Определение № 24262 от 01.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24262 гр. София, 01.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511050 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. С. С. против определение от № 26950 от 22.06.2025г. по гр.д. № 55342/2024 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, с което е оставена без уважение молба от жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди, че по делото своевременно, преди приключване на устните състезания, представил доказателства за размера на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева с ДДС. Ответникът не направил възражение за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение до приключване на съдебното дирене пред районния съд. При това положение не съществувала процесуална възможност за съда да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от ищеца, или да откаже да ги присъди. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на ВКС, както и на ТР № 1/2020 от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че съдът следи служебно за нищожността на сделки, които имат знаение за предмета на делото, а не за разпределението на разноските, които са последица от решаването на спора, но не са част от предмета на делото. Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо това да измени постановеното по делото решение, като му присъди направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер от 2400 лв. с ДДС.

Ответникът по жалбата я намира за неоснователна и моли съда да я отхвърли, като се позовава на съдебна практика на ВКС - определение № 843/27.02.2024 г. по гр.д. № 731/2023г. и на практика на съдилищата в страната.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото 1 доказателства, достигна до следните изводи:

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

С определение от 22.06.2025г. по гр.д. № 55342/2024 г. на СРС, на основание чл.248 от ГПК, е оставена без уважение молба вх. № 115685/01.04.2025 г., подадена от В. С. С., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В мотивите към определението е посочено, че на ищеца не са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение не поради възражение за прекомерност, направено от ответника, а поради констатирана злоупотреба с право, за която съдът следи служебно.

Първоинстанционният съд се е позовал на съдебна практика на ВКС - определение № 174 от 26.04.2021г. по ч. гр. д. № 560/2021 г., III г. о., ГК, както и на практика на СГС. Приел е, че претенцията за разноски е в размер, който значително надхвърля цената на иска, поради което е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, която нарушава установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. В мотивите е посочено още, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че ищецът е инициирал множество съдебни производства с цел генериране на разноски.

Определението следва да бъде отменено частично, поради следните съображения:

С исковата молба са били предявени от В. С. С. против „Стик –Кредит“ АД следните искове: 1/главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр чл.22, вр чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен от разстояние № 1025244 от 11.12.2023 г.; 2/евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на договора, предвиждаща заплащане на неустойка от потребителя при непредставяне на обезпечение по договора.

С решение № 5700/31.03.2025 г. по гр.д. № 55342/2024 г. Софийският районен съд е уважил предявения от В. С. С. против „Стик-Кредит“АД главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен от разстояние № 1025244 от 11.12.2023 г.

С решението съдът е присъдил разноски на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, само за държавна такса, не и за адвокатско възнаграждение, тъй като е приел, че договорът за правна помощ, с който е договорено заплащане на адвокатско възнаграждение от 2400 лв. с ДДС, е нищожен, поради злоупотреба с право. Съдът е направил този извод, като е определил цена на иска за плогласяване нищожността на договора от 650 лв. и я е съпоставил с претендираното адвокатско възнаграждение от 2400 лв., като е взел предвид и обстоятелството, че ищецът е образувал множество други дела с ответника, по които предмет са идентични договори - грд. № 22828/2024 г. , № 28750/2024 г. и 40985/2024 г., като по този начин многократно е увеличил задълженията за разноски по делата.

2

Видно от доказателствата по делото ответникът до приключване на устните състезания по делото не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. Съдът служебно се е позовал на нищожност на договора за правна помощ, представен от ищеца, като е приел, че същият е нищожен на основание чл.3 от ГПК, поради което е отказал да присъди разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение, макар предявеният по делото главен иск иск да е уважен изцяло.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че за съда не съществува процесуална възможност да прецени дали договорът за правна помощ е нищожен. Съгласно ТР № 1/2020 г. от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС: „Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства“. В конкретния случай действително се касае за правна сделка, която не е от значение за решаване на правния спор, но тя е от значение за определяне на разноските.

