Решение № 12675 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12675 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110141249 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Съдът е сезиран с предявен от И. Д. Ш. срещу А. М. Д. положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 5368,56 евро (10500,00 лв.), произтичаща от Запис на заповед, издаден на 18.05.2024 г. от ответницата в полза на ищеца с падеж 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.

417 от ГПК в съда – 21.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК по ЧГД № 16653/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че на 18.05.2024 г. ответницата е издала в негова полза запис на заповед, по силата на който безусловно се е задължила да плати сумата от 10 500 лв., като падежът на паричното задължение е настъпил на 31.05.2024 г., а мястото на плащане е определено в АДРЕС. Въпреки поетото безусловно и неотменяемо задължение за плащане, ответницата не е платила сумата по записа на заповед в срок. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 1 ответницата, с който оспорва предявения иск. Твърди, че е налице каузално отношение във връзка с издадения запис на заповед, като същият е издаден във връзка със сключен устен договор за заем между страните, по силата на който на 18.05.2024 г. й е бил предоставен заем в размер на 10 500,00 лв., срещу задължение за връщане на получената сума. Твърди, че на 16.01.2025 г. е върнала част от заетата сума в размер на 10 000 лв., която е била преведена по негова сметка. Останалата дължима в размер на 500 лв. му е върнала няколко дни по-късно в брой. Счита, че с оглед изпълнението на задълженията по каузалното правоотношение предявените искове са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважаване.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

535 ТЗ.

Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативно установяване на следните предпоставки (юридически актове), а именно: 1. наличието на валидна ценна книга (менителничен ефект) – запис на заповед, който е редовен от външна страна, т. е. отговаря на императивните изисквания на чл. 535, вр. с чл. 536 ТЗ; 2. издател на записа на заповед да е ответника; 3. поемател по записа на заповед да е ищецът, т. е. записа на заповед да е издаден в негова полза; 4. размера и изискуемостта на вземането по менителничния ефект.

В тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки.

В тежест на ответницата е било да докаже правопогасяващи или правоизключващи възражения за недължимост на процесната сума, вкл. каузално правоотношение и погасяването на задълженията по каузално отношение.

Въз основа на заявление от 21.03.2025 г. от И. Д. Ш. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 9853/02.04.2025 г. и изпълнителен лист от 02.04.2025 г. по ЧГД № 16653 по описа за 2025 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с. срещу длъжника А. М. Д. за следните суми: 10500,00 2 лв., произтичаща от Запис на заповед, издаден на 18.05.2024 г. от ответницата в полза на ищеца с падеж 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 21.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането и 1185,00 лв. разноски по делото, а именно: 210,00 лв. държавна такса и 975,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и издадени изпълнителен лист е образувано ИД № 2025***0402004 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № *** при КЧСИ, с район на действие СГС, като препис от заповедта за изпълнение, изпълнителния лист и записа на заповед са връчени на А. М. Д. на 28.05.2025 г. с покана за доброволно изпълнение изх. № 30771/10.04.2025 г.

Длъжникът А. М. Д. е подала възражение срещу заповедта за изпълнение на 02.05.2025 г., още преди да е започнал да тече срокът по чл. 414 ГПК (очевидно длъжникът е разбрал за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист преди връчването на ПДИ от ЧСИ).

С разпореждане от 22.05.2025 г., връчено на 23.06.2025 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си.

В срока по чл. 415 ГПК – на 22.07.2025 г., ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането му по исков ред.

В отношенията между страните е безспорно, а и от представения в оригинал в заповедното производство, присъединено към настоящото дело, запис на заповед се установява, че същият отговаря на императивните изисквания, регламентирани с разпоредбата на чл. 535 ТЗ. Ето защо и с доклада на съда, обявен за окончателен без възражения от страните съдът обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото обстоятелството, че на 18.05.2024 г. ответницата е издала в полза на ищеца запис на заповед, по силата на който безусловно се е задължила да плати сумата от 10 500 лв., като падежът на паричното задължение е настъпил на 31.05.2024 г., а мястото на плащане е определено в АДРЕС.

В отношенията между страните по делото спорни се явяват два въпроса:

1. Наличието на каузално правоотношение, породено от сключен между страните устен договор за заем, за обезпечение на вземането по който е издаден процесният запис на заповед; и 2. Плащането на дълга по записа на 3 заповед, респ. по каузалното правоотношение.

Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието й, нито е условие за нейната действителност. В същото време записът на заповед се издава във връзка с конкретно правоотношение между издателя на записа и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума.

Съгласно разясненията по т. 17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и е доказателство за съществуването на вземането. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.

В разглеждания случай от страна на ответника не са представени доказателства, от които може да се установи по безспорен начин наличието на твърдяното каузално правоотношение, както и че процесния запис на заповед е бил издаден за обезпечение именно на твърдения договор за заем. От 4 представеното извлечение от банкова сметка на ответника се установява плащане към ищеца на 16.01.2025 г. в размер на 10000,00 лв. с основание „връщане на заем“. Ищецът обаче оспорва да е получил плащане, а същевременно не е установена връзка между извършеното плащане и договора за заем от една страна и записа на заповед от друга. А по отношение на плащането на сумата от 500,00 лв. в брой, съдът не допусна искането на ответника за установяване на това плащане със свидетелски показания предвид забраната по чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК.

Съдът намира, че положителният факт на плащането на дълга също не е установен пълно и главно от страна на ответника.

Предвид не доказаната връзка на менителничния ефект с конкретно каузално правоотношение съдът не дължи да изследва същото, респ. от страна на ищеца да се доказват елементите на договора за заем и изправността му като страна по същия. Ето защо и следва да се даде отговор на въпроса дали ищецът се легитимира като поемател по редовен от външна страна запис на заповед.

За да притежава изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити: 1. наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. падеж;

4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; и 7. подпис на издателя, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4 на същата норма – т. е. законодателят изрично допуска случаите на нередовност на падежа, мястото на плащане и мястото на издаване на ценната книга да бъдат санирани.

Представения и приет в производството запис на заповед съдът намира, че е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми съгласно ТЗ реквизити. Падежът за заплащане на сумите по записа на заповед е настъпил на 31.05.2024 г., с оглед което и предявеният иск следва да бъде уважен.

По изложените съображения исковата претенция се явява установена както по своето основание, така и по размер и следва да се уважи.

5

По отношение на разноските:

При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът. Същият претендира и доказва разноски в размер на 1429,06 евро (2795,00 лв.), от които за заповедното производство 210,00 лв. за държавна такса и 975,00 лв. за адвокатско възнаграждение и за исковото производство 210,00 лв. за държавна такса и 1400,00 лв. за адвокатско възнаграждение. По възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира, че адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца следва да се редуцира, както следва: за заповедното производство до размера от 825,00 лв.; за исковото производство до размера от 1345,00 лв. При това положение на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 1324,25 евро (2590,00 лева).

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от И. Д. Ш., ЕГН ********** срещу А. М. Д., ЕГН ********** положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 5368,56 евро (10500,00 лв.), произтичаща от Запис на заповед, издаден на 18.05.2024 г. от ответницата в полза на ищеца с падеж 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 21.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК по ЧГД № 16653/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.