Решение № 327 от 10.11.2020, Административен съд - Добрич
- Съд
- Административен съд - Добрич
- Дело
- Административно дело 196/2019
- Вид
- Решение № 327
- Подписан
- 10.11.2020
- В сила
- 20.04.2021
- Състав
- КРАСИМИРА КЕРАНОВА ИВАНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 497 от 30.05.2019 · КРАСИМИРА КЕРАНОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 528 от 06.06.2019 · КРАСИМИРА КЕРАНОВА ИВАНОВА
- Определение № 285 от 06.10.2020 · КРАСИМИРА КЕРАНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1-16 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1-16 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1-16 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1-16 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1-16 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1-16 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1-16 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1-16 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1-16 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1-16 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1-16 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1-16 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1-16 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1-16 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1-16 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1-16 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 17 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 40 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 54, ал. 3, предл. второ · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 72, ал. 1, т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 67, ал. 2 и ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 67, ал. 2 и ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6, ал. 1 и ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6, ал. 1 и ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
Р Е Ш Е Н И Е
№ 327
10.11.2020 г., гр. Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА И. при участието на секретаря
ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 196 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция:
Добрич, ул. ***№ 11А, представлявано от управителя М.Г.Р., против Ревизионен акт № Р – 03000818002039 – 091 – 001/ 30.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 411/ 15.02.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП.
С жалбата се иска отмяна на оспорения Ревизионен акт като незаконосъобразен и необоснован, издаден в противоречие с ДОПК, ЗКПО и ЗДДС, като се претендират съдебно – деловодни разноски.
Жалбоподателят счита, че Решението на Директора на
Дирекция „ОДОП" - град Варна изцяло преповтаря констатациите на органите по приходите, изложени в РД и РА, без да са изложени в него допълнителни аргументи и без да бъде извършен цялостен и задълбочен анализ на събраните по преписката документи и изложените в жалбата възражения. Настоява, че не е доказано с безспорни доказателства, че отчетената, в резултат на извършена съпоставка между данни от програмния продукт и информационната система на НАП, получени от регистрираното ФУ в обекта, разлика се дължи на укрити приходи от продажби. Според дружеството констатациите на органите по приходите в РА са направени при непълно изследване на фактическата обстановка и при липса на безспорни доказателства. Излага становище, че с Решението на Директора на Дирекция „ОДОП" преписката е следвало да бъде върната за събиране на нови доказателства, в това число назначаване на компютърно-техническа експертиза, която безспорно да докаже или отрече направените с РА констатации.
Оспорва наличието на предпоставки за прилагането на специалния ред по чл. 122 ДОПК на облагане. В тази връзка прави оплакване, че РД, а впоследствие и издаденият въз основа на него РА, неправилно са изготвени въз основа на негодни доказателствени средства, които не дават достоверни данни, които могат да послужат за правилно определяне на данъчните задължения по ЗДДС, дори и при прилагането на чл. 122 и следващите от ДОПК. Добавя, че в РА и РД липсва подробно и систематично обосноваване на констатациите на ревизиращите органи по какъв начин са достигнали до определените по месеци и съответно по години размери на приходите от Програмата за отчитане на продажби „R-Кеерег", посочени като крайни стойности в изготвените таблици. Според жалбоподателя към преписката липсват приложени доказателства, от които да се установи, как е извлечена и обобщена информацията от Програмата. Сочи, че доколкото информацията е свалена от специализиран софтуер и същата е анализирана с помощта на IT специалист и използване на неговите специализирани познания, синтезираната информация за всяка една конкретна регистрирана в програмния продукт продажба следва да бъде изведена в съответен файл/файлове, представляващи ясна, конкретна и точна информация за всяка извършена продажба в ресторанта. Продължава, че тези действия на органите следва да бъдат описани в констатациите на РД и съответно обективирани в отделни файлове-таблици, които да съдържат подробно описание на извършените действия и да визуализират същите.
