Решение № 899 от 15.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110174632 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба, с която ********************, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: ********************, е предявило срещу М. И. Б., ЕГН: **********, с адрес:

******************************, в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с 99, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, както следва: за сумата в размер на 1 700,00 лв., представляваща изискуема главница по договор за потребителски кредит № 1205892 от 29.12.2018г., сключен с ****************, което вземане е прехвърлено на ******************** с Договор за цесия от 02.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на 1 заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2024 г. до окончателното плащане, за сумата от 403,24 лв. – договорна лихва, за периода от 29.12.2018г. до 20.12.2019г., за сумата от 984,66 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 29.12.2018г. до 05.08.2024г., сумата от 1 468,92 лв., представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2018г., сключен с ***************, което вземане е прехвърлено на ******************** с Договор за цесия от 02.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2024 г. до окончателното плащане, за сумата от 744,11лв. - мораторна лихва за забава върху възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2018г., за периода от 29.12.2018г. до 05.08.2024г., за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49526/2024 г. по описа на СРС, 45 с-в.

Ищецът ******************** твърди, че на 29.12.2018г. между **************** и М. И. Б. е сключен договор за потребителски кредит № 1205892 от разстояние, по силата на който на последната била отпусната заемна сума от 1 700 лв., при фиксиран лихвен процент 41.24 % и ГПР – 50 %. Сочи, че за ответната страна е възникнало задължение да погаси кредита в срок до 20.12.2019г. съгласно определен погасителен план. Излага, че на 29.12.2018г. между ответницата и *************** бил сключен възмезден Договор за предоставяне на 2 поръчителство, съобразно който дружеството се задължило да обезпечи изпълнението на задължението по Договора за потребителски кредит № 1205892, като отговаря солидарно с кредитополучателя пред ****************, срещу възнаграждение в размер на 1 468,92 лв. Допълва, че в изпълнение на поетото задължение на 29.12.2018г. гарантът сключил договор за поръчителство с ****************, по силата на който се задължил спрямо кредитодателя за всички задължения на М. Б., произтичащи от процесното кредитно правоотношение. Навежда твърдения, че поради неизпълнение от страна на ответника на 23.02.2021г. дружеството ************** погасило дължимите суми по кредита, поради което в полза на следното възниквало право на възнаграждение и се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор. Посочва, че с Договор за цесия от 02.03.2021г. му били прехвърлени паричните притезания, произтичащи от кредитното съглашение и от договора за поръчителство, за което обстоятелство ответникът бил уведомен. Твърди, че както към изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, така и понастоящем, ответникът не е изпълнил задълженията си. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва дължимостта на претендираните суми с доводи, че вземанията на кредитора са погасени поради изтекла 3 погасителна давност. Релевира възражение, че не е налице надлежно уведомяване за извършената цесия. Поддържа, че клаузите в договора за кредит, касаещи лихвите и таксите за обслужване са нищожни. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

В съдебно заседание ищецът ********************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 350847/27.10.2025г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

Ответникът М. И. Б., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, представлява се от назначения особен представител - адвокат И. И., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е допустима, като предявена от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 49526/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск на 4 основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

В настоящото производство ищецът е представил договор за потребителски кредит № 1205892 от 29.12.2018 г. и приложение № 1 към същия, сключен между ************** и М. И. Б., по който ************** се задължава да предостави на кредитополучателя Б. потребителски кредит въз основа на приложени към него Общия условия и заявлението от него, представляващи цялостно и единно споразумение между страните. В приложение № 1 към този договор от същата дата е видно, че кредитът е потребителски, предоставената сума е в размер на 1700.00 лева, със срок на погасяване на кредита – посочено е 1 месец, брой погасителни вноски - 1. Общият размер на предоставеният кредит е посочен като 0 лева, като в приложението е инкорпориран погасителен план, в който няма цифрово изображение на дължими суми и падеж. Посочено е че кредита е отпуснат при лихвен процент по кредита – 41, 24%. и ГПР – 50%. Към договора също така е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗКП и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на кредити, приети в кориците на ч.гр.д. № 49526/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав. По делого е приет и договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ***************, като поръчител и М. И. Б., като потребител, по силата на който поръчителя е поел задължение да сключи договор за поръчителство с 5 кредитора, по силата на който да отговаря солидарно пред него с потребителя за заплащане на задълженията по договора, като към договора за предоставяне на поръчителство е приложено приложение № 1 от което е видно, че услугата е предоставена срещу възнаграждение в размер на 122,42 лева със срок за погасяване от 20.01.2019г. до 20.12.2019г., или общо сумата от 1469,04 лева, като е посочено, че възнаграждението е платимо на датата на падежа на съответното плащане по договора за кредит.

