Решение № 326 от 08.07.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Пещера, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20255240101583 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД ,вр. с чл.22 от ЗПК,вр с чл.19,ал.4 от ЗПК.

Постъпила е искова молба от В. Р. В. от с.Нова махала ,Пазарджишка област ,чрез пълномощник адв.И. срещу ответника „ВИВУС.БГ“ЕООД с ЕИК202393458 със седалище и адрес на управление: гр.София,ж.к.

Изток,бул.“Д-р Г.М.Д.“ № 16а,ет.1,офис 2,представлявано от З. Р.-управител ,в която твърди,че на 24.02.3035 година между страните в настоящото производство е сключен Договор за креди № 9684911002 от 24.02.2026 година ,по силата на който на ищцата в качеството и на кредитополучател е била заета сумата от 500 лева(255.65 евро),при фиксиран лихвен процент от 40.97% като съгласно договора кредитополучателят дължал такса за бързо разглеждане в размер на 123.15 лева(62.97 евро).Сочи още ,че на 16.04.2025 година към договора за кредит е предвидена и такса удължаване в размер на 140 лева(71.58 евро) като счита че двете клаузи са нищожни тъй като не са били включени в изчисляването на ГПР като представляват допълнителни облаги-печалби за кредитора, Твърди още ,че допълнителните такси по процесния договор по своето естество ,представляват такси и услуги свързани както с усвояването ,така и с управлението на кредита като законът 1 не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия ,свързани с усвояването и управлението на кредита.Така уговорените такса са във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните и е в ущърб на потребителя.По изложените съображения счита ,че процесният договор за кредит е недействителен като на основание чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата сума по кредита като не дължи заплащането на лихви и други разходи по кредита.Моли се съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за кредит № 9684911002 от 24.02.2025 година на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗЗД и чл.19,ал.4 от ЗПК и чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК.

Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се доказателствени искания.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който оспорва предявеният иск със становището ,че действително между страните по делото са съществували договорни отношения, по силата на договор за потребителски кредит.Не оспорват,че ответното дружество в качеството на кредитодател е предоставило на ищцата в качеството й на кредитополучател сумата от 500 лева(255.65 евро) ,за период от 30 дни с падежна дата от 26.03.2025 като са начислени лихви в размер на 16.85лева(8.62 евро).Общото задължение по договора е в размер на 516.85 лева(264.26 евро).Твърдят още ,че по изрично заявление на ищцата е било сключено споразумение за предоставяне на допълнителна услуга -бързо разглеждане на искането, като кредиторът се е задължил да разгледа и отпусне кредита в рамките на 15 минути от постъпване на искането,за което кредитополучателят е следвало за заплати сумата от 123.15 лева (72,15 евро).Твърди се още ,че заетата сума е следвало да бъде върната до 26.03.2025 година като кредитополучателят се възползвал от разписаното в чл.13,1 от ОУ като е поискал удължаване на срока за връщане на кредита ,за което дължал възнаграждение в размер на 140 лева(71.58 евро).Моли да се постанови решение ,с което да бъде отхвърлен предявения иск.Ангажира доказателства.

При условията на чл.211 от ГПК е предявен насрещен иск от ответника ,като с определение № 236 от 30.04.2026година съдът е приел за съвместно разглеждане наред с първоначалния иск предмет на гр.дело № 1583/2025 2 година по описа на ПщРС предявеният насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК.

В исковата молба по насрещния иск ищецът „Вивус.Бг“ЕООД гр.София чрез юрисконсулт Д. против ответника В. Р. В. от с.Нова махала ,Пазарджишка област твърди,че между страните в настоящото производство е сключен договор за потребителски кредит под № 9684911002 от 24.02.2026 година ,по силата на който на ищцовото дружество е предоставило в заем на ответницата сумата от 500 лева(255.65 евро),срещу задължение на кредитополучателят да я върне ведно с договорена възнаградителна лихва в размер посочен в специалните условия на договора.Твърди още ,че към момента кредитополучателят не е върнал заетата сума ,което пораждало правния му интерес да търси изпълнение.Моли да се постанови решение ,с което да бъде осъдена В. Р. В. да заплати на „Вивус .Бг“ЕООД сумата от 360 лева(184.07 евро) формирана като разликата между главницата от 500 лева и заплатената такса в размер на 140 лева,ведно със законната лихва ,считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.Претендира разноски.