Счита, че предвид спецификата на обработваната информация - множество на брой записи на ежедневно извършвани продажби на малки стойности (характерно за ресторант), обичайно е същите да бъдат съхранени във вид на електронна таблица, чрез използване функционалностите на MS Excel, позволяващ същевременно и извършването на анализ и проверка на записаната информация, като тези файлове (таблици-справки) следва да бъдат част от приложенията към РД и предвид характера им да бъдат подписани с КЕП от изготвилия ги орган по приходите. С оглед липсата на такива файлове (таблици-справки), според жалбоподателя, конкретно извършените обработка и изчисления са намерили само финален израз в таблици, отразени в РД, но не ставало ясно как са получени сумите, фигуриращи в отделните колони на таблиците, което не позволявало и извършването на проверка относно тяхната правилност.
Настоява, че не ставало ясно как точно е копирана и свалена от органите по приходите информацията, съдържаща се в софтуерния продукт за отчитане на продажби ,,R-Keeper V6" в ресторант „***", гр.
Добрич, което предизвиквало съмнение относно нейната достоверност, съответно предположение, че тя може лесно да бъде компрометирана.
Оспорва констатациите, като се позовава на това, че дружеството е проверявано многократно от органите по приходите и проверяващите служители са констатирали пълно съответствие между наличен оборот по сервитьори - касова наличност и фискално устройство. В подкрепа на твърдението си сочи Протокол сер. АА № 0198082/24.05.2016 г. и Протокол сер. АА № 0198642/ 09.12.2016 г. Допълва, че и при настоящата оперативна проверка органите по приходите също не са констатирали нарушение, нито относно липса на издаден фискален бон при контролна покупка, нито относно наличие на разлика в касата.
На последно място, по отношение установените допълнителни задължения по ЗДДС, възразява, че органите по приходите не са извършили проверка и не са приложили доказателства дали е извършвана проверка в информационната система на НАП, в подадените отчетни регистри по ЗДДС (Дневници за покупки и продажби и СД) от регистрирани по ЗДДС лица (доставчици на ревизираното лице), относно това дали дружеството е отразило в отчетните си регистри всички, издадени на негово име, фактури с предмет „стоки" по дебита на сметка 304 „Стоки", като счита, че едва, ако бъде установено по надлежен начин, че има липса на включени фактури за покупки на стоки от доставчиците в отчетността на търговеца, тогава може да се твърди, че са налице предпоставки за укриване на реализацията на тези стоки.
По отношение допълнително начислените задължения по ЗКПО според жалбоподателя РА е в противоречие с действащото счетоводно законодателство, а именно с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството (ЗСч). Жалбоподателят прави оплакване, че на практика с РА органите по приходите са обложили брутния размер на приходите, а не данъчната (облагаемата) печалба, каквото е изричното изискване на ЗКПО, поради което извършеното с РА увеличаване на приходите, без да бъде извършено увеличаване на съответстващите им съпоставими разходи, е незаконосъобразно и в грубо противоречие със счетоводния принцип за съпоставимост на приходите и разходите, който изисква или да бъдат признати разходите, или да бъдат намалени не само те, но и съпоставимите им приходи. Сочи, че е налице явно и необосновано противоречие между констатираното в РД редовно водено счетоводство от една страна и съответно в същия отчетен период, за същата финансова година и в същия РД, да се претендира, че са налице данни за укрити приходи. В заключение настоява, че в хода на ревизията по ЗКПО не е доказана нито една от предпоставките за протичане на ревизията по особения ред, както се изисква с текста на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
„Адвокатско съдружие ****а, И., *** и съдружници“, в последно съдебно заседание се явява адв. П. от същото Съдружие. Тя поддържа жалбата и претендира съдебно – деловодни разноски. Представя Писмени бележки, в които развива подробни съображения за основателността на жалбата.
