Решение № 201 от 23.10.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Велико Търново, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Х. ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500320 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от П. И. П. чрез назначения му служебен адвокат Х. Х. – Й. от ВтАК против решение № 284/15.05.2024 г. по гр.д. № 755/2017 г. по описа на ОС Велико Търново, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от П. И. П. против И. И. И. иск за сумата от 61 000 евро, представляваща обезщетение от неправомерно използване на изработен инвестиционен проект, част архитектура и проект за изменение на плана за регулация и плана за застрояване за „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“ за парцел УПИ І – 6368, 6276 в кв. 612 в гр. Велико Търново.

С въззивната жалба се иска отмяна на решението на ОС Велико Търново като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд не е указал на страните с какъв иск е сезиран, не е указал доказателствената тежест в производството, не е отделил спорното от безспорното и по този начин е лишил ищеца от възможността да защити правата си по делото. Поддържа се, че е нарушен и материалният закон, тъй като от представения по делото нотариален акт за учредяване на право на строеж № 882/14.05.2012 г. се установява, че 1 строителството на бъдещата сграда е следвало да се осъществи именно по архитектурния проект, одобрен на 03.01.2008 г., който е изготвен от ищеца.

Прави се извод, че от събраните по делото писмени доказателства се установява солидарната отговорност на страните по договора за суперфиция за неправомерното използване на изработените от ищеца проекти, една от които страни е ответника и без значение е какви са отношенията между тях по договора. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявени иск, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 61 000 евро, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от нарушаване на авторското му право за архитектурен проект „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“ в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, одобрени със заповед на № ПД-18-86/19.09.2008 г. на Началника на СГКК Велико Търново, с номер по предходен план парцел УПИ І – 6368, 6276 в кв. 612 в гр. Велико Търново.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И. И. И. чрез пълномощника му адвокат Г. Гаврилова от ВтАК, с който се оспорва основателността на жалбата и иска първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение и се представя договор за правна защита и съдействие.

В о.с.з. въззивникът не се явява, но назначения му служебен адвокат Х.

Х. – Й. от ВтАК се явява и поддържа въззивната жалба и писменото становище на въззивника, с което се представят писмени доказателства. В представените по делото писмени бележки се поддържат доводите във въззивната жалба, които не следва да бъдат преповтаряни.

В о.с.з. въззиваемата страна И. И. И. не се явява и не се представлява, но чрез пълномощника му адвокат Г. Гаврилова от ВтАК депозира писмено становище, с което поддържа отговора на въззивната жалба на насрещната страна. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв..

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивният съд приема, че решението на Окръжен съд Велико Търново е валидно, допустимо и правилно като краен резултат по следните съображения:

С ИМ след многократните й уточнения въззивникът, ищец в първата 2 инстанция твърди, че през периода 2006 г. – 2007 г. е изработил архитектурен проект за „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“ в парцел УПИ І – 6368, 6276 в кв. 612 в гр. Велико Търново, сега ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, одобрени със заповед на № ПД-18-86/19.09.2008 г. на Началника на СГКК Велико Търново и проект за изменение на плана за регулация и плана за застрояване в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново по възлагане от лицата И. И. и Д. Б. при договорено общо възнаграждение в размер на 61 000 евро. Твърди, че към момента на изработване на проектите имотът с административен адрес: гр. Велико Търново, ********* е бил собственост на Д. Н. Д. и Н. Р. К., а лицата И. И., Д. Б. и Н. Б. са имали инвестиционни намерения да строят в имота горепосочената жилищна сграда с магазини и гаражи, поради което му предоставили всички необходими документи, свързани с имота – скици, нотариални актове и т.н.. Твърди, че на 19.12.2007 г. по взаимно съгласие на страните по договора за изработка задължението за плащане на парично възнаграждение в размер на 61 000 евро е трансформирано в поето задължение от И. И. и Д. Б. да му прехвърлят собствеността върху недвижим имот в строеж, представляващ апартамент с площ 114,54 кв.м., находящ се в гр. Велико Търново, жк. „Бузлуджа“, на стойност 61 000 евро. Твърди, че същата дата е сключил предварителен договор с И. и Б., по силата на който същите поели задължение да му прехвърлят собствеността върху имота и след получаване на проектите отразили, че е извършено плащане на 61 000 евро без реално да е направено такова, като постигнали съгласие с придобиване на собствеността върху имота да се счита погасено вземането му за възнаграждение за работата по архитектурния проект и проекта за изменение на ПУП. Твърди, че след изработването им предал проектите на възложителите, като архитектурният проект е одобрен от гл. архитект на Община Велико Търново на 03.01.2008 г..

Твърди, че през 2013 г. е бил потърсен от строителя на сградата „Софикострой“ ЕООД във връзка с промени по проекта и след това разбрал, че собствениците на имота с договор от 14.05.2012 г., отразен в посочен нотариален акт са учредили право на строеж на други лица, сред които И. И.

