г., като в погасителния план били посочени конкретните дати на падежите.

Ответникът по иска бил в неизпълнение на задълженията си по договора. Кредитополучателят направил само едно плащане по договора за кредит на 13.09.2024г. в размер на 85лв., с която сума не била погасена никаква част от главницата.

Задължението по кредита било изцяло падежирало с изтичането на срока за последната вноска на 16.12.2024 г. Общото задължение по договора било в размер 1460,36 лева, от които 750 лева главница, 100,87 лева възнаградителна лихва, 333,07 лева договорна неустойка и 276,42 лева такси.

Иска се уважаване на предявения насрещен иск и присъждане на разноски.

В срока за отговор по насрещния иск е постъпил такъв В него се преповтарят част от аргументите изложени в исковата молба за нищожност на процесния договор. Заявява се, че ответника по иска дължи, поради това само чистата стойност по кредита в размер на 750 лева, от която бил заплатил 85 лева. Поради това признава дължимостта на 665 лева чистата стойност на кредита.