След като съдът разпределя разноските по делото, с оглед на изхода от правния спор, при което е длъжен да обсъди представените от страните доказателства за направени разноски, то не би могло да се очаква да определи разноски въз основа на нищожен договор за правна помощ, тъй като това би било нарушение на основен принцип на правото – принципът на добросъвестността/чл.12 от ЗЗД, чл.3 от ГПК/. В конкретния случай действително не е направено възражение за нищожност на договора за правна помощ от ответника, нито от страните по договора за правна помощ, но съдът би могъл служебно да се произнесе по този въпрос, тъй като нищожността произтича от представените доказателства по делото.

Предявеният иск е за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, по който ответникът дължи плащане на сума в общ размер от 650 лв., а е поискал заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение от 2400 лв. с ДДС. Очевидно разноските за адвокатско възнаграждение надхвърлят повече от три пъти стойността на договора за потребителски кредит, а това е злоупотреба с право и съдът не може да съдейства на недобросъвестната страна, а е длъжен да осуети злоупотребата с право./определение № 174/26.04.2021 г. по чгрд. № 560/2021 г. на ВКС/.

Макар настоящият състав да споделя мотивите на районния съд, че договорът за правна помощ е нищожен, поради злоупотреба с право, няма основание ищецът да не получи никакви разноски за адвокатско възнаграждение. Това е така, тъй като разноски за адвокатско възнаграждение са били направени от В. С. видно от фактура № 010002049/24.03.2025 г. и касов бон към нея След като ищецът е защитаван от адвокат, за адвокатската защита винаги се дължат разноски. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът или адвокатът от ЕС има право на възнаграждение за своя труд. Когато по делото е оказана адвокатска помощ и съдействие в рамките и въз основа на надлежно учредена или потвърдена впоследствие представителна власт, за страната, в чиято полза е решено делото, както и за ответника – при прекратяването му, възниква потестативното право за репариране на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА 3 предвижда, че размерът на дължимото възнаграждение се определя с договор и трябва да бъде в справедлив и обоснован размер. Заплащането на възнаграждение е дължимо и при липса на договор, в който случай, съгласно чл. 36, ал. 3 ЗАдв - по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента, адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.

В този смисъл, след като е уважен предявеният от ищеца иск и той е бил защитаван от адвокат, няма основание да му се откаже да получи разноски за адвокатско възнаграждение. Тъй като съдът прие, че договорът за правна помощ е нищожен, поради злоупотреба с право, но са направени разноски за адвокатско възнаграждение, то техният размер следва да бъде определен при съобразяване на интереса от предявения иск, фактическата и правна сложност на делото, обема на защита, осъществена от адвоката. В конкретния случай стойността на договора за потребителски кредит е 650 лв., делото не е сложно от фактическа и правна страна, по спорове за действителността на договори за потребителски кредит е формирана многобройна съдебна практика, а по делото са представени единствено писмени доказателства, като производството е приключило в едно съдебно заседание, поради което съдът определи размера на адвокатското възнаграждение на 300 лв.

Тъй като изводите на двете инстанции частично не съвпадат, обжалваното определение следва да бъде отменено частично и вместо това да се измени решението на районния съд, като се присъди в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 26950/22.06.2025 г. по гр.д. № 55342/2024 г. на СРС, ГО, 35 състав, в частта, в която е оставил без уважение молба вх. № 115685/01.04.2025 г. за изменение на решение № 5700/31.03.2025 г. по гр.д. № 55342/2024 г. на СРС, ГО, 35 състав, относно разноските за адвокаско възнаграждение за сумата над 300 лв. до 2400 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 5700/31.03.2025 г. по гр.д. № 55342/2024 г. на СРС, ГО, 35 състав, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение в полза на В. С. С., ЕГН **********, като ОСЪЖДА „Стик – Кредит“ АД, ЕИК202557159, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 26950/22.06.2025 г. по гр.д. № 55342/2024 г. на СРС, 4

ГО, 35 състав, в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5