Ответникът по жалбата – Директорът на
Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез процесуалния си представител, гл. юрисконсулт И. *** - Петрова, оспорва жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 6366.18 лв., определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 383 618.37 лв., както и 50 лв. за заплатено възнаграждение за вещо лице, като представя списък на разноските.(л. 42 – 43)
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р -03000818002039-020-001/ 05.04.2018 г., изменяна със Заповеди № Р - 02:03818002039-020-002/ 04.07.2018 г. и № Р-03000818002039-020-003/ 17.07.2018 г., от екип от ревизори: ***- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и ****- инспектор по приходите, съответно възложител на ревизията – ***, Началник сектор „Ревизии“, на „***“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция: Добрич, ул. ***№ 11А, представлявано от управителя М.Г.Р., е извършена ревизия за определяне на задълженията за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди от 01.05.2015 г. до 30.11.2017 г. и корпоративен данък за данъчни периоди от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., приключила с издаване на обжалвания РА.
За констатациите от ревизията е съставен РД № Р-03000818002039-092-001/ 02.10.2018 г. (л. 1612 - 1587, т. 6 от административната преписка - АП). Жалбоподателят е получил РД на 03.10.2018 г., видно от приложеното в административната преписка удостоверение.(л. 1644, т. 6 от АП)
Срещу РД е подадено Възражение с вх. № 25738 - 3/ 19.11.2018 г. по регистъра на ТД на НАП Варна (л. 1616 - 1615, т. 6 от АП), което е оставено без уважение, като в резултат е издаден РА № P-03000818002039-091-001/ 30.11.2018 г. (л. 1629 – 1618, т. 6 от АП), с който е определен допълнителен ДДС по ЗДДС за внасяне като главница в размер на 254 021.82 лв. и лихви в размер на 54 035.97 лв., както и е определен допълнително корпоративен данък по ЗКПО за периода 2015 г., 2016 г. и 2017 г. като главница в общ размер на 58 141.62 лв. и лихви в размер на 11 276.54 лв.
Поради установена допусната техническа грешка издаденият РА е поправен с РА № П-03000818214603-003-001/ 05.12.2018 г.
Двата ревизионни акта са връчени надлежно на дружеството, което е подало срещу тях жалба в законоустановения срок по административен ред с вх. № 24428/ 14.12.2018 г. (л. 1642 – 1639, т. 6 от АП) с искане да бъде отменен.
Директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество, като е счел същата за неоснователна. Обсъдил е събраните доказателства и направените възражения, съответно мотивите в оспорения административен акт и е стигнал до извода, че констатациите и заключенията на ревизиращите органи са правилни, обосновани и законосъобразни.
Изводите си е обективирал в Решение № 411/ 15.02.2019 г., връчено на ДЗЛ на 20.02.2020 г. по електронен път. (л. 12)
Административният орган е посочил в Решението, че на жалбоподателя е извършена ревизия по Закона за корпоративното подоходно облагане за периода 01.01.2015г. - 31.12.2017 г. и по Закона за данък върху добавената стойност за периода 01.05.2015 г. - 30.11.2017 г. по реда на чл. 122 от ДОПК поради констатирано от органите по приходите обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно за наличие на данни за укрити приходи или доходи.
Подробно е описал събраните доказателства и направените въз основа на тях фактически установявания. Отразил е, че на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК е изготвено уведомление изх. № Р - 03000818002039-113-001/ 14.08.2018 г. (л. 977 – 976 от АП), че данъчната основа за ревизираните периоди по ЗДДС от 01.05.2015 г. до 30.11.2017 г. и по ЗКПО от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, което е връчено по електронен път на 15.08.2018 г. заедно с уведомление по чл. 17 от ДОПК с изх. № Р – 03000818002039 – 139 001/ 14.08.2018 г. и ИПДПОЗЛ изх.
№ Р - 03000S18002039 – 040 - 002/ 14.08.2018г., с което от дружеството са изискани документи, справки и писмени обяснения, подробно описани в искането, както и документи и декларации за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди, съответно че такива не са били представени. След анализ на доказателствата и констатациите на ревизиращия екип е изложил мотиви за направените от жалбоподателя възражения:
Разпечатката съдържа 39 от 131 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef540544-4b64-4b0b-832b-6dac7390dd90