Решение № 494 от 16.04.2026, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 494

Силистра, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЖАНЕТ БОРОВА

При секретар ВИОЛИНА РАМОВА като разгледа докладваното от съдия ЖАНЕТ БОРОВА административно дело № 20257210700338 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата и е образувано по жалба от „Тотрис“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ****, представлявано от Я. Д. П., подадена чрез адв. В. Г. от АК – Силистра, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ****., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Силистра, РУ Тутракан, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - по чл. 171, т.2а, б.А от ЗДвП - прекратяване регистрацията на ППС, собственост на дружеството за ****.

Жалбоподателят релевира възражения за неправилност и незаконосъобразност на заповедта и моли същата да бъде отменена.

Изложени са доводи, че оспореният акт е засегнат от пороци по чл. 146, т.3-т.5 АПК, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са обсъдени всички доказателства и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се и противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като, посоченият като водач на автомобила управител на дружеството не е неправоспособен такъв, тъй като притежава валидно СУМПС, при това не той е управлявал автомобила към момента на извършване на проверката.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор към ОДМВР Силистра, РУ Тутракан счита, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Атакуваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на ОДМВР - Силистра - РУ – Тутракан на 13.10. 2025 год. младши полицейски инспектор при ОД на МВР – Д., РУ Т., съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № **** на К. К. А. за това, че управлява лек автомобил [Марка], модел ****, рег. № [рег. номер], след като СУМПС му е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Актът за установяване на административно нарушение е предявен и е връчен на нарушителя. Същият го е подписал без възражения.

С процесната ЗППАМ № ****., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Силистра, РУ Т. на основание чл. 22 от ЗАНН, въз основа на констатациите по АУАН № ****, на собственика на автомобила е наложена принудителна административна мярка по 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на притежавания от дружеството лек автомобил за ****. и отнемане на СРМПС № **** и 2 бр. рег. табели. В атакуваната ЗПАМ е посочено като фактическо основание управление на автомобила от лицето Я. Д. П..

Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство, при което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК – неговата валидност, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632 / 02. 12. 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Областните дирекции на МВР са определени като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-607/ 22.05.2025 г. е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на полицейските инспектори от РУ – Т. при ОДМВР-Силистра, какъвто е ответникът по делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно дали се следват разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

Съгласно чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП - ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. В процесният казус е определен максималния законов срок, като са изложени конкретни мотиви относно степента на обществена опасност на извършеното от водача деяние, както и обстоятелството, че същото е в условието на повторност.

В случая, фактическите основания, посочени в оспорваната ЗПАМ са предоставяне на управление МПС на лице непритежаващо съответното СУМПС. На оспорващото дружество е вменено, че на 13.10.2025 година притежаваният от него лек автомобил е управляван от лицето Я. Д. П., което не е правоспособен водач. Срещу така посоченото в ЗПАМ лице Я. Д. П. няма издаден акт за установяване административно нарушение и същевременно от представените по делото доказателства се установява, че същото е правоспособен водач. От АУАН е видно, че на посочената в заповедта дата лек автомобил [Марка], модел ****, рег. № [рег. номер] е управляван от К. К. А. с [ЕГН].

С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав приема, че не са налице фактически основания, които да могат да се подведат под съответната правна норма, която да е била нарушена от оспорващия и съответно за това административно нарушение да бъде наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Липсата на установено административно нарушение по ЗДвП, с извършител Я. Д. П., лишава ответника от правомощието му да издаде заповед с такова съдържание. Позоваването от страна на издателя на оспорената заповед към съставения АУАН от 13.10.2025 година срещу К. К. А., не може да се преодолее по пътя на тълкуването при осъществявания съдебен контрол, тъй като така би се подменила обективираната воля на издателя на акта. Ако волята на органа е била да наложи ЗППАМ на собственик на МПС, който е предоставил управлението на лице непритежаващо съответното свидетелство за управление, то тази воля е следвало да бъде изразена еднозначно, при вярно отразяване на фактическата обстановка. Следователно изложените мотиви в заповедта не съответстват на действителността и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Липсата на фактически основания, не може да се преодолее чрез посочването на правната норма, на която се издава оспорения акт. Този извод следва от нормата на закона, която предвижда принудителната административна мярка да може да се наложи за няколко самостоятелни и различни фактически състави. Всяка една от описаните в нормата хипотези, води до налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, но в заповедта волята на издателя следва да е еднозначна и недвусмислена, т.е. следва изрично и точно да се впише за кое административно нарушение и кой е неговия извършител, за което се налага конкретната мярка. Обосновката, мотивировката за налагане на мярката трябва по ясен и категоричен начин да посочва субекта, спрямо когото се налага, фактите, които са установени за прилагането й, времетраенето й, място, където се прилага. В случая липсата на административно нарушение извършено от Я. Д. П. и липсата на фактически основания водят до извод за нарушение на материалния закон, тъй като принудителни административни мерки се постановяват само за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Административно нарушение, което да е извършено от Я. Д. П. не е установено и заповедта не е издадена въз основа на такова. Налице са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за преценката за наличието на материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б „а“ от ЗДвП и за необходимостта от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона и следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в тежест на Областна дирекция на МВР – Силистра следва да бъде възложено заплащането на разноски по приложен договор за правна защита и съдействие от пълномощника на жалбоподателя, по отношение на което ответната страна не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и заплатената държавна такса.

С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на **** лева, от които **** лева планета държавна такса и **** лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Сумите следва да бъдат присъдени в евро.