Решение № 170 от 15.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Варна , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20203100901111 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба предявена от ”Глобо Енерджи” ЕООД, с ЕИК 200495471, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” №51Б, ет.4, представлявано от К.-К.Д., действаща чрез адв.Р.М., със съдебен адрес: гр.София, бул.”Никола Й.Вапцаров” №55, Офис парк ”Експо 2000”, сграда”Фаза 4”, ет.1, Адвокатско дружество Волф Тайс, против “Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258, “Варна Тауърс-Г“, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., действащи чрез адв.А.Т., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Триадица“ №6, ет.2, с която са предявени обективно, кумулативно съединение искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимите на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия №195 от 24.02.2012г. суми, както следва:

-сумата от 78045.11лв., представляваща обективирана в Дебитно известие №101/30.09.2017г. към Фактура №100/12.09.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.08.2017г., както и сумата от 21766.06лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 01.01.2018г. до 30.09.2020г.;

-сумата от 8901.61лв., представляваща обективирана в Дебитно 1 известие №104/30.09.2017г. към Фактура №100/12.09.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.08.2017г., както и сумата от 2482.50лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 01.01.2018г. до 30.09.2020г.;

-сумата от 97615.28лв., представляваща дължим остатък от обективирана във Фактура №102/30.09.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.09.2017г., както и сумата от 27233.89лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 01.01.2018г. до 30.09.2020г.;

-сумата от 11076.37лв., представляваща обективирана в Дебитно известие №105/30.09.2017г. към Фактура №102/30.09.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.09.2017г., както и сумата от 3089.05лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 01.01.2018г. до 30.09.2020г.

Претендира се присъждане на законната лихва върху процесните главници, считано от предявяване на иска-01.10.2020г. до окончателното им изплащане, както и на деловодни разноски. Сочи се банкова сметка, по която евентуално да бъдат заплатени дължимите суми, а именно сметка с IBAN:

BG16 RZBB 9155 1003 9839 28.

В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, който продава електрическа енергия, произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от КЕВР преференциални цени на електрическа енергия, която се изкупува от ответника съгласно Договор за изкупуване на електрическа енергия №195 от 24.02.2012г. Твърди се, че вятърната електрическа централа на ищеца, е присъединена към електро-разпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №3054-2008-П-Д10-173-23.08.2010 от 02.09.2003г. По силата на договора за изкупуване на електрическа енергия ищецът, в качеството си на производител, продава електрическа енергия, която ответникът изкупува при условията на Договора за изкупуване и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата 2 енергия. През м.август 2017г., ищецът е доставил на ответника електроенергия в размер на 413.490 MWh, която е произведена след достигането на границата от 1907 kWh нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/ от инсталиран 1 kW мощност, но преди достигане на 2250 ефективни годишни часове работа. За въпросното количество ел.енергия ищецът е издал Фактура №100/12.09.2017г. на стойност 7825.18лв. с ДДС, като при фактурирането е ползвана продажна цена от 15.7706 лв./MWh, т.е. цена за излишък на балансиращия пазар. Въпросната фактура е издадена по посочената цена, тъй като количеството електроенергия е произведено докато централата е работила под 2250 часа, но е надхвърлен прагът от 1907 k/Wh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. През целият месец август ВяЕЦ е работила под 2250 часа и без да надхвърля прага от 2139 k/Wh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. През м.септември 2017г. ВяЕЦ е достигнала 2250 часа ефективна работа, поради което ищецът е издал Дебитно известие №101/30.09.2017г. към Фактура №100 на стойност 78045.11лв. и Дебитно известие №104/01.10.2017г. към Фактура №100 на стойност 8901.61лв., с които е коригирана продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т.2.7 от Решение СП-1, а именно на цена 191лв./MWh за количеството електроенергия, произведено през месец август 2017г., след достигането на 2139 kW/h НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност и 2250 часа ефективна работа, в размер на 413.490 MWh. Твърди се, че ответникът не е погасил задължението по Дебитно известие №101, поради което освен главницата дължи и обезщетение за забава в размер на 21766.06лв. за периода от 01.01.2018г. до датата на подаване на искова молба. Ответникът не е погасил и задължението по Дебитно известие №104, поради което освен заплащането на сумата от 8901.61лв., дължи и обезщетение за забава в размер на 3089.05лв. за периода от 01.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба. През м.09.2017г., процесната ВяЕЦ е доставила електроенергия в размер на 514.510 MWh, която е произведена след достигане на границата от 2139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но преди достигане на 2250 ефективни годишни часове работа. За въпросното количество ел.енергия ищецът е издал Фактура №102/30.09.2017г. на стойност 106849.32лв. при ползване на преференциална продажна цена от 173.06лв./MWh. Тъй като след 29.09.2017г. процесната ВяЕЦ е достигала 2250 ефективни годишни часове на работа, то за периода от 01.09.2017г.- 29.09.2017г. централата е работила под 3

2250 часа и при надхвърлен праг от 2139 k/Wh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Ето защо ищецът е издал Дебитно известие №105/30.09.2017г. към Фактура №102 на стойност 11076.37лв., с което коригирал продажната цена до размера на преференциалната такава по т.2.7 от Решение СП-1, а именно в размер на 191лв./MWh/ за количеството електроенергия от 514.510 MWh, което е произведено през м.септември 2017г., след достигането на 2139 kW/h НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Ответникът не е погасил изцяло задължението по Фактура №102, като дължимият остатъкът е в размер на 97615.28лв., върху който се дължи и обезщетение за забава в размер на 27233.89лв. за периода от 01.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба. Ответникът не е погасил и задължението по Дебитно известие №105 в размер на 11076.37лв., върху който се дължи и обезщетение за забава в размер на 3089.05лв. за периода от 01.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба.