Приет е по делото и договор за поръчителство, сключен между ****************, като кредитор и ***************, като поръчител, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря пред кредитора – **************** солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, във връзка с процесния договор за кредит. По делото ищецът твърди, че поради незаплащане от страна на потребителя на длъжимите суми по договора, на 23.02.2021г.

*************** е погасило дължимите от М. И. Б. суми по договора, съответно за главница в размер на 1700 лева, за договорна лихва в раззмер на 403,24 лева, за периода от 29.12.2018г. до 20.12.2019г. и за обезщетение за забава в размер на 984,66 лева, без посочен период на забава.

По делото е приет и Договор за цесия от 02.03.2021г., сключен между **************** и ***************, като цеденти и ищеца ********************, като цесионер по силата на който всички вземания по договори за кредит на физически лица са прехвърлени на цесионера, като по 6 делото не е представено и прието Приложение от което да е видно индивидуализиране на вземането.

Ответникът на първо място оспорва релевантния факт по валидно сключен договор за цесия между цедентите и цесионера /ищец и надлежно уведомяване на М. Б. за прехвърляне на вземането. В тази връзка съдът намира, че не се установи точно процесното вземане да е прехвърлено на ищеца по реда на чл. 99, ал.1 от ЗЗД, като цедент, тъй като последното не е индивидуализирано в приложение № 1 към договора. Приложение към договора не е представено с исковата молба и прието по делото, за да се увери съдът че именно вземането по процесните договори е прехвърлено на ищеца. Едва с молба с вх. № 326586/07.10.2025г. ищецът представи с оглед конкретни указания на съда, свързани с възраженията на ответника доказателства от които следва да се индивидуализира вземането /л.178-180 от досието по делото/, но абсолютно нечетливи и от които не може да се изведе безпротИ.речив извод, че касаят процесните договори и свързаните с тях вземания. Отделно ищецът не обясни защо представи тези доказателства едва на този етап в производството, а не с исковата молба, и дори със заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, доколкото при предявен иск по чл. 422 от ГПК, иска се счита предявен от датата на подаване на заявлението.

Отделно с разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД е установено задължение на цедента да съобщи на длъжника за 7 извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Логично законодателят е счел, че само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му – спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника извършено от цеденета /старият кредитор/, но не и съобщението извършено от цесионера /новият кредитор/. Уведомяването може да бъде извършено и с пълномощно, като такова е налично по делото на л.70 и 72. Такова уведомяване не се установява да е извършено преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. По делото е представено и уведомление, което е връчено по молба на ищеца на назначения особен представител на ответника в производството. Следва да се посочи, че в теорията и практиката няма категорично становище дали уведомлението за цесията на назначения на основание чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител е релевантно. Една част застъпва становището, че длъжникът се счита за надлежно уведомен, когато цесията е съобщена на особения му представител назначен по реда 8 на чл. 47, ал.6 от ГПК, тъй като той не следва да черпи права от своето недобросъвестно поведение /особен представител му е назначен, тъй като длъжникът не може да бъде намерен/. Освен това уведомяването за цесията не е част от фактическия състав на договора за цесия и е свързано изцяло със защита правата на длъжника да не плати два пъти. Настоящият съдебен състав споделя практиката, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Това, според настоящия въззивен състав, се отнася и до уведомлението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането и то поражда последиците по чл. 99, ал.4 от ЗЗД.

В тази връзка е налице практика на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I ТО, Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II ГО и др. /, приложими в случая по аналогия, в която се застъпва най общо становището, че кредиторът, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на своите изявления на длъжника, включително и чрез нотариална покана, и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство. По изложеното съдът 9 намира, че уведомяването за цесията е редовно и е породило действие, но не стигна до категоричен извод, че процесния договор за цесия касае именно процесното вземане, поради и което приема, че договора за цесия не е с предмет процесното вземане и на това основание исковете следва да бъдат отхвърлени.