В указания от съда срок ответницата по насрещната искова молба не оспорва ,че е налице сключен договор за кредит имащ белезите на потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 от ЗПК, към който е приложима общата императивна закрила срещу неравноправни клаузи.Счита ,че същият е недействителен на основание чл.26 от ЗЗД поради неспазване на нормите на чл.11,т.9 и т.10 от ЗПК.В случай,че съдът обяви договорът за кредит за действителен прави възражение за прихващане.Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства :договор за кредит № 9684911002 от 24.02.2025 година;Общи условия;Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга;Анекс към договор за кредит;извлечение за дължими суми се установява ,че на 24.02.2025 година е 3 бил сключен договор за кредит № 9684911002 /24.02.2025 година между „Вивус Бг.“ЕООД в качеството на кредитодател и В. Р. В. от с.Нова махала,в качеството й на кредитополучател ,по силата на който кредитодателят е предоставил по банкова сметка кредитополучателя (изписана в договора) кредит в размер на 500 лева ,за срок от 30 дни с падежна дата 26.03.2025 година ,при лихвен процент за срока на договора от 41%, и ГПР от 49.70%;като общата сума по кредита от 516.85 лева(264.26 евро).Видно от Общи условия приложими към процесния договор за кредит ГПР представлявал процент,отразяващ общите разходи по кредита за кредитополучателя,настоящи и бъдещи(лихва и други преки или косвени разходи,комисионни)известни на кредитора и дължими от кредитополучателя.ГПР не включвал разходите ,които кредитополучателят заплаща в резултат на неизпълнение на договорните си задължения,както и разходите за допълнителни незадължителни услуги предоставени на кредитополучателя по негово искане.

Със споразумение о от 24.02.2025 година кредитодателят е предоставил на кредитополучателят допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредита,съобразно заявеното желание от кредитополучателя ,за което последният дължал възнаграждение в размер на 123.15 лева. С Анекс от 16.04.2025 година към договор за кредит страните по кредитното правоотношение са се споразумели за това,че срокът на договора да бъде удължен с 30 дни ,за което кредитополучателят дължал еднократно възнаграждение в размер на 140 лева.Установява се още ,че на 15.11.2025 година кредиторът е изготвил справка за задълженията на кредитополучателя по процесното кредитно правоотношение ,съгласно която се дължи:главница от 500 лева(255.65 евро);наказателна лихва от 95.80 лева(48.98 евро);комисионна от 24 лева (12.27 евро);услуга за бързо разглеждане в размер на 123.15 лева(62.97 евро) и лихва в размер на 16.85 лева(8.62 евро; или общо сумата от 759.80 лева(388.48 евро).

В случая следва да се отбележи ,че нито в договора ,нито в допълнителните споразумения между страните по кредитното правоотношение е била предвидена такса за експресно разглеждане в размер на 940 лева(480.61 евро);възнаградителна лихва в размер на 200 лева(102.26 евро);такса удължаване в размер на 672 лева(343.59 евро) както се твърди в 4 отговора на насрещната искова молба.

За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. ,което в заключението си сочи ,че въз основа на събраните по делото доказателства и извършената проверка в дружеството –кредитор установило,че на 24.02.2025 година е сключен договор за потребителски кредит под № 9694911002,по силата на който Вивус.Бг“ ЕООД е предоставило в заем на В. Р. В. сумата от 500 лева ,за срок от 30 дни с падежна дата 26.03.2025 година с при ГЛП от 41% и ГПР от 49.70 % като общото задължение е било в размер на 516.85 лева.На 24.02.2025 година между страните е било сключено споразумение за предоставяне на допълнителна услуга –бързо разглеждане на искането за кредита срещу възнаграждение в размер на 123.15 лева като с Анекс от 16.04.2025 година страните са уговорили промяна в срока на договора като са се споразумели същият да бъде удължен с 30 дни ,срещу възнаграждение платимо от кредитополучателя в размер на 140 лева.С така уговорените допълнителни възнаграждения общото задължение по договора е в размер на 780 лева (398.81 евро) като в този случай ГПР би бил в размер на 1395.69%.Вещото лице е установило ,че по процесното кредитно правоотношение ищцата е заплатила сумата от 140 лева на дата 16.04.2025 година.

Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

По делото няма спор,че страните в настоящото производство са били обвързани от валиден договор за предоставяне на потребителски кредит от 24.02.2025 година ,по силата на който на ищцата в качеството й на кредитополучател е била заета сумата от 500 лева от ответника, в качеството му на кредитодател, като съгласно клаузите на договора кредитополучателят е следвало да върне главница ,лихва.Установи се ,че по силата на с 24.02.2025 година и Анекс от 16.04.2025 година ищцата е следвало да върне на кредитора сумата от 123.15 лева представляваща такса за допълнителна у,слуга-бързо разглеждане и сумата от 140 лева –представляваща такса за удължаване на срока.

Страните не спорят ,че процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори 5 е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване.Съдът дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи в исковата молба, съдът констатира следното:

Ищецът е потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключил през 2023 г. договор за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от него. Клаузите в договора за кредит не са индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от търговеца и ищцата не е имала възможност да влияе върху тяхното съдържание, като доказателства за противното не се събраха в хода на производството.