Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2301 от 24.02.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 2809/2025
Вид
Решение № 2301
Подписан
24.02.2026
В сила
24.02.2026
Състав
Даниела Станева, Кремена Данаилова, Димитър Михов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.9 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.24 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.24 ал.2, предл.последно · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.357 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.412а т.2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 2301

Варна, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

Членове:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА канд № 20257050702809 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба на зам.Кмета на Община Варна против Решение № 1177/06.10.2025г., постановено по НАХД № 4290/2024г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № СК-863/27.09.2024г. на зам. Кмета на Община Варна, с което на ДЗЗД“ Инфраструктурни строежи“ е наложен административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000лв.Решението на ВРС се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата; счита, че може да се ангажира административно наказателна отговорност на дружество по ЗЗД, тъй като такава е предвидена в закона; не са допуснати нарушения на административно производствените правила; безспорно е установено, че е осъществен състава на нарушение по чл.23 т.2 от НОР на Община Варна.В заключение моли съда да отмени решението на ВРС като незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да потвърди процесното НП. В открито съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява.

Представителят на Варненската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила оспореното решение на ВРС.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Варна, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съобразно чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На основание чл. 218, ал. 1 АПК касационната инстанция е обвързана с посочените в жалбите пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон касационният съд следи и служебно.

Районен съд – Варна е бил сезиран с жалба от ДЗЗД“ Инфраструктурни строежи“ гр. Варна срещу НП № СК-863/27.09.2024г. на зам. Кмета на Община Варна. Санкционният акт е издаден за това, че на 26.07.2024г., около 16.00 ч. служители на Община Варна, с оглед зачестили сигнали на граждани за замърсяване по инфраструктурните обекти, посетили обекта „Основен ремонт на [улица], находящ се в гр. Варна, [улица], където установили налично стоварване на строителни отпадъци и земна маса в района на сп. „Р.“, посока център. Тъй като ремонтът на този обект се изпълнявал от „Инфраструктурни строежи“ ДЗЗД, на дружеството бил съставен на 02.08.2024г. АУАН № 36. Срещу АУАН не били подадени възражения. На 27.09.2024г. наказващият орган издал срещу въззивника процесното НП № СК-863, с което възприел и възпроизвел фактическите и правни констатации по АУАН и наложил на въззивника предвиденото в чл.31, ал.1 от Наредбата административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2000лв. Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на разпитаните свидетели, така и от приобщените документи.

Районният съд установил, че АУАН и НП са съставени и издадени от лица, които притежават нужната териториална и материална компетентност, както и че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения. Независимо от това ВРС отменил процесното НП, аргументирайки решението си с това, че неправилно е определен адресата на предвидената административно-наказателна отговорност. Наложеното наказание „имуществена санкция“ е приложимо единствено спрямо юридическите лица.

Атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.

Настоящият състав при Административен съд – Варна намира за правилна преценката на ВРС, че едно от условията за законосъобразност на санкционния акт е правилно да се определи кое е административнонаказателно- оговорното лице.

В случая неправилно е приложена санкционната норма. АУАН е съставен срещу ДЗЗД – т.нар. „гражданско дружество“, което е и било наказано с НП. Последното обаче не притежава правосубектност /с изключение на ограничената такава по чл.9 ал.2 от ДОПК, съответно по чл.412а т.2 от КТ, но само с оглед обществените правоотношенията по тези кодекси/. Според чл.357 от ЗЗД с договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел, а разпоредбата на чл.359 от същия закон нормира, че всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците. Дружеството по ЗЗД е неперсонифицирано гражданско дружество, което не е юридическо лице и следва да се разграничава от търговското дружество. Със сключването на дружествен договор не се учредява нов субект. Не се явява юридическо лице и не е обособено като корпоративна структура с отделно имуществено. Правата и задълженията на такова дружество не са права и задължения на отделен правен субект, различен от съдружниците, а са права и задължения на самите съдружници.

Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.1 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност е лична. Изключението е уредено с разпоредбата на чл.83 от същия закон, където е предвидена възможност за налагане на имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината, при осъществяване на тяхната дейност, само ако това е предвидено в съответен закон, указ, постановление на МС или наредба на Общински съвет. Както вече стана дума - дружеството по ЗЗД не е субект на правото, поради което то, макар, с оглед нуждите на данъчното и трудовото законодателство да притежава определена ограничена правосубектност, не може да бъде санкционирано и да носи административнонаказателна отговорност, тъй като то не е физическо лице, за да му се наложи глоба, нито юридическо лице, за да бъде санкционирано с имуществена санкция, както е направено в случая. В тези случаи приложение следва да намери разпоредбата на чл.24 ал.2, предл.последно от ЗАНН и за административните нарушения, извършени при осъществяване дейността на ДЗЗД за постигане на общата стопанска цел по договора, да отговарят ръководителите, които са наредили или са допуснали тези нарушения да бъдат извършени. В този смисъл е и константната съдебна практика.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН Административен съд - Варна в настоящия касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1177/06.10.2025г., постановено по НАХД № 4290/2024г. по описа на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: