Решение № 635 от 28.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Бургас, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20252100501264 по описа за 2025 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод постъпила жалба от Е. В. Г., ЕГН **********, с адрес:

*** в качеството си на взискател по изпълнително дело № 20242110400653 по описа на СИС при РС – Айтос, чрез адв. Рамадан Бехчет Нуретин от Адвокатска колегия – Бургас, с адрес: гр. Айтос, ул. Цар Освободител“ № 4, против действията на ДСИ Даниела Петрова, изразяващи се в приемане на Постановление за изменение на Разпореждане от 16.12.2024 г. на ДСИ при РС – Айтос по изпълнително дело № 653/2024 г. в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да приеме като разноски по изпълнението за сметка на длъжника А. М. А. предявения от взискателя Е. В. Г. адвокатски хонорар в размер на 450 лева.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление за изменение, като присъди в полза на взискателя направените разноски за адвокатски хонорар по образуване и водене на изпълнително дело № 653/2024 г. на СИС при РС – Айтос. Излага съображения. Претендира присъждане на разноски по настоящото производство в размер на 225 лева.

Постъпило е становище от А. М. А., с което намира постановлението на 1

ДСИ в обжалваната му част за правилно и законосъобразно. Излага съображения. Моли съда да потвърди постановлението.

Постъпили са мотиви от ДСИ Даниела Петрова, с които счита подадената жалба за неоснователна. Излага съображения.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба и като съобрази закона, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20242110400653 е образувано по молба на взискателя Е. В. Г., като майка и законен представител на детето Д.В.Г. срещу А. М. А. за заплащане на присъдената месечна издръжка. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, като с разпореждане от 16.12.2024 г. съдебният изпълнител е приел разноски по делото, дължими от длъжника, на основание чл.79, във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК и чл.10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На длъжника А. е изпратена покана за доброволно изпълнение, но пратката не е потърсена. Жалбоподателят е поискал поканата да се връчи чрез работодателя на длъжника, както и е посочил способ за изпълнение – запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

С разпореждане ДСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като на 12.03.2025 г. му е връчена поканата за доброволно изпълнение. Постъпила е молба вх. № 1164/14.03.2025 г. от длъжника А. чрез адв. Михайлова от БАК, с която е поискано вдигане на запора, поради недължимост на сумите, като са приложени писмени доказателства за извършените парични преводи, представляващи дължима месечна издръжка.

ДСИ с разпореждане е вдигнал наложеният запор върху трудовото възнаграждение, като е констатирал преди това, че длъжникът своевременно е погасявал дължимите месечни суми за издръжка на малолетното дете на страните. На 23.04.2025 г. ДСИ се е произнесъл по направените от страните искания и възражения, като е изменил разпореждането от 16.12.2024 г. в частта за приемане на разноски по изпълнителното дело.

Видно от приложеното копие на изпълнително дело № 653/2024 г. на 2

ДСИ Даниела Петрова, на 15.05.2025 г. е подадена жалба вх. № 2508/15.05.2025 г. на длъжника А. против отказа да му бъдат приети разноски по изпълнителното дело. С решение № 489/20.06.2025 г. по гр. дело № 998/2025 г. по описа на БОС съдът е оставил без уважение жалбата на А. за изменение на разпореждането на ДСИ в частта, в която е постановен отказ за приемане като разноски по делото на адвокатски хонорар в размер на 450 лева. За да постанови отказа си, БОС е счел, вземайки предвид разпоредбата на чл.79 от ГПК, че в случая се касае за периодично вземане, поради което не може да се говори за прекратяване на делото до навършване на пълнолетие на детето. Приел е, че не е налице изключението, предвидено в закона, при което длъжникът не дължи разноски. Претендираните разноски в случая са тези, направени от длъжника и те са за негова сметка, като той няма право на разноски.

При така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът намира подадената жалба за неоснователна.

