Решение № 5617 от 24.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5617 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110149350 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ЮАБ

СКАЙКОП.КОМ“, регистрирано в Държавен център за регистрация на предприятия на Република Литва, рег. № 304423851 срещу „ГП АВИЕЙШЪН“ ЕООД.

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.

7, § 1, б. „а“, вр. чл.5, §1, б. „в“ от Регламент № 261/2004, вр. чл. 65 ЗГВ.

С исковата молба ищецът твърди, че по силата на сключен между М.Л. и „ГП АВИЕЙШЪН“ ЕООД договор за въздушен превоз пътникът е следвало да бъде превозен от Женева до Прищина с полет № IV701, излитащ по разписание на 11.05.2025 г. в 14:10 часа. Твърди, че в деня на полета пътникът се е явил на летището, като след продължително чакане полетът е бил отменен за следващия ден, с оглед на което в негова полза е възникнало вземане за обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. в размер на сумата 250 евро, прехвърлено в полза на ищеца с договор за цесия.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че има вземане за сумата 250 евро, представляваща обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 01.09.2025 г по ч.гр.д.

№ 785/2025 г. на РС-Кубрат. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ГП АВИЕЙШЪН“ ЕООД, с който оспорва иска. Твърди, че полетът е бил преместен за 12.05.2025 г. от 13:10 часа поради технически 1 проблем на самолета. Самолетът, с който е следвало да се изпълни полетът, е бил обявен за AOG (Aircraft on Ground), което е пречка за изпълнението на полета до отстраняване на техническия проблем. Полетите са отложени с 1 ден, а причината е AOG /AOG - Aircraft on Ground — самолетът е неизправен и е приземен поради технически или физически проблеми/, като самолетът е бил повреден по време на наземно обслужване. „Повреден по време на наземно обслужване“ означава, че самолетът е получил повреди при наземните операции. Тази повреда е предизвикала верига от закъснения и промени в разписанието. Твърди, че всички пътници са били уведомени за промяната в разписанието още на 01.05.2025 г., в т.ч. и М.Л.. Когато се променя разписанието на полета на пътниците, се предлага възстановяване на средствата или премаршрутиране, ако не са съгласни да летят по новия график. В този случай пътникът е известен за промяната и на предложените опции пътникът е приел новия график и не е поискал възстановяване на пари или премаршрутиране. Други възражения или други искания не е отправил.

Полетът е извършен на 12.05.2025 г. съгласно новото разписание. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че по силата на сключен между М.Л. и „ГП АВИЕЙШЪН“ ЕООД договор за въздушен превоз пътникът е следвало да бъде превозен от Женева до Прищина с полет № IV701, излитащ по разписание на 11.05.2025 г. в 14:10 часа.

Безспорно е между страните, че полетът е бил отменен. Установи се по делото, че полетът е бил преместен за следващия ден – 12.05.2025 г. от 13:10 часа.

Представено е извлечение от електронна система на ответника, в която се съдържат данни за обработена задача за напомняне за промяна на полет.

Представена е и разпечатка от електронна поща, от която не се установява дата на получаване, нито какво се изпраща на пътника. При това положение не се установява датата на уведомяване на пътника за промяната на полета.

Безспорно е между страните, че процесният полет е до 1 500 км.

Безспорно е между страните, че пътникът е сключил с ищеца договор за цесия от 15.05.2025 г., с който му прехвърля вземане за обезщетение във връзка с отмяната на полета.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

2

В тежест на ищеца е да докаже: 1) наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните по силата на сключен договор за въздушен превоз на пътник, по който ответникът се е задължил на съответната дата да изпълни уговорения полет до съответната дестинация; 2) че полетът е бил отменен; 3) размера на обезщетението, дължимо от превозвача.

В случая страните не спорят, че по силата на сключен между М.Л. и „ГП АВИЕЙШЪН“ ЕООД договор за въздушен превоз пътникът е следвало да бъде превозен от Женева до Прищина с полет № IV701, излитащ по разписание на 11.05.2025 г. в 14:10 часа; че полетът е бил отменен, като се установи, че същият е бил преместен за следващия ден – 12.05.2025 г. от 13:10 часа.

В Регламент (ЕО) № 261/2004 е уредено правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени в договора параметри.

Предвидени са три хипотези, в които превозвачът се освобождава от отговорност, а именно: 1) пътниците да са информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или 2) пътниците да са информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или 3) пътниците да са информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание /чл.5, §1, б. „в“/.

