Решение № 10 от 16.01.2023, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Брезник, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. Н. при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. Н. Гражданско дело № 20221710100232 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

По изложените в исковата молба обстоятелства ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: **********, представлявано от А. А. – Изпълнителен директор и И. И. Е.

– Председател на Управителен съвет, чрез процесуален представител П. А., с адрес: гр.

****************, моли съдът да постановите решение, с което да признае за установено по отношение на В. Г. В., с ЕГН: ********** с адрес: гр. *************, ч е ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 1866.91 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 05.2018 г. до 04.2021 г., мораторна лихва за забава в размер на 266.95 лв. за периода 15.09.2019 г., до 27.01.2022 г., както и сумата за дялово разпределение за периода 01.2019 г. до 04.2021 г. в размер на 34.68 лв. – главница и мораторна лихва за забава в размер на 5.82 лв. за периода от 03.03.2019 г. до 27.01.2022 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 94 по описа РС Брезник за 2022 г.

Ищецът „Топлофикация София“ АД твърди, че се е намирал в облигационно отношение с ответника в качеството на клиент на топлинна енергия по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, одобрени с Решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 11.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период и имот топлинна енергия в размер на претендиранта сума като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че Съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат 1 стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.

2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. С изтичане на посочения срок купувачът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите суми, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед изложеното, се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който че предявения иск е допустим, но неоснователен, като не оспорва начина на формиране на сумите. Твърди, че липсват доказателства за наличието на валидна облигационна връзка между страните по делото. Възразява за погасяване по давност на вземанията за периода 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г., на основание чл. 111 б „в“ ЗЗД. По изложените съображения, моли исковете за главници и лихви да бъдат отхвърлени за периода 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. поради погасяване на вземанията по давност.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК **********, е издадена Заповед ** от 31.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 94 по описа за 2022 г. на Районен съд – Брезник срещу В. Г. В. , за сума от 1866.91 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 05.2018 г. до 04.2020 г. за топлофициран имот, находящ се в гр.

*************, мораторна лихва за забава в размер на 266.95 лв. за периода 15.09.2019 г., до 27.01.2022 г., както и сумата за дялово разпределение за периода 01.2019 г. до 04.2021 г. в размер на 34.68 лв. – главница и мораторна лихва за забава в размер на 5.82 лв. от 03.03.2019 г. до 27.01.2022 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 03.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, и са присъдени разноски на заявителя.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, като срещу нея в срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение.

Разпореждането на съда с указанията по чл. 415 ГПК е връчена на заявителя на 23.05.2022 г., който е предявил искът на 23.06.2022 г.

По делото са представените Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г. Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение върху отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 1977 г.;

Списък на живущите по апартаменти; Съобщения към фактури с № ************ от 31.07.2021 г. и № ********** от 31.07.2020 г.; Договор между ОС на ЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата ДР; Протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за ДР и списък на собствениците и Договор между „Топлофикация София” ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД;

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

2

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника в срок, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР.

Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

За установяване обстоятелството, че ответника В. Г. В. е потребител на топлинна енергия, ищцовата страна е представила Нот. акт за собственост недвижим имот от 20.04.1977 г., съгласно който В. е собственик на имота описан в исковата молба. Видно от представеното извлечение от сметка, то в ищцовото дружество като титуляр на партидата, открита за топлоснабдения имот, е вписана В. Г. В. . Видно от направената по ч.гр.д. № 00094 по описа на Районен съд Брезник за 2022 г. служебна справка, ответницата е с постоянен адрес, който съвпада с адреса на топлоснабдения имот, посочен в исковата молба. При тези доказателства настоящият състав счита, че правото на собственост за исковия период е установено от представените документи, като ответницата е потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с ищцовото дружество по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба. Не са представени доказателства за сключено между страните индивидуално споразумение, което да урежда правоотношението в отклонение от предвиденото в Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Установено е по делото, че В. Г. В. е собственик на процесния имот, считано от 20.04.1977 г. По делото липсват доказателства за последващо преминаване на собствеността за процесния период към друго лице, съответно за учредено вещно право на ползване на друг субект. Такова обстоятелство, ако се твърди от страната, че се е осъществило в правния мир, е следвало да бъде доказано от нея. Да се изисква от ищеца да установява, кому принадлежи правото на ползване върху имота при липса на данни за промяна, вменява недопустимо задължение за страна да установява отрицателен факт – неосъществена промяна. По делото не са ангажирани никакви доказателства собствеността и/или владението на процесния имот в процесния период да е било осъществявано от лица, различни от В. В., както и липсват доказателства 3 същата да е прекратила по установения ред договорните отношения с „Топлофикация София“ ЕАД, възникнали по силата на закона. Предвид изложеното настоящият състав на съда счита, че В. Г. В. е пасивно легитимирана по предявените искове, въз основа на валидна облигационна връзка.

Безспорно е, че вземанията са в размерите, посочени от ищцовото дружество.

Основният спорен въпрос е относно погасяване на вземанията по давност, по който съдът намира следното:

По силата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Следователно в настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а съгласно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

В процесния период между страните са действали Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., които са уреждали по различен начин изискуемостта на вземанията.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача.

Доколкото падежът на вземанията е поставен в зависимост от поведението на кредитора (публикуването им на интернет страницата на дружеството), съдът намира, че приложими относно погасителната давност са правилата за безсрочните задължения, при които давността започва да тече от възникване на задължението. С оглед изложеното, съдът приема, че давността за вземанията за топлинна енергия и услугата дялово разпределение при действието на ОУ, одобрени с Решение № ОУ- 01/27.06.2016 г. на ДКЕВР, започва да тече с изтичане на отчетния период, за който се отнасят.

Волята на ищеца да издаде в по-късен момент обща фактура за цялото вземане не може да промени периодичния характер на вземането и да има за последица по-късна начална дата, от която да тече погасителната давност. Публ икуването на фактурата по естеството си представлява покана за плащане и в този случай, на основание чл. 114, ал. 2 от ЗЗД давността започва да тече от датата на възникване на задължението за сътветния месец, а не от датата на публикуването на фактурата (в този смисъл Решение № 412/11.11.2019 г. по в. гр. д. № 503 по описа за 2019 г. на ОС-Перник).