Решение № 1538 от 20.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1538 гр. Плевен, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Илона Цв. Делева като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20254430104058 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от А. А. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. Х. Б. ***, с правно основание основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, т. 10, чл. 19, ал. 1 и ал. 4, чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит *** г., сключен между А.

А. М. с ЕГН ********** и „С.к." ООД с ЕИК *** като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „С.к." ООД с ЕИК *** да заплати на А. А. М. с ЕГН **********, сумата в размер *** лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Да присъди направени по делото разноски Фактическите твърдения в исковата молба са следните:

На ***г. А. А. М. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № *** за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на *** лв. за срок от 9 месеца. Отразеният в договора лихвен процент е ***%, годишният процент на разходите е ***%, а задължението следва да се погаси на 9 месечни вноски, съобразно представения погасителен план. При непредоставяне на предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на 1 договора, в чл. 11 е предвидено начисляването на неустойка в размер на *** лева. Още с подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане.

По силата на сключения Договор за потребителски кредит № ***/***г. за предоставяне на потребителски кредит с А. А. М. са предадени също така погасителен план и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информации за потребителските кредити и Декларация - съгласие за oпределяне на изискванията и потребностите и за присъединяване като застраховано лице по застраховка „Ж.". При формиране на приложимия ГПР към Договор за потребителски кредит № ***/***г. не е включена неустойката, дължима на ответното дружество.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "С.к." ООД като заемодател и А. А. М. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от *** лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

I, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Между страните не е спорно, а и от представените доказателства безспорно се установява, че между А. А. М. и "С.к." ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ***/***г., по силата на който М. е получил в заем сумата от *** лева, при следните параметри: Размер на погасителна вноска:

*** лв. и *** лв., Ден на плащане: понеделник, Вид вноска: месечна, Годишен процент на разходите: *** %, Брой вноски: 9, Фиксиран лихвен процент: *** %, Дата на първо плащане: ***г„ Дата на последно плащане: ***г„ Обща сума за плащане: *** лв. Съгласно чл. 5. (2). от Договора заемателят се е задължил в срок от три дни, считано от сключване на процесния договор, да предостави обезпечение по чл. 5. (1) от Договора - поръчител или банкова гаранция.

Според чл. 11. (1) от Договора кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на *** лева. Уговорено е също така, че дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено - съобразно включения в настоящия договор погасителен план.

На дата ***(124 г. М. е заплатил сумата от *** лв., видно от приходен касов ордер № *** от ******г., която сума е заплатена в полза на дружеството 2 по процесния договор.

На дата ******г, М. е заплатил сумата от *** лв, видно от приходен касов ордер № *** от ******г, която сума е заплатена в полза на дружеството по процесния договор.

На дата ******г, М. е заплатил сумата от *** лв, видно от приходен касов ордер № *** от ******г, която сума е заплатена в полза на дружеството по процесния договор.

А. А. М. по Договор за потребителски кредит е погасил сума в общ размер на *** лв. като е надвнесъл над реално получената сума - главницата по договора в размер на *** лв. - с *** лв., които подлежат на възстановяване на основание чл. 55, дл. 1, предл. първо от ЗЗД като платени без правно основание поради нищожността на до говора за потребителски кредит.

Договорът е потребителски по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Процесният договор за паричен заем е недействителен поради Противоречие с добрите прави и със специалните основания, предвидени в чл. 22 от ЗПК. Клаузата за договорна възнаградителна лихва, определена на 40 % като фиксиран годишен лихвен процент е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави. При преценка за нищожност от значение са не само размерът на договорените лихви и такси, а и други обективни фактори, преценявани също към момента на сключване на договора - уговорени обезпечения, срок за ползване на финансовия ресурс и т.н..

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния случай, основанията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т, 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата чл. 11 от договора,—предвиждаща заплащаното на неустойка поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за предоставяне на обезпечение по чл. 5 от договора.

Прочитът на съдържанието на посочената неустоечна клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява СКРИТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА КРЕДИТОРА. Така въведените изисквания в чл. 5 от договора за вида обезпечение по избор на кредитополучателя, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем.

Процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, тъй като посоченият в договора лихвен процент и ГПР не 3 отговаря на реално прилагания между страните, което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума.

Общото задължение на М. е еквивалентно на вписаните в погасителния план сборни плащания, в които изрично е посочено и задължението за неустойка в общ размер *** лв. Така месечният размер на вноската е начислен като сбор от части от главница, договорна лихва и неустойка в общ размер от *** лв. Плащането на посочената неустойка обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГГ1Р - *** %. въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките, макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 годишния процент на разходите по общата сума, дължима от потребителя.

Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето. Следователно процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 26 ад. 1 предл. 1 от ЗЗД В този смисъл, като не е оповестил взетите предвид допускания при изчисляването на ГПР в договора за кредит, както и като не е посочил коректно неговата стойност, невключвайки цената на дължимата неустойка, кредиторът е нарушил изискванията нa закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза М. в качеството му на потребител следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.