Решение № 19 от 21.02.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Силистра, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно гражданско дело № 20243400500051 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана от длъжника по изпълнението Н. Н.

К., ЕГН **********, , чрез процесуален представител, срещу постановление на държавен съдебен изпълнител от 28.12.2023 г., с изх. № 19939, постановено по изп.д. № 20233420400459/2023 г. по описа на СИС при Районен съд-Силистра.

С обжалвания пред настоящата инстанция акт съдебният изпълнител се произнесъл по искане на длъжника, обективирано в молба с вх. № 7738/22.12.2023 г., за намаляване приетия размер на разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 5 000 /пет хиляди/ лв. на 200 /двеста/ лв. Като приел, че липсват пречки за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, намалил претендирания размер за адвокатско възнаграждение до минималния такъв, предвиден съгласно Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не споделил релевираните в молбата доводи за необходимост от редуциране на възнаграждението единствено до размера, дължим за образуване на изпълнителното дело, поради това че производството може да остане висящо в продължителен период от време, в който от страна на взискателя, чрез неговия процесуален представител, могат да бъдат сочени нови изпълнителни способи.

С депозираната въззивна жалба се поддържа, че приетите от съдебния 1 изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя следва да бъдат ограничени единствено до тези, дължими за образуване на изпълнителното дело, като в тази в тази връзка се твърди, че с молбата за образуването му не били посочени допълнителни изпълнителни способи, различни от изпращане на съобщение до третите задължени лица /търговски банки/ за изпълнение на наложените в друго производство обезпечителни мерки. Релевират се доводи, че горното не представлява осъществено процесуално представителство, изразяващо се в извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането. Твърди се също, че по делото били постъпили две суми в общ размер на 68 717, 94 лв, като въпреки това взискателят поискал извършване на справки.

В жалбата се съдържа искане за отмяна на обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение от 4 875, 46 лв. на 200 лв. Не се претендират разноски за настоящата инастанция.

В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК, от страна на въззиваемия взискател „Еми”АД, ЕИК 118000603, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. “Вискяр планина” № 2, ет. 1, офис 1, представлявано от Румен Н. Райков, постъпил отговор на жалбата, чрез процесуален представител, с който се навеждат твърдения, че длъжникът не изпълнява задължението си и затруднявал удовлетворяването на вземането, което наложило искане за извършване на изпълнителни действия. Отделно от това, се навеждат аргументи за незаконосъобразност на обжалваното постановление, предвид липсата на предпоставки за редуциране на адвокатското възнаграждение. Претендират се разноски.

Съдебният изпълнител представя писмено становище, с което намира депозираната жалба за допустима, но релевира доводи за нейната неоснователност, които обосновава с приложението на чл. 10, ал. 1 Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

Не споделя релевираните от жалбоподателя доводи за дължимост единствено на адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното дело, като посочва, че постъпилите суми не са достатъчни за погасяване на задължението, а изпълнителното производство може да остане висящо в продължителен период от време, през който взискателят да прави искания за извършване на изпълнителни действия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От Апелативен съд-Варна, Търговско отделение, III състав, въз основа на Решение № 286/17.10.2023 г. по в.т.д. № 301/2023 г. по описа на Апелативен съд-Варна бил издаден изпълнителен лист № 172/06.12.2023 г. в полза на “Еми”АД, ЕИК 118000603, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Лозенец, ул. “Вискяр планина” № 2, ет. 1, офис 1, представлявано от Румен Н. Райков, за следните суми: 116 615, 93 лв. – платени при първоначална липса на основание месечни възнаграждения 2 отдружеството на ответника като изпълнителен член на СД, в периода 23.07.2018 г.-26.08.2019 г., на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2022 г. до окончателното погасяване на задължението; 907 лв. – мораторна лихва върху горепосочената главница за периода 12.08.2022 г.08.09.2022 г. на осн. чл. 86 ЗЗД.

С Разпореждане с изх. № 19444/11.12.2023 г. от 11.12.2023 г. на съдебен изпълните при СИС към Районен съд-Силистра било образувано изп.д. № 20233420400459 въз основа на депозирана от взискателя. чрез процесуален представител, молба с вх. № 7534/11.12.2023 г. Със същата било поискано и изпращане на съобщения за изплащане на дължимите суми от средствата по банковите сметки на длъжника, по които били наложени запори за обезпечение на вземането.

До длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 19454/11.12.2023 г. Същата била получена на 14.12.2023 г. чрез неговата съпруга. В указания двуседмичен срок задължението не било погасено.

С молба с вх. № 7740/28.12.2023 г., процесуалният представител на взискателя представил списък с разноски за изпълнителното производство, както следва: 200 лв. за образуване на изп.д. по иск в размер на 116 615, 93 лв.; 4 657, 32 лв. – възнаграждение по иск в размер на 116 615, 93 лв.; 200 лв. – възнагрдажение по иск в размер на 907, 00 лв., общият размер на които възлизал на 5 057, 00 лв. От същия постъпили следните молби: с вх. № 105/04.01.2024 г. – за извършване на пълно проучване относно притежаваните от длъжника банкови сметки, недвижими имоти и МПС, както и декларираните договори за наем/аренда на земеделска земя, по които същият е страна; с молба с вх. № 329/15.01.2024 г. – за налагане на запор на сметка на длъжника, както и извършване справки в АВ-ИР и БНБ; с вх. № 379/16.01.2024 г. – за налагане запор върху притежаваното от длъжника МПС, марка “Ситроен”, модел “Берлинго, рег. № СС 5354 АХ”.

Гореописаната фактическа обстановка настоящият състав възприе от приложеното копие от изп. д. № 20233420400459/2023 г. по описа на СИС при Районен съд-Силистра.

Като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – същата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнителнното производство, и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител, обективирано в обжалваното постановление. На основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

По същество жалбата е неоснователна поради следните съображения.

Безспорно между страните е обстоятелството, а и същото е видно от материалите по делото, е че задължението не било погасено в срока за доброволно изпълнение. Видно от обсъдените по-горе материали по делото, процесуалният представител на взискателя не се ограничил само до 3 депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело, като същият правил искания за извършване на различни действия по изпълнението, насочени към удовлетворяване на вземането. Именно те обуславят приложението на разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл неоснователно се явява искането на жалбоподателя приетите от съдебния изпълнител разноски да бъдат редуцирани до тези, дължими за образуване на изпълнителното дело.

Съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същите, дължими за образуване на изпълнително дело са в размер на 200 лв., а тези за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възлизат на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, в настоящия случай при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. - 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв. Съгласно посочените разпоредби, общият размер на минималното адвокатско възнаграждение за образуване, правна защита и съдействие по настоящото изпълнително производство, се явява равен на този, определен от съдебния изпълнител в обжалваното постановление, с оглед на което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Настоящият състав споделя изложените от съдебния изпълнител съображения за неоснователност на направеното от длъжника искане размерът на разноските за адвокатско възнаграждение да бъде редуциран до този, дължим единствено за образуване на изпълнителното дело.

Отделно от горното, съдът намира, че не следва да се произнася по релевираното от взискателя възражение за липса на предпоставки за намаляне на разноските за адвокатското възнаграждение, доколкото същият съгл. чл.

435, ал. 1 ГПК не се явява процесуално легитимиран да обжалва разноските по изпълнителното дело.

Предвид изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от последния съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 400 лв., съгласно представените доказателства за извършването им.

Воден от горното, Силистренският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на държавен съдебен изпълнител от 28.12.2023 г., с изх. № 19939, постановено по изп.д. № 20233420400459/2023 г. по описа на СИС при Районен съд-Силистра, с което разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело са намалени на осн. чл.

10, т. 1 и 2, вр. чл. 7, ал. 2 НМРАВ от 5 000 /пет хиляди/ лв. на 4 875, 46 /четири хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и шест 4 стотинки/ лв.

ОСЪЖДА Н. Н. К., ЕГН **********, , да заплати на „Еми”АД, ЕИК 118000603, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. “Вискяр планина” № 2, ет. 1, офис 1 , представлявано от Румен Н. Райков, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляващи съдебноделоводни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал.

4, изр. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5