Решение № 16 от 21.01.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Враца, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20231400500239 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” ЕАД срещу Решение № 118 от 06.04.2023 г. по гр.д. 20221440101575 по описа на Районен съд Козлодуй, с което състав на съда се е произнесъл по предявения пред него иск, като е признал за установено на основание чл. 439 вр. чл.124,ал.1 от ГПК, че Д. Й. М., ЕГН ********** от *** не дължи на "Електрохолд продажби" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от членовете на управителния си съвет - Д. С. С., Х.

Б. Б. и К. К., сумата от 417.27 лева - главница за неплатена консумирана електрическа енергия за периода от 12.11.2016 г. до 12.01.2017 г., 16.67 лева лихва, законна лихва от датата на подаване на заявлението - 17.07.2017 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 25.00 лева за държавна такса и 58.00 лева за адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 16.10.2017 г. по ч.гр.дело № 888/2017 г. на РС - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 968/2021 г. по описа на ЧСИ М. Н. - Враца, поради погасяване на вземанията по давност. С решението си първоинстанционният съд е обезсилил изпълнителен лист, издаден на 16.10.2017 г. в полза на "ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *** по ч.гр.дело № 888/2017 г. на PC - Козлодуй, по който е образувано изпълнително дело № 968/2021 г. по описа на ЧСИ М. Н., рег.№ *** при ОС - Враца, като е разпоредил да се уведоми служебно ЧСИ М. Н., след влизане на решението в законна сила. Ответникът по първоинстанционното производство е осъден да заплати на Д. Й. М., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, на основание чл.78,ал.1 от ГПК направените разноски в процеса в размер 9.91 лева за снабдяване с доказателства, държавна такса в размер на 100.00 лв., както и адвокатско възнаграждение на адвокат М. С. от АК - Враца, съгласно чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 400.00лева Жалбоподателят обжалва решението на РС-Козлодуй, като твърди, че е 1 неправилно, незаконосъобразно и необосновано - постановено в нарушение на материалния закон и при фактически и правни изводи, които са в разрез с доказателствата по делото.

Жалбата е подробна, като оплакванията и доводите в нея могат да бъдат обобщените по следния начин:

Погасителната давност е петгодишна, тъй като вземането на ответника, макар и периодично вземане /за незаплатена топлинна енергия/, е установено с влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Погасителната давност е започнала да тече с издаването на изпълнителен лист на 16.10.2017 г. и е прекъсната на 14.12.2021 г. с подаването на молба до ЧСИ Н. за образуване на изпълнително дело, с която молба са поискани множество изпълнителни действия, като от тази датата до датата, на която ищецът е подал исковата молба / по която е образувано гр.дело №1575/2022 г. на РСКозлодуй/ петгодишният давностен срок не е изтекъл. Давността е прекъсвана и с извършването на конкретни изпълнителни действия по изпълнителното дело.

Районният съд не е съобразил, че изпълнителният лист е издаден след приключила процедура по чл.410 от ГПК, има последиците на съдебно решение и се ползва със сила на пресъдено нещо, при което давността е петгодишна, като погрешно се е позовал на ТР от 18.05.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ВКС.

Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

Не сочи и не представя нови доказателства. Претендира разноски за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК ищецът пред РС-Козлодуй Д. Й. М., чрез адв. М. С. от АК-Враца е депозирал писмен отговор, в който също подробно се обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба.

Според него, погасителната давност е тригодишна, тъй като вземането на ответника е за незаплатена топлинна енергия и не е установено с влязло в сила съдебно решение, а изпълнителният лист е издаден на извънсъдебно изпълнително основание.

По - кратката погасителна давност е започнала да тече от 01.03.2017 г. - от падежа н а задължението по последната фактура, и е изтекла на 01.03.2020 г., т.е преди образуването на изпълнително дело. Давността е тригодишна и не е прекъсната нито с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 24.01.2017 г., нито с издаване на изпълнителния лист, нито с подаване на молбата за образуване на изп.дело № 968/2021 г. Дори да се приеме, че давността е прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение, то тя отново е изтекла преди образуване на изпълнителното дело.

Моли решение № 118/06.04.2023 г. год. да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Не сочи и не представя нови доказателства. Също претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от юрк.В., който поддържа подадената жалба, не прави доказателствени искания.

Въззиваемият не се явява, но чрез процесуалния си представител в писмено становище оспорва жалбата и поддържа депозирания отговор на жалбата.