Нормата на чл.79, ал.1, т.1от ГПК предвижда, че при изплащане на вземането след образуване на изпълнителното дело, разноските по изпълнението остават за сметка на длъжника. Разпоредбата следва да бъде тълкувана в съответствие с чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, според която изпълнителното производство подлежи на прекратяване, когато длъжникът представи доказателства за плащане на сумите по изпълнителния лист преди образуването на изпълнителното производство. В последния случай длъжникът по изпълнителното дело не дължи разноски по изпълнението на основание чл. 79, ал. 1, т. 1, предложение 1 от ГПК, тъй като с извършеното плащане преди образуване на изпълнителното дело, длъжникът не е дал повод за неговото образуване. От съвкупността на тези правила се извежда общият принцип, че извършените от длъжника плащания в хода на изпълнителното производство, било по сметката на съдебния изпълнител, било направо по сметката на кредитора, са в резултат на заплахата от принудително изпълнение срещу неговото имущество, за която длъжникът е дал повод като не е изпълнил доброволно задължението си на падежа му или най-късно да датата на образуване на изпълнителното дело. Именно това обстоятелство обосновава дължимостта на таксите и разноските по изпълнението от страна на длъжника, независимо от това на кого е платил след започване на принудителното изпълнение срещу него.

3

Този принцип обаче е приложим единствено по отношение на задълженията, които са възникнали и са станали изискуеми преди образуването на изпълнителното дело, за чието плащане длъжникът вече е бил в забава към тази дата. По отношение на периодичните плащания за бъдещ период, каквото е вземането за месечна издръжка на дете до навършване на пълнолетие, посочените норми не намират приложение, защото тези вземания възникват и стават изискуеми едва в хода на изпълнителното производство.

Длъжникът не може да ги плати предварително наведнъж преди образуването на изпълнителното дело, от една страна, защото периодичният месечен характер на издръжката е съществен за нейното предназначение да покрие битовите нужди на детето през съответния месец, а от друга страна, тъй като се касае за бъдещо вземане, то неговият размер може да бъде променен.

Следователно в случаите, в които изпълнителното производство е образувано за периодично вземане за месечна издръжка за бъдещ период, е обективно невъзможно длъжникът да погаси дълга си преди образуване на изпълнителното дело и да поиска неговото прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, освобождавайки се от задължението за такси и разноски на основание чл.79, ал.1, т.1 от ГПК. След като това е невъзможно, то не е възможно и да се приеме безусловно, че длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело единствено въз основа на факта, че вземането е периодично, поради което страната във всеки един момент дължи заплащането на издръжка.

В конкретния случай, видно от приложените доказателства по изпълнително дело № 653/2024 г. на СИС към РС – Айтос, длъжникът е изплащал през целия период дължимите суми, като с поведението си не е дал повод за образуване на изпълнителното дело. Недоказани останаха твърденията на въззивника, че по силата на постигнатото между страните споразумение издръжката е следвало да се изплаща по банков път, а не както е сторил длъжникът чрез офис на Еконт или Изипей. При това положение не може да се приеме, че длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело, изплащайки сумите не по банков път. Длъжникът не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело и е плащал доброволно дължимите от него суми на взискателя, поради което не дължи претендираната сума за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева. Това налага подадената жалба да бъде оставена без уважение. С оглед резултата по 4 делото на въззивника не се дължат и разноски за настоящото производство.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. В. Г., ЕГН **********, с адрес: *** в качеството си на взискател по изпълнително дело № 20242110400653 по описа на СИС при РС – Айтос, чрез адв. Рамадан Бехчет Нуретин от Адвокатска колегия – Бургас, с адрес: гр. Айтос, ул. Цар Освободител“ № 4, против действията на ДСИ Даниела Петрова, изразяващи се в приемане на Постановление за изменение на Разпореждане от 16.12.2024 г. на ДСИ при РС – Айтос по изпълнително дело № 653/2024 г. в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да приеме хонорар в размер на 450 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5