Решение № 310 от 27.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Пазарджик, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20225200100421 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК.

Производството по делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 242/28.06.2023 г., с което съдът е отхвърлил исковете на ищеца Г. С. Т. срещу „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 131 048.57 лв., която включва сбор от възнаградителни лихви в размер на 130 907.10 лв. и наказателни лихви в размер на 141.47 лв., за периода от 4.08.2008 г. до 15.07.2022 година, по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №095/4.08.2008г., Анекс №1 от 11.06.2010г. и Анекс №002 от 21.05.2012 година, като неоснователни, като е осъдил ищеца с оглед изхода на спора да заплати на ответника сторените от него разноски в размер на 2314.80 лв.

С молба вх. № 6932/01.08.2023 г. ищецът е поискал на основание чл.250, ал.1 ГПК допълване на решението съобразно въведеният от нео петитум, а именно и относно поисканото прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 9.4 от ОУ, при които „УниКредит Булбанк“ АД е предоставил ипотечни кредити на физически лица към Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №095 от 04.08.2008 г.; както и на клаузата на чл.11.1.3 от Договор за банков ипотечен кредит №095 от 04.08.2008 г., на основание разпоредбите на чл. 146, ал.1 от ЗПП във вр. с чл. 143, ал.1 ЗПП.

Със същата молба е поискано още и изменение на решението в частта за разноските. Изложени са съображения за необходимостта от преразглеждане на този въпрос и респ. липсата на предпоставките за присъждането им в тежест на ищеца 1 предвид разрешенията, съдържащи се в Решение по съединени дела С-224/19 и С259/19 на Съда на ЕС. В цитираното решение на СЕС било посочено, че чл. 6, параграф 1 и чл.7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния ѝ характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Сочи се и че в случая присъждането на разноските в полза на ответника-търговец нарушавало принципа на ефективност и приетото в чл. 6, параграф 1 и чл.7, параграф 1 от Директива 93/13.

В срока по чл.250, ал.2 ГПК и респ. чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който се излагат доводи за неоснователност на исканията. Във връзка молбата по чл. 250 ГПК са изложени съображения, че с оглед отхвърлителния диспозитив по отношение на предявения иск с правно основание чл.55. ал.1 ЗЗД, несъмнено се потвърждавала и действителността на оспорените клаузи. Била налице обвързаност между предявените искове, като в диспозитива на крайния съдебен акт, съдът правилно приел, че всички претенции са неоснователни и като такива са отхвърлени. По отношение искането за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК в отговора се излагат доводи, че смисълът на изразеното становище в решението на СЕС по присъединените дела С-224/19 и С-259/19, е да се избегне хипотеза, в която претенцията на потребителя за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор се оказва основателна, но искът му за връщане на част от претендираните суми, се приема от съда за неоснователна. Аргументира се тезата, че разглеждания случай обаче не е такъв и на ищеца не са присъдени разноски, тъй като исковете му са намерени от съда за изцяло неоснователни.

Съдът приема, че исканията на ищеца са процесуално допустими.

По искането за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК :

Съдът приема, че молбата за допълване на решението Е ОСНОВАТЕЛНА.

В разглежданата хипотеза с оглед данните по делото не е налице необходимост от разглеждане искането в открито съдебно заседание.

Предвид изричното въведения от ищеца петитум за прогласяване нищожността на описаните клаузи съдът е формирал ясни и недвусмислени мотиви, а именно, че клаузите са действителни, т.е. исковете подлежат на отхвърляне. Констатира се, че въпреки това в диспозитива на съдебният акт тази воля на съда не е била обективирана, поради технически пропуск при изписването.

2

Ето защо съдебното решение ще следва да се допълни в посочения смисъл по реда на чл. 250 ГПК като се постанови отхвърляне на посочените претенции на ищеца.

По искането за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК :

Съдът приема, че молбата се ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

Във връзка с оплакванията в молбата следва да се посочи, че в конкретната хипотеза с решението съдът е разпределил отговорността за разноските с оглед изхода на спора, т.е. съобразявайки, че претенциите на ищеца са изцяло отхвърлени. Видно е от внимателния прочит на посоченото в молбата Решение на СЕС по съединени дела С224/19 и С-259/19, че разрешенията, дадени в т.5 от диспозитива му всъщност изключват възможността за възлагане на потребителя на съдебни разноски в зависимост от върнатите му суми, при положение че искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. (това изрично е посочено от СЕС в т.93-т.99 и по-специално в т.98 от цитираното решение). Очевидно е, че конкретните разрешения, дадени от СЕС не касаят частта от разноските, дължими от страна на потребителя – ищец, с оглед отхвърлената част на неговите претенции, а точно обратната хипотеза – не се допуска обвързване на отговорността му за разноски, съразмерно уважената част от исковете му, тъй като по този начин би създала евентуална пречка, която ще възпрепятства потребителя да упражнява правата си и да предявява претенции. Видно е, както се посочи и по-горе, че настоящата хипотеза не е такава, тъй като в случая исковете на ищеца, в т.ч. и относно прогласяване нищожността на цитираните клаузи поради неравноправния им характер, са изцяло отхвърлени и именно затова е обвързана и отговорността му за разноските по делото.

(аргументи в този смисъл се съдържат и в съдебната практика, обективирана в Определение № 366/16.08.2022 г. по гр.д. № 1085/2022 на ВКС, І т.о. и др.) Предвид на изложените съображения според настоящия съдебен състав не са налице основания за ревизия на решението по реда на чл.248 ГПК и молбата в тази й част ще следва да се остави без уважение.

Ето защо и на основание чл. 250, ал.3 ГПК и чл. 248, ал.3 ГПК, съдът РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение № 242/28.06.2023 г., постановено по гр.д. № 421/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, със следния текст в диспозитива:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. С. Т., ЕГН **********, от гр. В., ул.“Б. К.“ №, срещу „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.София пл.“Света Неделя“ №7, за прогласяване 3 нищожността на клаузата на т.9.4 от Общите условия , при които „УниКредит Булбанк“ АД е предоставил ипотечни кредити на физически лица към Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №095 от 04.08.2008 г., сключен между Г. С. Т., като кредитополучател-потребител и „УниКредит Булбанк“ АД, както и за прогласяване нищожността на клаузата на чл.11.1.3 от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 095 от 04.08.2008 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6932/01.08.2023 г., подадена от ищеца Г. С. Т., чрез пълномощника му адв. Б. Б. (АК-Видин), съдържаща искане за изменение на Решение № 242/28.06.2023 г. по гр.д. № 421/2022 г. по описа на ПзОС в частта за разноските, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд -Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на съдебните решения.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4