Решение № 22527 от 12.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22527 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110131679 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „********” ЕАД срещу А. Г. Т. и Б. Г. Б. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 31679/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

С влязло в сила на 07.08.2024 г. определение № 30310/26.07.2024 г. производството по делото е прекратено в частта против ответника А. Г. Т., починал на 12.09.2023 г.

В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците – част, от които е и ответника в настоящото производство, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от общо 977,86 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2024г. до изплащане на вземането, сумата от общо 202,81 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 20.12.2023 г., сумата от общо 22,24 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 1 общо 5,67 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2021г. до 20.12.2023 г., както и за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството на собственик на ½ част от процесния недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „********“ АД на клиенти за битови нужди ********. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „********” ЕАД на клиенти за битови нужди ********, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „********” АД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.

Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Б. Г. Б. дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата от 488,93 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 977,86 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 101,40 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 202,81 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 20.12.2023 г., сумата от 11,12 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 22,24 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,84 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 5,67 лева, представляваща обезщетение за 2 забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2021г. до 20.12.2023 г. Претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Б., с който предявените искове се оспорват частично по основание и размер, поради това, че вземанията за топлинна енергия се погасяват с 3-годишен давностен срок. Ето защо, претендираните вземания за периода до м.юни 2021 г. вкл. са недължими, поради изтекла погасителна давност. В останалата част вземанията не се оспорват, а се признават.

Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника – „********” ЕАД изразява становище, че начислението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента законови нормативи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 1171/2024 г. по описа на СРС е, че по заявление на „********” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено А. Г. Т. и Б. Г. Б. да заплатят разделно – по ½ част на заявителя – настоящ ищец, сумите, както следва: сумата от общо 977,86 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2024г. до изплащане на вземането, сумата от общо 202,81 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 20.12.2023 г., сумата от общо 22,24 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2024г. до изплащане на вземането, сумата от общо 5,67 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2021г. до 20.12.2023 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 16.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 1171/2024 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че длъжникът – настоящ ответник е подал възражение, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложено заявление от 17.03.2004 г. до директора на ТР Л., с искане за откриване на партида на името на Г. Б. Т. по отношение на процесния недвижим имот

3

По делото е приложено удостоверение за наследници, издадено на 01.09.2022 г. от ********, от което се установява, че Г. Б. Т. е починал и е оставил двама наследници по закон – негови деца А. Г. Т. и Б. Г. Б..

Видно от служебно изисканата справка по реда на Наредба № 14/2009 г. е, че А.

Т. е починал на 12.09.2023 г.

По делото е приложен протокол от проведено на 14.08.2002 г. ОС на ЕС, където се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „******** ********“ ООД, както и договор от 04.09.2002 г. в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата 01.05.2020 г.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените общи фактури през исковия период.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лицепомагач във връзка с отчетена топлинна енергия, талон за отчет, съдържащи подпис на клиент, който не е оспорен по надлежния ред.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно 4 във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че ответникът се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.