В подкрепа на горното се поддържа, че за процесните количества ел.енергия и периоди, е приложима преференциална цена съгласно чл.16, ал.1 от договора за изкупуване, определена с Решение Ц-018/20.06.2011г. на КЕВР според въведеният с

Решение

№Ц-010/30.03.2011г. специален критерий-“наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори-до 2250 часа включително, и над 2250 часа годишни часове“. Въз основа на този критерий, са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. С т.7 на Решение Ц-18 е определена цена от 191лв./MWh за ВяЕЦ, работили до 2250 часа, а с т.8 е определена цена от 173.06лв./MWh за ВяЕЦ, работили над 2250 часа. По силата на решението, до достигане на 2250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност, ищецът следва да фактурира произведената електрическа енергия по преференциалната цена определена в т.7 и след достигането на тези часове по цената определена в т.8 от решението. Сочи се, че съгласно чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в редакцията към 03.05.2011г./ на изкупуване по въпросната преференциална цена подлежи цялото количество електроенергия, като според ал.4 на същата норма цената на електроенергията от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване, 4 т.е. и по времето на процесния период. С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014г., е въведена промяна количествата електроенергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална цена, без да се променя самата преференциална цена. Според изменената разпоредба, крайният снабдител-ответникът, има задължение да изкупува произведената електроенергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретните типове производители, а за количества произведена електроенергия надхвърлящи средногодишната продължителност на работа произведени количества-по утвърдената от КЕВР цена по която общественият доставчик продава електроенергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната продължителност на работа. С последващото изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., без да се променя преференциалната цена, подлежащите на изкупуване количествата електроенергия, се определят чрез въвеждане на определяем от КЕВР допълнителен критерий-“нетното специфично производство на електроенергия“ /НСПЕ/, като за надхвърлящите количествата, електроенергията се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар. С Решение №СП-1/31.07.2015г., КЕВР установява НСПЕ, въз основа на което през периода 2008-2015г., са определени преференциални цени. С оглед определените стойности на НСПЕ, за които се прилага преференциална цена от Решение Ц-018/20.06.2011г. в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на вятърната електрическа централа, ответникът следва да изкупува количествата електроенергия, произведени от нея, по преференциална цена по т.2.7 и т.2.8 от решението, т.е. на цена от 191лв./MWh, без ДДС до 1907 kWh за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа и на цена от 173.06лв./MWh, без ДДС до 2139 kWh за централи работещи над 2250 часа. Ето защо се поддържа, че до достигане на 2250 ефективни годишни часове работа на вятърната електрическа централа на ищеца, ответникът следва да изкупува произведените количества електроенергия, съответно по т.2.7 до 1907 kWh НСПЕ и по т.2.8 за горницата. На следващо място се сочи, че по силата на Договора за изкупуване, ищецът има право да продава произведената електрическа 5 енергия по двете преференциални цени определени в т.7 и т.8 от Решение Ц18, като нормативната уредба не установява забрана една и съща ВяЕЦ да произвежда електроенергия едновременно като централа, работеща до 2250 часа, и централа, работеща над 2250 часа, т.е. да спада и към двете групи централи. Поддържа се, че този спорен въпрос е разрешен в мотивите на Решение №3312 от 04.03.2020г. по адм.д.№14112/2018г. на ВАС. Развити са подробни съображения за приложимата към договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба, включително касателно всички изменения /редакции/ на същата. В заключение се поддържа, че неправилно, в противоречие с нормативната уредба и с условията на договорите между страните, ответникът не е заплатил пълният размер на процесната произведената, съответно фактурирана ел.енергия от ищеца.

С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че в качеството на краен снабдител и по силата на чл.31 от ЗЕВИ, е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък. Ответника като краен снабдител е продал на “НЕК“ ЕАД, в качеството му на обществен доставчик, изкупените от първия от количества електрическа енергия от възобновяеми източници, която втория е задължен да закупи по силата на чл.94 от ЗЕ. Сочи се, че в съответствие с клаузите на договора между страните и относимата нормативна уредба, регулираща специфичните отношения по процесния договор, на ищеца е платена съответната цена според установените лимити на производство, а именно преференциална цена и цена за излишък на балансиращия пазар, определена от “ЕСО“ ЕАД, в резултат, от което ищецът е получил дължимото му се плащане. Поддържа се, че ако се възприеме разбирането на ищеца, че след влизане в сила на ЗИД на ЗЕ /в сила от 24.07.2015г./ и въведената с него нова редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, е допустимо преминаването от една категория на Решение №СП-1 от 31.07.2015г. в друга категория, след достигането на годишните ефективни часове по първата категория, би се постигнал резултат противен на целите на ЗИД на ЗЕ, както те са определени от законодателя в мотивите на законопроекта. Ето защо се поддържа, че в 6 противоречие с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и решенията на КЕВР, ищецът е определил приложимата цена за закупуване на електрическа енергия, произведена от собствените му ветрогенератори, след достигане на нетното специфично производство, по цена различна от цената за излишък на балансиращия пазар. Развити са подробни съображения за приложимата към договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба, включително настъпилите изменения на същата.