Врачанският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционното производство по делото е образувано по искова молба на Д. Й. М., ЕГН ********** от ***, чрез пълномощник адв. М. С., съдебен адрес: гр.Козлодуй, сграда на АПК, ет.2, против "Електрохолд продажби" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от членовете на управителния си съвет -Д. С. С., Х. Б. Б. и К. К., е депозиран иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с цена на иска: 516.94лв. /петстотин и шестнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/.

С молбата се иска съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че Д. Й. М., ЕГН ********** от ***, не дължи на "Електрохолд продажби" АД, ЕИК ***, сумата от сумата от 417.27 лева /четиристотин и седемнадесет лева и двадесет и седем стотинки/ - главница за неплатена консумирана електрическа енергия за периода от 12.11.2016г. до 12.01.2017г., 16.67лв. - /шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/ - лихва, законна лихва от датата на подаване на заявлението 17.07.2017г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 58.00лв. /петдесет и осем лева/заплатено адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 16.10.2017г. по ч.гр.дело № 888/2017г. на РС - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 968/2021г. по описа на ЧСИ М. Н. - Враца, поради погасяване на вземанията по давност.

Иска се също да се обезсили издадения на 16.10.2017г. по ч.гр.дело № 888/2017г. на РС - Козлодуй изпълнителен лист, както и да осъди "Електрохолд продажби" АД да заплати направените по делото разноски. На основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, след като бъде осъден "Електрохолд продажби" АД да заплати разноските по делото, да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер не понисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗАдв и се осъди ответното дружество да го заплати на процесуалния представител на ищеца. В съдебни заседания ищецът участва чрез пълномощник адвокат М. С. от Адвокатска колегия - Враца и поддържа иска.

Ответникът в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск от Д. Й. М., като излага становище, че Д. Й. М. е завел иск, с който иска да бъде установено, че са погасени по давност вземания, за които е бил вече осъден да заплати на ответното дружество ел. енергия, с влязло в сила съдебно решение по следното гражданско дело: ч. гр. д. № 888/2017г. по описа на РС Козлодуй.

Сочи, че не могат да бъдат пререшавани въпросите, тъй като между страните е налице облигационна връзка, в имота на ищеца е предоставяна електрическа енергия, която е реално потребена, отчетена посредством изправно средство за търговско измерване, но същата не е била заплатена от него, като с това е нарушил задължението си според ОУ на сключения между страните договор за заплащане на консумираната от него ел. енергия. Не с настъпила погасителната давност за процесните вземания.

Излага твърдения, че по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, които да спират или прекъсват давността. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, равно на адвокатското такова.

От приложените доказателства е видно, че е издадена заповед за изпълнение срещу Д. Й. М.. Същата е влязла в сила на 14.08.2017г. На 16.10.2017г. е издаден изпълнителен лист въз основа на същата. Въз основа на изпълнителния лист и 3 подадена на 14.12.2021г. молба от „Чез Електро България” АД е образувано изпълнително дело № 968/2021г. по описа на ЧСИ М. Н., рег.№ ***, район на действие - ОС Враца. С молбата за образуване взискателят поискал извършването на справки за притежавани от длъжника движими и недвижими имоти, МПС, банкови сметки и трудови договори, както и е поискал насрочване на опис на движими вещи на ищеца длъжник. Подадена е молба за присъединяване на вземане по друг изпълнителен лист, издаден в полза на „ЧЕЗ Електро България” ЕАД срещу Д. Й. М., и е налице разпореждане на съдебния изпълнител от 21.10.2022г. за присъединяването му. След присъединяване на вземането, съдебния изпълнител е изпратил нова ПДИ, която е връчена на длъжника през месец ноември 2022г.

Първоинстанционният съд е приел, че приложима е по - кратката тригодишна погасителна давност, която е изтекла.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира за установено от правна страна следното:

Изискването по чл. 117. ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение / Определение № 3708 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1094/2023 г., III г. о., ГК, /.

Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание.

Тя се ползва със стабилитет, сходен по последици със силата на пресъдено нещо. Тя установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.

Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години без значение колко кратка е била началната давност. /така Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК, и Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК/

Предвид на изложеното, от влизането в сила на заповедта за изпълнение на 30.05.2017г. е започнал да тече 5- годишен срок за погасяването по давност на вземането, установено със заповедта за изпълнение.

В този срок - на 14.12.2021г. по молба на взискателя е образувано изпълнително дело с № 968/2021г. С молбата за образуването му взискателят поискал извършването на справки за притежавани от длъжника движими и недвижими имоти, МПС, банкови сметки и трудови договори, както и е поискал насрочване на опис на движими вещи на ищеца - длъжник.

Както се сочи в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГКТ ВКС, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.