И. /син на И. И./, както и че строителството е възложено и извършвано по изготвения от него и одобрен архитектурен проект. Твърди, че е изпратил нотариална покана до собствениците на имота за съдействие във връзка с 3 заплащане на възнаграждението за изготвените проекти, но не е получил отговор. Твърди, че през 2015 г. имотът, предмет на предварителния договор за покупко-продажба след като е бил разделен на два отделни апартамента е продаден от ответника И. И. И. на трети лица. Твърди, че в след като узнал и това обстоятелство разбрал, че е измамен и няма да получи възнаграждение за изработените проекти така както му е обещано. Според ищеца след като ответникът е едно от лицата, в полза на които на 14.05.2012 г. е учредено право на строеж на жилищната сграда въз основа на изработените от него проект за изменение на ПР и ПЗ и архитектурен проект, същият наред с останалите страни по договора за суперфиция носи солидарна отговорност за нарушаване на авторското му право чрез ползване на проектите без съгласието му и без да е заплатено възнаграждение за това.

С отговора на ИМ ответникът И. И. И. не оспорва сключването на договор за учредяване на право строеж на 14.05.2012 г., обективиран в нотариален акт № 882 том V рег. № 6091 дело № 205/2012 г. по описа на нотариус Г. С., рег. № 347 и район на действие ВтРС на конкретната жилищна сграда в гр. Велико Търново по одобрен архитектурен проект, по който наред с други лица се явява приобретател на правото на строеж, но оспорва между страните да има облигационно правоотношение във връзка със заплащане на възнаграждение и счита, че не следва да носи отговорност за строителството на процесната сграда по посочения в договора архитектурен проект. Твърди, че договорни отношения във връзка с изготвянето на проекта на сградата е имало между праводателите му по договора за учредяване право на строеж Н.

К. и Д. Д. и ищеца като изпълнител, но същите са прекратени от възложителите с уведомление през 2013 г.. Оспорва истинността на договора о т 19.12.2007 г., сключен между ищеца, И. И. и Д. Б., поддържа, че по договора не е налице плащане от страна на ищеца и счита, че този договор не го обвързва, тъй като не е страна по него.

С обжалваното решение на ВтОС е отхвърлен изцяло предявения иск с правно основание чл. 95 ал. 1 от ЗАПСП за сумата от 61 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от пропуснати ползи от неполучено възнаграждение в резултат на нарушаването на авторското право на въззивника по отношение на архитектурен проект и проект за изменение на регулационния и застроителен план на имота, като ползван от ответника без съгласието на ищеца и без да му е заплатено възнаграждение за изработването и ползването. За да отхвърли предявения иск за имуществени вреди в резултат на нарушение на авторското право на ищеца съдът е приел, че ищецът не е доказал наличие на неправомерно виновно поведение на ответника по повод на ползване на проектите, изработени от ищеца, че между ищеца и възложителите на проектите е възникнало облигационно правоотношение и ищецът следва да насочи 4 претенциите си към лицата, които са му възложили проекта и на които го е предоставил.

Великотърновският апелативен съд приема от фактическа и правна страна следното:

С оглед оплакванията във въззивната жалба за липса на дадени указания от първоинстанционният съд във връзка с възприетата релевантна правна квалификация на иска с определението по реда на чл. 267 от ГПК въззивният съд е указал на страните доказателствената тежест в производството, а именно, че за да бъде ангажирана отговорността на ответника по предявения иск с правно основание чл. 95 ал. 1 ЗАПСП в тежест на ищеца е да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл.

3 ал. 1 т. 6 и т. 8 от ЗАПСП; 2. ищецът да е носител на твърдяното авторско право – обект на закрила; 3. срокът на закрила на авторското право да не е изтекъл; 4. виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в използване на произведението, обект на авторско право в нарушение на авторското право на ищеца и 5. за ищеца да е настъпила имуществена вреда в претендирания размер в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на ответника. ВтАС е указал, че в тежест на ищеца е да докаже, че въз основа на създадени от него архитектурен проект и проект за изменение на плана за регулация и плана за застрояване е изградена Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, одобрени със заповед на № ПД-18-86/19.09.2008 г. на Началника на СГКК Велико Търново, с номер по предходен план парцел УПИ І – 6368, 6276 в кв. 612 в гр. Велико Търново, като архитектурният проект е реализиран от ответника в нарушение на авторското право на ищеца, в резултат на което нарушение за ищеца са произтекли имуществени вреди в претендирания размер, представляващи пропуснати ползи от неплатено възнаграждение. ВтАС е указал също, че в тежест на ответника е да докаже възраженията си, вкл. че ползването на проектите, създадени от ищеца е предоставено на учредителите на правото на строеж Н. К. и Д. Д. и черпи права от това облигационно правоотношение.

Установява се от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че: