Решение № 3153 от 22.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3153 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова А.а като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100504939 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №626 от 13.01.2023г., постановено по гр.дело №28087/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, признато за установено, че С. С. Л., с ЕГН **********, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.318, ал.2 ТЗ, чл.200 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 353.70 лв., главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот, с адрес: град София, ж.к."*********", бл.*********; за периода 01.12.2018г. - 30.04.2021г., сумата 54.50 лв., мораторна лихва за периода 15.09.2019г . - 18.01.2022г.; сумата 16.3 1 лв. за главница за цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода 01.12.2018г. - 30.04.2021г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 26.01.2022г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №3804/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав; като са отхвърлени предявените искове за главница за цена на доставка на топлинна енергия над уважения размер от 353.7 0 лв. до пълния предявен размер от 388.9 5 лв. и за периода 01.05.2018г. - 30.11.2018г., и за мораторна лихва над уважения размер от 54.50 лв. до пълния предявен размер от 61.3 5 лв.; и иска за мораторна лихва за 2.9 1 лв. за периода 31.01.2019г. -18.01.2022г., начислена върху главница от 16.31 лв. за цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода 01.12.2018г. - 30.04.2021г. като погасени по давност. С решението е признато за установено, че Л. Г. Л., с ЕГН **********, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.318, ал.2 ТЗ, чл.200 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1

1061.0 9 лв., главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот, с адрес: град София, ж.к."*********", бл.*********; за периода 01.12.2018г. - 30.04.2021г., сумата 163.4 8 лв., мораторна лихва за периода 15.09.2019г. - 18.01.2022г.; сумата 48.9 5 лв., главница за цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода 01.12.2018г. 30.04.2021г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 26.01.2022г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №3804/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав; като са отхвърлени предявените искове за главница за цена на доставка на топлинна енергия над уважения размер от 1061.09 лв. до пълния предявен размер от 1166.85 лв. и за периода 01.05.2018г. - 30.11.2018г., и за мораторна лихва над уважения размер от 163.4 8 лв. до пълния предявен размер от 184.0 5 лв.; и иска за мораторна лихва за 8.7 3 лв. за периода 31.01.2019г. -18.01.2022г., начислена върху главница от 48.95 лв. за цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода 01.12.2018г. 30.04.2021г. като погасени по давност. С решението е осъдена С. С. Л., с ЕГН **********, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 183.5 0 лв., съдебни разноски в заповедното и исковото производство. С решението е осъдена Л. Г. Л., с ЕГН **********, да заплати н а "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 550.5 2 лв., съдебни разноски в заповедното и исковото производство. С решението е осъдена "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, да заплати на адв. И. А. Н., на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАдв. сумата 33.56 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното и исковото производство. С решението е осъдена "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, да заплати на адв.С. К. К. на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАдв. сумата 36.11 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното и исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата - Л. Г. Л., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.С. К., срещу решението на СРС в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта на възложените в тежест разноски. Инвокирани са доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че е налице възникнала валидна облигационна връзка между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. Оспорва се факта, че дължи на ищеца суми за цената на услугата за "дялово разпределение", като се твърди, че за извършената услуга з а "дялово разпределение" се дължи възнаграждение на трето лице, а не на ищеца. Твърди още, че съдът неправилно е приложил института на погасителната давност досежно претендираните от ищеца вземания за главница и лихви за забава. Сочи се още, че съгласно Общите условия /в сила от 2014г./ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 от ОУ за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. Поддържа се, че в случая топлофикационното дружество не е ангажирало доказателства относно датата, на която е публикувало на интернет-страницата си издадените общи фактури, поради което липсва основание да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на претендираните вземания за главница за доставена топлинна енергия и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да 2 отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове за главница за доставена топлинна енергия и цена на услугата за "дялово разпределение" на топлинна енергия, както и за лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - С. С. Л., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.И. Н., срещу решението на СРС в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта на възложените в тежест разноски. Инвокирани са доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че е налице възникнала валидна облигационна връзка между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. Релевира довод, че е направила отказ от наследството на наследодателя й ММ. Г. З., поради което не се явява потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот и не дължи претендираните от топлофикационното дружество суми за доставка на топлинна енергия, за цена на услугата "дялово разпределение" и мораторна лихва. Оспорва се факта, че дължи на ищеца суми за цената на услугата за "дялово разпределение", като се твърди, че за извършената услуга з а "дялово разпределение" се дължи възнаграждение на трето лице, а не на ищеца. Твърди още, че съдът неправилно е приложил института на погасителната давност досежно претендираните от ищеца вземания за главница и лихви за забава. Сочи се още, че съгласно Общите условия /в сила от 2014г./ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 от ОУ за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 30дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.

Поддържа се, че в случая топлофикационното дружество не е ангажирало доказателства относно датата, на която е публикувало на интернет-страницата си издадените общи фактури, поради което липсва основание да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на претендираните вземания за главница за доставена топлинна енергия и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове за главница за доставена топлинна енергия и цена на услугата за "дялово разпределение" на топлинна енергия, както и за лихва за забава. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна – ищец - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез процесуален представител юрисконсулт И.М., депозира общ писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадените въззивни жалби от ответниците. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение.

Трето лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД не изразява становище по подадените въззивни жалби.

3

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу С. С.

Л., с ЕГН **********, и Л. Г. Л., с ЕГН **********, при условията на разделна отговорност обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед заявеният петитум на подадените въззивни жалби съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частите, в които са уважени предявените искове спрямо ответниците. Първоинстанционното решение в частите, в които са отхвърлени предявените искове спрямо ответниците като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №3804/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, въззиваемият –ищец "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 26.01.2022г. и е постановена на 08.03.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу С. С. Л. и Л. Г. Л. за заплащане при условията на разделност – за първия длъжник, при квота от 1/4, и за втория длъжник, при квота от 3/4, от сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 ГПК е подадено от всеки от длъжниците - С. С. Л. и Л. Г. Л. възражение, поради което дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби, с които съдът е сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.