Решение № 548 от 29.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000500584 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл.ГПК е образувано по жалба на А. А.

И. от гр.***, чрез адв.Н. В. от АК Добрич насочена против Решение № 6496/26.11.2024 г., постановено по гр.д. № 787/2024 г. по описа на СГС, ГО в частта му, с която е отхвърлен предявения от въззивницата против ЗК“Лев инс“АД осъдителен иск за присъждане застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумата над присъдените 18 000 лева и до пълния претендиран размер за 70 000 лева.

В

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на приобщените по делото доказателства, в отклонение на установеното от приложимия материален закон чл.53 ЗЗД, както и поради неговата необоснованост.

Твърди се първоинстанционният съд да не е обсъдил всички имащи значение за делото факти, поради което и стигнал до неправилни извод и определяне на обезщетение, несъответстващо на степента на претърпените от ищцата-въззивница неимуществени вреди.

Поддържа се на първо място съдът да не е анализирал наличните доказателства в тяхната съвкупност при установяване механизма на настъпване на процесното ПТП, а от там е дал и неправилен отговор на въпроса съпричинила ли е пострадалата настъпването на вредоносния за нея резултат.

Отделно се поддържа при определяне на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди на въззивницата съдът да е игнорирал наличните доказателства относно нейната възраст и негативното въздействие на полученото в следствие на инцидента увреждане по отношение на общото й здравословно състояние и възможността да се обслужва сама. Твърди се да не са взети предвид и вида на увреждането, обстоятелството, че въззивницата не се е възстановила напълно от последиците от него, инфлационните 1 процеси и др.

Като излага конкретни доводи в подкрепа на тези оплаквания е поискано от настоящата инстанция отмяна на решението на СГС в обжалваната му отхвърлителна част и по съществото на спора уважаване на предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в пълен размер.

Насрещната страна не е подала отговор по въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му отхвърлителна част, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо в ожалваната му отхвърлителна част, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.

Освен в частта по предявения иск за присъждане на обезщетения за причинени имуществени вреди, същото е влязло в сила и в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на въззивницата неимуществени вреди в размер на присъдените от първоинстанционния съд 18 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

Горният факт предпоставя да е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от А. А. И. против ЗК“Лев инс“АД, която е задължителна и за настоящата въззивна инстанция, а именно: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата К. Д. и застрахователя - въззиваем, както и 2/ в кумулативна даденост елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, на което правно основание почива отговорността от прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди виновно противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на извършителя на деликта, причинило вреда на пострадания, както и причинно-следствена връзка между вредата и противоправното виновно поведение.

По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивницитеищци неимуществени вреди в резултат на противоправното виновно поведение на деликвента К. Д., застрахован по застраховка „ГО“ при въззивника застраховател пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. са допуснати и изслушани две самостоятелни автотехническа и съответно медицинска експертиза, при чийто самостоятелен анализ настоящия решаващ състав приема следното от фактическа страна:

Ангажираните писмени доказателства и изслушаната съдебно-автотехническа експертиза са установили по безсъмнен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП на 22.02.2023 г., а именно: около 11.30 ч. в гр. Добрич, в светлата част на денонощието пешеходката А. И. се е движила по локална улица след кръстовището с ул. „Х. Ботев“, в близост до фризьорски салон и до сградата на бл. 5, предприемайки пресичане на локалната улица, в посока от фризьорския салон към бл. 5. В същото време и на същото място лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ с ДК № ********, управляван от К. Д., се намирал на локалната улица, след кръстовището с ул.„Х. Ботев“, в близост до бл. 5. Водачът на автомобила предприел маневрата „движение на заден ход“ в посока от бл. 5 към кръстовището с ул. „Х. Ботев“ със скорост на движение не повече от 5 км/ч. Посоката на движение на пешеходката била отляво надясно, а спрямо товарния автомобил „Форд“, по траектория на движение разположена зад товарния автомобил. При движението на заден ход на лекотоварния автомобил и на пешеходката по описания маршрут настъпил удар между 2 лявата задна врата на товарния автомобил и тялото на пешеходката, като ударът настъпил на пътното платно на локалната улица и в резултат на същия пешеходката паднала на асфалтовата настилка.

