Решение № 29 от 10.07.2026, Районен съд - Трън
- Съд
- Районен съд - Трън
- Дело
- Гражданско дело 61/2026
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 10.07.2026
- Състав
- ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Трън, 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ при участието на секретаря РЕНЕТА Н. МИЛТЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20261740100061 по описа за 2026 година
Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗС.
Исковата молба е предявена от А. Й. Г., с ЕГН ********** с адрес: гр.*****************, срещу Р. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***************** и В.
Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: *****************.
Ищецът твърди, че ответниците били собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с проектен № 40, с идентификатор ***, намиращ се в ********, Трънска община, с площ от 248 кв.м., в урбанизирана територия, при граници: ПИ 41,ПИ 42, и от две страни - неидентифциран собственик. Преди повече от десет години те предоставили този имот на ищеца, като впоследствие трябвало да му бъде продаден. От тогава до този момент ищецът ползва и стопанисва имота, като го коси, насадил е и дръвчета в него. Ответниците нямали скица на имота и направили заснемане. Снабдили се и с нотариален акт и въпреки това не извършват продажбата, за която се били разбрали. Счита, че е станал собственик на този имот, тъй като ответниците повече от десет години не са посещавали имота и не са полагали никакви грижи за него. Това ще установят свидетелите, които ще се явят в съдебно заседание. Искането към съда е да бъдат призовани в открито съдебно заседание и след като се убеди в основателнастта на исковата претенция, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че А. Й.
Г., с ЕГН ********** е изключителен собственик по силата на давностно владение на поземлен имот с проектен № 40, с идентификатор ***, намиращ се в ********, Трънска община, с площ от 248 кв.м., в урбанизирана територия, при граници: ПИ 41, ПИ 42, и от две страни - неидентифициран собственик
1
Исковата молба е връчена на ответника Р. Д. К. на 06.04.2026 г.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Исковата молба е връчена на ответника В. Д. К. на 20.03.2026 г.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован се явява, лично и с процесуалният си представител.
В първото по делото съдебно заседание ответнниците редовно призовани, се явяват.
Признават иска, като потвръждават, че описаното в исковата молба е вярно, че преди повече от десет годиниса предоставили собствения си недвижим имот, описан по-горе на ищеца, но се забавили с документи по прехвърлянето на собствеността и така до настоящия момент.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответниците, с което същите се отказват от защита срещу иска, защото го считат за основателен и заявяват, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният установителен иск да се уважи изцяло и ответниците да се осъдят да заплатят сторените от ищеца разноски в размер на 175.56 евро ( 150.00 евро заплатен адвокатски хонорар и 25.56 евро внесена държавна такса по водене на делото).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес:
***************** и В. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: *****************, че А. Й. Г., с ЕГН ********** с адрес: гр.***************** е собственик по силата на давностно владение на поземлен имот № 40, с идентификатор ***, намиращ се в ********, Трънска община, с площ от 248 кв.м., в урбанизирана територия, при граници: ПИ 41,ПИ 42, и от две страни - неидентифициран собственик.
2
ОСЪЖДА Р. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***************** и В. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***************** да заплатят на А. Й. Г., с ЕГН ********** с адрес: гр.***************** сумата от 175.56 евро, представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
3