Решение № 236 от 09.03.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Перник, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Капка Сп. Станчева като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720103758 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на А. П. А., с ЕГН: **********, срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът в качеството си на наследник на лицето П.А.А., с ЕГН: **********, починало на 27.07.2016 г., НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 2238.47 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2006 г. до 31.08.2009 г. относно топлоснабден имот – апартамент № 12, находящ се в ******, сумата от 478.65 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2006 г. до 30.09.2009 г. и сумата от 116.69 лева – разноски по ч.гр.д. № 3166/2009 г. по описа на РС Перник, ведно със законната лихва върху главницата от датата на образуване на делото, до окончателното изплащане на вземането, които суми представляват ½ част от задълженията по изпълнителен лист от 07.01.2010 г. и заповед от 08.10.2009 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3166/2009 г. по описа на Пернишкия РС / в общ размер от 4476.93 лева – главница, 957.29 лева – обезщетение за забава и 233.68 лева – разноски/, въз основа на които документи по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 1134/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяване на сумите по давност. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът и лицето С.П. А. са синове и наследници по закон на покойния си баща – П.А.А., починал на 27.07.2016 г. и като такива наследяват по ½ част от неговото имущество, но към момента 1 са във влошени отношения. Твърди се на следващо място, че по искане на ответника срещу П.А.А. било образувано ч.гр.д. № 3166/2009 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на същото срещу П.А.А. били издадени заповед от 08.10.2009 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 07.01.2010 г. за следните суми: 4476.93 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2006 г. до 31.08.2009 г. относно топлоснабден имот – апартамент № 12, находящ се в ******, 957.29 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2006 г. до 30.09.2009 г. и 233.68 лева – разноски по ч.гр.д. № 3166/2009 г. по описа на РС Перник.

Въз основа на молба с дата 04.05.2018 г. от ответника като взискател срещу лицето П.А.А. и след смъртта му е образувано изпълнително дело № 1134/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден на 07.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3166/2009 г. по описа на РС Перник, за посочените по-горе суми. Посочва се, че по изпълнителното дело е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, като е наложен запор. Други действия по изпълнителното дело не са извършвани, суми не са събрани, а предвид установяване смъртта на длъжника изпълнителното дело е прекратено.

На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните суми са погасени по давност, доколкото от издаване на изпълнителния лист до образуване на изпълнителното дело е изтекъл период от повече от три години. Евентуално, че след последното действие по изпълнителното дело до образуване на настоящото производство същото е изтекъл този период.

Обръща се внимание, че периодът на погасителната давност за процесните вземания бил три години, доколкото се касаело за периодични плащания по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Излагат се доводи и с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. В тази връзка се иска предявеният иск да бъде уважен. Уточнява се, че предвид участието си в наследството ищецът предявява иска за ½ от сумите, за които е издаден изпълнителният лист срещу наследодателя му.

С исковата молба са представени: удостоверение за наследници на П.А.А..

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.

В хода на производството по делото по същото са приложени изп.д. № 40/2010 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 1134/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев.

В съдебно заседание, проведено на 14.02.2022 г., ищецът не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото 2 доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № 40/2010 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу наследодателя на ищеца П.А.А. за вземанията, ½ част от които са предмет на настоящото производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед от 08.10.2009 г. по ч.гр.д. № 3166/2009 г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 07.01.2010 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 26.01.2010 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Елена Добренова, като на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжника П.А.А..

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 40/2010 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника П.А.А. като до него е изпратена и покана за доброволно изпълнение от 29.01.2010 г., връчена лично на 29.04.2010 г. На 10.02.2010 г. е наложен и запор върху пенсията на длъжника, но впоследствие е върнат отговор, че по същата няма достатъчно средства поради наложен запор по друго изпълнително дело. Видно от материалите по изпълнителното дело от съдебния изпълнител в полза на взискателя са преведени следните суми – четири пъти 100 лева, преведени на 10.02.2011 г., 04.04.2011 г., 27.05.2011 г. и 12.10.2011 г. Липсват данни как /дали доброволно или в резултат на запора или друг способ/ и кога посочените суми са събрани от длъжника.

Извън посочените действия по изпълнителното дело не са осъществявани никакви други действия. Няма данни по изпълнителното дело да са постъпвали други суми за погасяване на задълженията.

Въз основа на изпълнителния лист от 07.01.2010 г. по молба на взискателя ответник от 04.05.2018 г. срещу П.А.А. е образувано и второ изпълнително дело – по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. По посоченото изпълнително дело е установено, че длъжникът е починал още на 11.05.2018 г.

– съгласно справка в НОИ, но въпреки това е извършена експертиза от 29.05.2018 г., а на 01.06.2018 г. до починалото лице е изпратена покана за доброволно изпълнение като на същата дата е наложен и запор на банкова сметка. Едва на 24.07.2020 г. обаче е поискано конституиране на наследниците на П.А.А. като длъжници по делото, а на 03.08.2020 г. е поискано прилагане на удостоверение за наследници. С постановление от 10.02.2022 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 488, ал. 1, т.

8 от ГПК като няма данни по същото да са събрани суми.

От представено по делото удостоверение за наследници на П.А.А. се 3 установява, че същият е починал на 27.07.2016 г. като е оставил за свои наследници двама сина – ищецът по делото А. П. А. и лицето С.П. А..

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на ½ част от вземанията по изпълнителен лист от 07.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 3166/2009 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания /изп.д. № 1134/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев следва да се приеме за прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.

Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.

Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност).

Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца , за ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.

Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална 4 или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК , Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. , Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.

Посоченият извод за допустимост на исковете в цялост не се променя от обстоятелството, че наследодателят на ищеца е заплатил сумата от общо 400 лева. Това е така, доколкото предвид размера на дълга и натрупаните за събирането му разноски, то по правилата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД посочената сума от 400 лева е отишла за разноски по изпълнителните дела.

По основателността:

По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените противоречия.