Неоспорената от страните автотехническа експертиза е докладвала, че мястото на удара по дължина е на пътното платно на локална улица, водеща към чл. 5 в кв. „Х. Ботев“ в гр. Добрич, в близост до кръстовището с ул. „Х. Ботев“ и е на разстояние от около 3 метра след линията на ориентира /показан на изготвената скица към експертизата/, а по широчина – на около 1,50 метра вляво от десния край на платното за движение.

Експертът по тази експертиза е дал становище, че пешеходката е разполагала с техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП ако не е предприела навлизане на платното за движение на локалната улица, като преди навлизането е следвало преди всичко да се убеди, че предприемайки пресичане не се поставя в опасност от преминаващи по улицата транспортни средства.

Основната причина за настъпване на инцидента обаче е поведението на водача на автомобила, който е предприел маневрата за движение на заден ход, без да осигури адекватно обезопасяване на същата в процеса на извършването й. Ако е изпълнил тези си задължения по ЗДвП инцидентът е бил предотвратим.

Изложеното, според решаващият състав, обосновава извод, че и двете посочени причини са довели до настъпване на пътния инцидент, към което приносът на пешеходката И. правилно е зачетен от първоинстанционни съд и е прието за основателно въведеното от ответника застраховател възражение по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат за пострадалата.

Съдебната практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е трайна и последователна в разбирането си принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД да е винаги налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил настъпването им. Този принос трябва да е установен конкретно /а не хипотетично/ за всеки отделен случай от ответника, чиято е тежестта да установи възражението си за наличието му, т.к. е в негов интерес - с това възражение се цели намаляване на отговорността му към увреденото лице. Не е налице такъв принос тогава, когато вредоносният резултат би настъпил и без противоправното действие или бездействие от страна на пострадалия.

Степента на съпричиняване се определя чрез сравняване тежестта на нарушението на делинквента и на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.

В случая при извършването на тази преценка решаващият състав съобрази всички приобщени по делото доказателства, касаещи механизма на настъпване на произшествието и най-вече неоспореното заключение на автотехническата експертиза в насока основна причина за настъпилото ПТП да нарушаването на правилата за движението по пътищата от страна на водача на лекотоварния автомобил „Форд Транзит“, установени в чл. 40 от ЗДвП /преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности/.

Произшествието не би настъпило обаче вкл. при тези нарушения, ако пешеходеца А.

И. не е навлязла на пътното платно без да изпълни задълженията си по чл.113 ЗДвП - при пресичане на платното за движение да преминава само по пешеходна пътека, при това, при спазване на правилото преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, вкл. да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и по чл.114, т.2 ЗДвП - да не пресича платното за движение при ограничена видимост.

Противно на оплакванията във въззивната жалба същата да е изпълнила добросъвестно задълженията си като пешеходец доказателствата по делото установяват категорично, че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно на място, на което 3 не е обозначено с пешеходна пътека, от една страна. От друга - безсъмнено е установено от неоспорената автотехническа експертиза, че същата е предприела пресичане на пътното платно при несъобразяване на започналата маневра движение „на заден ход“ от лекотоварния автомобил, доколкото ударът е настъпил между лявата задна врата на товарния автомобил и тялото на пешеходката, на пътното платно. Така установения механизъм опровергава твърденията във въззивната жалба пешеходката да е предприела пресичане на улицата между спрели автомобили - т.е. зад лекотоварния автомобил, защото в този случай ударът би бил в задната част на автомобила, а не в задната лява врата.

За изчерпателност следва да се отбележи, че дори тези твърдения да се счетат за състоятелни /което не се споделя от настоящия състав/, в посочената хипотеза пешеходката би поставила себе си в невъзможност да бъде възприета от водачите на автомобили /пресичайки между тях/, осъществявайки по този начин нарушение по смисъла на чл.114, т.2 ЗДвП.

При гореизложеното и при извършеното сравнение на поведението и действията и на двамата участници в инцидента, както и тежестта на допуснатите от тях нарушения на правилата за движението по пътищата, причинили настъпването на вредоносния резултат, въззивната инстанция приема за правилен, обоснован и напълно споделим изводът на СГС поведението и на двамата участници в инцидента да е станало причина за настъпването му, а приносът на пострадалата е отчетен на 10%.