В случая не се твърди наличието на първата хипотеза. От страна на ответника се твърди, че пътникът е бил уведомен за промяната на полета на 01.05.2025 г., което обстоятелство не се установява по делото. Промяната в полета обаче не се спори, че е довела до осъществяването му на следващия ден спрямо предварително планирания. При това положение не е налице никоя от предвидените хипотези на освобождаване от отговорност.

Съгласно чл.5, §3 от Регламента опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по чл.7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

С понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл.5, §3 от Регламента, което трябва да се тълкува стриктно, се обозначават събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират 3 извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай (в посочения смисъл – решение от 23.03.2021 г., Airhelp, C 28/20, EU: C: 2021:

226, т. 23 и 24 и цитираната съдебна практика).

С известие на Европейската комисия са дадени Тълкувателни насоки относно регламентите относно правата на пътниците в ЕС в контекста на развиващата се ситуация с Covid-19 (2020/C 89 I/01). Според Комисията, когато публичните органи предприемат мерки за овладяване на пандемията от Covid - 19, тези мерки по своето естество и произход не са присъщи на нормалното извършване на дейността на превозвачите и са извън техния контрол. С оглед на това се приема, че чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. се прилага, ако въпросната отмяна „е причинена“ от извънредни обстоятелства, които не е било възможно да бъдат избегнати, дори ако са били взети всички разумни мерки. Това условие следва да се счита за изпълнено, когато публичните органи или изцяло забраняват определени полети, или забраняват движението на хора по начин, който фактически изключва възможността въпросният полет да бъде извършен. Посочва се, че това условие може да бъде изпълнено също така, когато отмяната на полета настъпва при обстоятелства, при които съответното движение на хора не е изцяло забранено, но е ограничено до лица, ползващи се с дерогации (например граждани на съответната държава или постоянно пребиваващи в нея). Отбелязва се, че когато авиокомпания реши да отмени даден полет и докаже, че това решение е мотивирано със съображения за защита на здравето на екипажа, тази отмяна също следва да се счита за „причинена“ от извънредни обстоятелства. Изрично се посочва, че така дадените насоки не са и не могат да бъдат изчерпателни, тъй като други специфични обстоятелства във връзка с Covid-19 също могат да попадат в обхвата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.

От страна на ответника се твърди наличието на извънредни обстоятелства, изразяващи се в технически проблем на самолета, с който е следвало да се изпълни полетът. Твърди се, че самолетът е получил повреда при наземните операции.

На първо място, съдът намира, че установената преди полета техническа повреда на летателния апарат, предвиден да изпълни процесния полет, няма характер на извънредно обстоятелство, нито е непредотвратима при вземане на съответните мерки по техническия надзор и контрол на състоянието на летателния апарат, поради което не може да се приеме, че се намира извън възможния технически контрол на въздушния превозвач. Според т. 3 от Решение от 19.11.2009 г. на СЕО по съединени дела С – 402/07 и С – 32/07, технически проблем с летателен апарат, довел до отмяната или закъснението на полет, не спада към понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, освен ако този проблем произтича от събития, които поради своето естество и произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън 4 ефективния му контрол. В същия смисъл е и т. 1 от Решение от 22.12.2008 г. на СЕО по дело С – 549/07. За да се освободи от отговорност, авиопревозвачът трябва да докаже не само повреда на самолета, а и че повредата е от такова естество, което е необичайно за експлоатацията на даден вид самолети и обуславя невъзможност за бързото и своевременно отстраняване.

Не може да се приеме, че технически проблем, за който се твърди да е получен при наземно обслужване, произтича от събитие, неприсъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и намиращо се извън ефективния му контрол.

На следващо място, от ангажираните по делото доказателства не се и установява наличието на твърдяната техническа повреда, тежестта за доказване на която се носи от ответника.

Следователно, в полза на пътника е възникнало вземане за обезщетение за отменен полет по чл. 7, §1, б. „а“, вр. чл.5, §1, б. „в“ от Регламент № 261/2004, чийто размер с оглед разстоянието на полета – до 1 500 км, отделено като безспорен между страните, възлиза на сумата от 250 евро.

Безспорно е между страните, че пътникът е сключил с ищеца договор за цесия от 15.05.2025 г., с който му прехвърля вземане за обезщетение във връзка с отмяната на полета.

При това положение предявеният иск се явява изцяло основателен.

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 206, 84 евро (404, 55 лв.) разноски за заповедното производство и сумата 242, 69 евро (474, 66 лв.) разноски за исковото производство и обезпечителното производство.